През 2024 г. нагласите в обществото към членството на страната в ЕС се връщат на нивата от периода, преди да се присъединим към съюза през 2007 г. Към момента 46% от пълнолетните български смятат, че предимствата от еврочленството са повече от недостатъците. Този дял е с 10 процентни пункта по-нисък от регистрирания в предни изследвания, проведени в периода 2008 – 2019 г. и е съизмерим с дела, регистриран през март 2006 г. В момента най-положително настроени към ЕС са млади хора на възраст до 29 г., високообразовани респонденти и жители на областните центрове.
Това е един от резултатите от национално представително проучване на Националния център за парламентарни изследвания (НЦПИ) – социологическо звено към Народното събрание. Проучването, проведено в периода 1-16 май 2024 г. е посветено на 145-ата годишнина от приемането на Конституцията, както и на обществените нагласи към ЕС в навечерието на европейските избори. На сайта на Народното събрание е публикувано чак на 25 юни – не става ясно защо. Нито поради каква причина се смесват темите за Конституцията и евроизборите.
От 2019 г. досега с 12 процента се увеличава делът на българите, които считат, че недостатъците от еврочленството са повече от предимствата. През май 2024 г. делът на евроскептиците възлиза на 36% и е най-високият, регистриран от социолозите на НЦПИ за последните 20 години. Най-негативно настроени към предимствата на членството на България в ЕС са най-възрастните респонденти, хората с ниско образование и жителите на малките градове в страната.
Само 18.3 процента от анкетираните посочват, че се чувстват както българи, така и европейци. В известна степен това твърдение се споделя от 34.1 на сто. Цели 40.3 процента обаче заявяват, че не чувстват нищо подобно – колкото са били през 2007 г.
На въпрос как биха гласували на референдум за еврочленството ни 51.6 процента отговарят, че страната ни трябва да остане в ЕС. Това е спад с близо 20 пункта от 2019 г. насам, когато е отчетено най-високото ниво на подкрепа за членството ни в съюза. За последните 5 години делът на желаещите да напуснем се е увеличил двойно – до 25.7 процента. Цели 42 на сто очакват, че и други страни-членки ще изоставят ЕС, по примера на Великобритания.
За последните 20 години доверието към ЕС сред българите е спаднало с 20 пункта – от 70 на сто през 2003 г. до 51 на сто през 2024 г. Намаляват оптимистите за бъдещето на съюза – за последните 5 години са паднали до 48 на сто, докато песимистите са се увеличили до 35 на сто. Обнадеждаващо е все пак, че повечето хора смятат, че ЕС ще оцелее – според някои (31.4 процента) като съществено се промени, според други (28.6 процента) ще остане същият. Само една пета вярват, че той ще се разпадне.
Най-много (67 на сто) биха предпочели да видят в бъдещето ЕС като съюз на суверенни държави със запазена национална идентичност, които споделят общ пазар и ценности. Ограничаване на националния суверенитет в полза на повече интеграция подкрепят само 9.7 на сто. Федералисткият проект, който предвижда ЕС да се превърне в подобие на САЩ, се одобрява едва от 5.2 на сто.
В изследването се цитира доклад на Европейската комисия, посветен на факторите, подхранващи евроскептицизма. На първо място са поставени все по-често възникващите проблеми с идентичността. Много хора се чувстват застрашени от промените, свързани с разнообразието на социалните роли, половата идентичност и измененията на социалните ценности. В тази категория най-често попадат възрастните хора, хората с по-ниско ниво на образование и живеещите в места с ограничена мобилност. След това идват дългосрочните икономически затруднения в определени части на ЕС, където хората се опитват да се справят или приспособят към процесите на глобализация, пазарна интеграция, зеления и цифровия преход.
За евроскептицизма у нас способства и недостатъчно високата информираност на хората за целите и дейностите на ЕС. 53 процента твърдят, че не са наясно с целите на съюза, а когато ги запитат за дейностите му, делът на неинформираните граждани нараства до 58 процента. Хората очакват, че евроинституциите трябва да положат повече усилия за справяне с корупцията, миграцията и икономическите проблеми.
Конституцията е променена?!
Мнозинството от пълнолетните български граждани (53%) въобще не знаят за конституционните промени, извършени в края на 2023 г. Само 29.8 на сто – по-малко от една трета, са наясно, че основният закон беше изменен миналата година.
Сред направените поправки с най-голямо одобрение (75.2 процента) се посреща вкараният в Конституцията текст, с който науката, образованието и културата се обявяват за национални ценности, които държавата трябва да подпомага и да създава условия за свободното им развитие (това е съвсем обща разпоредба, която няма особени практически последици – бел.а.). Широко се подкрепя (64.3 процента) и намаляването на мандата на главния прокурор от 7 на 5 години.
Останалите промени получават одобрение от по-малко от половината анкетирани. 39.2 на сто харесват идеята Народното събрание да стане постоянно действащ орган. Малко над една четвърт (28.2 процента) подкрепят намаляването на президентските правомощия при назначаването на служебно правителство. Почти същия дял (26.3 процента) застават зад фундаменталната промяна в съдебната система – разделянето на Висшия съдебен съвет на съдебен и прокурорски. Само на 16.7 на сто им допада може би най-спорната промяна – отпадането на забраната за българи с двойно гражданство да стават депутати и министри.
28% смятат, че Конституцията следва да бъде променена отново, а 13 процента искат изцяло нов основен закон. 27 на сто желаят Конституцията да си остане същата, а цели 32 на сто нямат мнение по въпроса.
Българите не четат Конституцията ...
Всеки четвърти българин твърди, че е запознат с Конституцията. Този дял остава непроменен за последните 10 години. Остава същата и негативната тенденция три четвърти от българите да не са чели Конституцията.
Съществува вероятност този дял да е още по-висок, посочват социолозите, тъй като този въпрос попада в групата на т.нар. престижни въпроси – случаите, в които хората дават отговори според очакванията на обществото, а не според собствените си вярвания или опит.
... твърдят обаче, че познават правата си
Българите имат самочувствието, че са запознати с основните си права като граждани – така поне твърдят 66 процента от анкетираните.
За българите най-важни са правата, засягащи личната им свобода. Става въпрос за свободата на мнение, личната неприкосновеност, правото на живот и др. След това идват правата, позволяващи на гражданите да изискват от държавата извършването или неизвършването на определени дейности. В тази трупа попадат правото на труд, равнопоставеността пред закона, правото на здравеопазване и образование и т.н. Чак на трето място идват политическите права.
От 2016 г. досега нараства делът на българите, които заявяват, че техните граждански права и свободи никога не са били нарушавани, като към момента той възлиза на 54%. В проведените досега изследвания, отбелязват социолозите, за най-нарушавано е било посочвано правото на труд. През 2024 г. обаче то е изместено от правото на здравно осигуряване и достъпна медицинска помощ.
