- Г-жо Николова, по-свободна ли се чувствате след премахването на тематичните разпределения (плановете по часове и по седмици какво ще бъде преподадено)?
- Изискването за тематичните разпределения формално може да е премахнато, но реално системата е така направена, че да го изисква и то в предишния му вид. Тематичното разпределение отразява учебната програма, към която ние трябва да се придържаме. Аз съм длъжна да запиша тема на урока в електронния дневник, защото иначе не мога да го отчета като взет. Когато има проверка, единственият начин да докажем, че сме взели този материал, е да покажем темите на уроците. Както виждате, ако се промени един елемент от системата, но всичко останало си остане същото, всъщност нищо не се променя на практика.
- Но просветният министър многократно е изтъквал, че няма нужда от подобни разпределения, дори, че няма нужда да се следва дословно учебникът?
- Това е така. Но въпросът е дали реално имам избор какво да преподавам, доколко мога да си позволя да не спазя програмата и да пропусна автор или произведение. Ако сметна, че философска поема на Славейков е твърде висока топка за даден клас, мога ли да преподам някое друго стихотворение, което би било по-подходящо за тях? Отговорът е не, защото програмата ме задължава и без разпределение, а го има и на матурата. Ако все пак реша да го направя, остава въпросът с учебните материали - всички учебници са по програмата и се различават само по езиков стил, картинки и подбрани цитати. Сега преподавам на 9-и и 10-и клас модернизъм, четем стихотворението "Към читателя" на Бодлер. На третия куплет се обажда ученик и казва: "Тука пише за Сатаната, защо изобщо четем такива неща?". Учениците преживяват културен шок! Това е търсен ефект при тази литература, но е сложно да обясниш тези идеи на 9-класник, при който абстрактното мислене не е достигнало необходимото ниво.
- Но нали учебните програми бяха осъвременени и олекотени?
- При някои програми може би отпада материал, но не и по литература. Тук има отпаднали произведения, но за сметка на това в 10-и клас влиза и литературата след 1945 година. Как се обяснява на 10-класници Радичков? Говорим за пластове смисъл отдолу, а повечето ученици имат проблем просто да прочетат текста и да го осъзнаят. Проблемът с новите програмите по БЕЛ тепърва ще си проличи. Дори мисля, че резултатите на външното оценяване след 10-и клас, което т.г. се въвежда за първи път, ще бъдат още по-зле, защото материал, който преди се учеше в 11-и и 12-и клас, в момента е смъкнат с 2 години надолу. Учениците на тази възраст изобщо не разбират за какво става дума в тези произведения. Как да обясниш на един 9-класник какъв точно е образът на старата грозна проститутка с увехнала гръд? Просто не е за тяхната възраст, не го разбират и намразват тази литература. Има произведения, които трябва да се четат след 40-годишна възраст. Подобно е и в по-малките класове. От 2-ри клас децата учат съществителни и прилагателни имена, глаголи, които са много абстрактни за тях. На тази възраст им е трудно да различат коя дума е действие, коя - състояние. Ние това сме го учили в 5-ти клас.
- Какво още затруднява работата ви?
- За да направя от моите ученици културни читатели и да разбират това, което четат, ми трябват повече часове за упражнения. Аз обаче нямам такива. За Пенчо Славейков имам 2 часа - нямам шанс. Учениците все още са любопитни, може да им се запали интереса. Ако се разговори с тях, човек може да бъде възхитен. Но ако програмата е толкова натоварена като в 10-и клас, това няма как да стане. Определено смятам, че програмата трябва да стане по-рехава. Но понеже произведения не могат да се махат до безкрай, не МОН, а българското общество трябва да помисли дали да не се прежали и учебната година да започва не на 15-ти, а на 1-ви септември ? Не е ли по-добре учебната година да се разтегли малко във времето, за да имат учениците по-нормални часове?! Самата организация на учебния процес също може да се оптимизира. Учениците в горен курс изобщо не остават за последните часове, някои дори заспиват в час от умора.
Училището има известна свобода да организира учебния ден, както иска, но само на пръв поглед - има безброй изисквания, с които трябва да се съобрази. Бях на обучение в гимназия, в която ни показаха как са направили интегрирани уроци. Върнах се в моето училище и веднага започнахме да мислим с директорката ни как да направим тази иновация и при нас. Започнахме да сравняваме програмите - по БЕЛ учениците учат един период, по география - друг, по история – нещо съвсем различно. За Възраждането се учи първо по литература в 9-и клас, след което по история в 10-и клас. Оказа се, че самата програма не може да се реорганизира така, че моите часове и часовете на трима колеги да вървят в блок, за да бъде проведен чисто физически този иновативен урок.
Другото нещо, което ни възпрепятства, са прекалено многото ученици в клас. Ясно е, че въпросът опира до пари, разчети, материална база и т.н., но това, което обществото иска от учителите, се постига с много по-малко ученици в час. 25 ученици са направо тълпа. Много трудно можеш да предоставиш различно съдържание в един час така, че да заинтересуваш всички. Аз работя в един час като за три часа, разделям класа на групи и т.н. Но всяка група във всеки един момент изисква моето внимание. Няма как с 25 ученика в клас да се работи качествено и на всеки да се обърне нужното внимание. В Класическата гимназия съм преподавала старобългарски разделно – в група от по 12-14 човека, които учителят може да обхване спокойно. Този вид обучение дава страхотни резултати, но и то е на път да бъде премахнато.
- 14-15 ученици в клас - звучи чудесно, но не и възможно?
- Честно казано, не съм убедена, че е невъзможно. Мислила съм много и смятам, че това е въпрос на добра организация. Доста училища се затвориха. За София може да е проблем, но за малките градчета няма да е така. Не мисля, че колегията би имала толкова сериозен проблем, ако бройката на хорариума на часовете бъде повишена с няколко часа в името на това класовете да бъдат по-малки. Причината да се оплакват толкова много учители от натоварването е невъзможността да обуздаят толкова много хора, всеки от които идва със своята история.
- Смятате ли, че учителите имат нужда от повече обучения как да преподават по-интересно?
- Тези обучения се случват и сега, но при тях има огромен проблем. Наскоро преживях първото ми обучение в училището, в което преподавам, което беше абсолютно безсмислено. Дойде фирмата в училище на 23 декември м.г. Темата беше за интерактивните методи в обучението. Според мен преподавателката не бе особено подготвена, говореше с високопарен език над 4 часа за неща, които ние реално правим в час, но без да използваме английските им имена. Тук МОН отново е постъпило чиновнически, вместо да освободи училището само да избере кой да дойде и да обучава учителите му.
- Но училищата имат свобода да изберат коя фирма да ги обучава? Има регистър със стотици фирми, от които да се избира?
- Не е така! Вие да не мислите, че някой ще позволи едни свободни пари (1% от училищните бюджети са предвидени за квалификация на учителите - бел.ред.) да изтекат някъде ей така в други канали. За мен това е фабрика за пари. Какво се случва на практика? МОН казва, че трябва да минаваме поне 1 обучение годишно. Училището е задължено да плати една сума – около 50 лв. на учител минимум, като избере само между сертифицирани обучаващи фирми. Но фирмите предлагат ограничен брой теми и реално няма много избор по какво да те обучават. И така се получава, че за няколко години се завъртат едни и същи фирми с едни и същи теми. Не е лесно дори да запазиш дата, защото според правилата обучението трябва да е в неучебен ден. А за качеството въобще не се говори, кой го следи? А как се сертифицират фирмите – само по документи ли? Самото задължение да се прави квалификация по този начин е порочно.
По отношение на обученията нещата трябва да бъдат много по-освободени. На мен например са ми нужни повече обучения, свързани с психология, но училището не може да ме изпрати индивидуално, защото е над 150 лв. на човек. Имам ученик, който ми е написал откровено расистко съчинение. Как следва да постъпя правилно, при условие че следващият етап е да ходи да бие циганите? Друг е агресивен, напушен или пиян в час, а трети е направил опит за самоубийство. Какво да правя аз?! Психологът не може да поеме всички случаи. Аз трябва да мога да отреагирам в час. Достатъчно често ми се случва да вляза в час и да видя две момчета да са се хванали за гушите. Представете си с моите 160 см как заставам помежду им и ги разтървавам !
- Как?
- С желание. Човек трябва да ги гледа в очите и да не мига... Хората трябва да разберат, че това, което сега се случва в час, е много по-различно от това, което се е случвало по тяхно време. То не е задължително лошо. Учениците не са по-лоши. Училището е техният живот, там е всичко останало, и учителят трябва да се занимава с това всичко останало. Но трябва да му се даде възможност за това. Сега системата просто не позволява аз да дам на учениците ми това, от което те имат нужда. Просто обществото има грешна представа. Както и хората в МОН. Чиновниците никога няма да пуснат доброволно от мъртвата си хватка на прекаления контрол, защото това им дава огромна власт, а кой се отказва от нея току-така?! Дори министърът да е добронамерен, продължава да важи поговорката "Царят дава, но пъдарят не дава." Тази система трябва да бъде обърната с хастара нагоре, тя не може да се промени еволюционно, затова трябва революционна промяна на ниво идеи, заложени в основата на тази огромна структура. И основното - трябва да има по-голяма свобода и място за творчество в нея.
