"Ако мислите, че съм Асад и ще бягам някъде – не съм", написа в профила си в Инстаграм президентът на Сърбия Александър Вучич.
Вучич подчерта, че ще се бори за Сърбия, ще служи на гражданите на Сърбия и никога няма да служи на "чужденци“, на "онези, които искат да сразят, унижат и унищожат Сърбия.“
По думите му върху Сърбия се оказва натиск от различни страни и с различни хибридни средства в опит да бъде съкрушена.
Много пари отвън се инвестират в събарянето на Сърбия и нейната свобода, но ви гарантирам, че Сърбия ще победи, заяви Вучич.
След като в северния сръбски град Нови Сад рухна козирката на гарата, при което загинаха общо 15 души, в Сърбия започнаха почти ежедневни протести, организирани от опозицията и граждански активисти, в които се включиха и студенти с блокада на някои факултети. Протестиращите настояват виновните за трагедията да понесат отговорност и искат оставка на премиера Милош Вучевич.
Във видеото в Инстаграм сръбският президент посочи, че през следващите дни "ще бъде разкрито колко пари са платени за унищожаването на Сърбия".
"Колко много е платено, за да не бъде Сърбия свободна и независима, да не взема сама решения, да не избира собственото си бъдеще, а да трябва да слуша и да служи на някой друг“, обяви Вучич, цитиран от БТА.
Сърбия неочаквано отмени забраната за строеж на АЕЦ
Сърбия, която се стреми към енергийна независимост и прекратяване на използването на изкопаеми горива, след 35 години вдигна мораториума за строежа на атомни електроцентрали.
Сръбският парламент прие изменения на Закона за енергетиката, с които се отменя забраната, въведена в някогашната Югославия през 1989 г. - три години след ядрената катастрофа в Чернобил. Тогава властите прекратиха ядрената програма на страната и затвориха единствения изследователски реактор в околностите на Белград, припомня Франс прес, цитирана от БТА.
Преходът към ядрена енергия вероятно ще бъде дълъг и скъп процес. Според неотдавнашно правителствено проучване оценките са, че пускането на ново ядрено съоръжение ще отнеме най-вероятно до две десетилетия, пишат сръбските медии.
За да развива икономиката си, Белград разчита до голяма степен на запасите си от въглища. Сърбия обаче се е ангажирала с международни актове и със Зелената програма за Западните Балкани да стане въглеродно неутрална до 2050 г., т.е. без емисии на въглероден диоксид при производството на енергия.
Същевременно Сърбия внася почти всичкия си природен газ от Русия и Белград се стреми да разнообрази енергийните си доставки особено след началото на войната в Украйна. Миналата година Белград завърши газовия интерконектор към България, позволяващ на Сърбия да има достъп до природен газ от Азербайджан и от терминала за втечнен природен газ в гръцкото пристанище Александруполис.
С измененията на Закона за енергетиката се осигурява по-голяма енергийна сигурност на страната при преминаването към чиста енергия, хармонизира се местната регулаторна рамка с регулаторната рамка на ЕС, развива се функционирането на енергийната система, пише сръбският икономически портал „Нова економия”. Част от закона се отнася до Програмата за развитие на ядрената енергия в Сърбия. Програмата е разделена на три фази – изследване на това доколко е оправдано преминаването към развитие на ядрена енергия, разработване на програмата и осъществяването ѝ.
Експерти в областта на ядрената енергия изтъкват, че отменянето на мораториума не означава задължително, че Сърбия ще строи атомна електроцентрала.
"Всъщност отпадането на мораториума не означава решение за строеж. Точно сега очакваме да бъде приета стратегия за развитието на енергетиката, в която съществува вариант с АЕЦ, но има вариант и без АЕЦ," коментира за сръбския информационен сайт „Блиц“ специалистът по ядрена енергия професор Миодраг Месарович.
В региона атомни централи имат България, Румъния, Унгария и Словения (съвместно с Хърватия).
Месарович отбелязва, че заради мораториума Сърбия е изгубила кадри, които сега биха могли да следят какво се случва и да помагат при вземането на решения. Освен недостига на кадри проблем представлява и финансирането на един толкова мащабен проект.
Енергийният експерт Миодраг Капор посочи пред белградското издание „Данас”, че атомните централи трябва да се разглеждат като вариант, но според него трябва да се види дали Сърбия има възможност да осъществи един такъв амбициозен проект от гледна точка на специализирани кадри, правна регулация и финансови средства.
"За изграждането на атомна централа са необходими много средства, специалисти, а е нужно и да се помисли за това къде ще се складира отпадъкът. С основание може да се постави въпросът дали за Сърбияе изгодно осъществяването на един такъв проект дори с помощта на чуждестранен партньор," казва Капор.
През август при посещението на френския президент Еманюел Макрон в Белград бе подписано споразумение между двете страни в сферата на използването на ядрена енергия за мирни цели в Сърбия, а през октомври стана ясно, че сръбското Министерството на минното дело и енергетиката е сключило договор с френската държавна компания Е Де Еф (EDF) и френската инженерингова фирма "Ежис ендюстри" (Egis Industries) за провеждане на предварително техническо проучване на възможността за използване на ядрена енергия за мирни цел в страната.
По-рано тази година Вучич коментира, че на Сърбия са ѝ нужни четири малки модулни ядрени реактора, тъй като до 2050 година в страната ще се използва четири пъти повече енергия, отколкото сега. По думите му, цитирани от ТАНЮГ, „Сърбия няма нито знанието, нито парите за класически ядрени централи, които струват между 11 и 13 милиарда евро“.
Същевременно Сърбия работи по въпроса за сътрудничество в енергийната област и с Унгария.
При неотдавнашно посещение на Вучич в Будапеща той съобщи, че е обсъдил с унгарския премиер Виктор Орбан възможността Сърбия да придобие от пет до 10 процента от унгарската АЕЦ Пакш.
Енергийният експерт Миодраг Капор обаче отбелязва, че според прогнози в бъдеще населението на Сърбия ще намалява, а промишлената активност няма да нарасне значително, така че няма да бъде необходима толкова енергия, за да се обмисля строеж на АЕЦ.
Вместо това трябва да се засили производството на енергия от възобновяеми източници и да се развиват например съоръжения като електроцентрали на биогаз, смята Капор.
