Изборната администрация е допуснала сериозни грешки при отчитането на преференциите, подадени чрез машини на европейските избори, и това може да се повтори в още по-голям мащаб на предстоящия местен вот наесен. Такъв извод може да се направи от следизборен анализ върху проблема, изготвен от Института за развитие на публичната среда.

На отминалите евроизбори имаше 3000 секции с устройства за гласуване. Организацията на изборния процес беше белязана от тежки недостатъци – обществената поръчка за устройствата беше проведена в последния момент; избирателните комисии преминаха през обучение между 16 и 19 май, а указанията как да се провежда машинното гласуване парадоксално бяха публикувани след това – на 20 май; в секционните протоколи, където се вписват изборните резултати, нямаше отделни колони за гласовете от хартиени бюлетини и от машини; не беше предвидено контролно броене и съпоставка на разписките от машинното гласуване с данните от машинния протокол, за да се види дали са отчетени правилно гласовете на избирателите.

Резултатът от това е, че са допуснати сериозни пропуски при отразяването на преференциалното гласуване с машини, посочват от института. Секционните комисии не съумяват да го извършат правилно, а на места въобще не го правят. Това налага корекции в протоколите при проверките им в районните комисии, а след това и в Централната избирателна комисия (ЦИК), която прави 6702 поправки, преди да публикува окончателните резултати. Въпреки тези проверки близо 40% от преференциите, подадени чрез машини, не са отчетени правилно, твърдят от института. Проблемът е налице в 1139 секции и е засегнал всички участвали партии и коалиции.

Ситуацията е изключително сериозна предвид факта, че на местните избори броят на машините ще бъде двойно по-голям – 6000, а и изборният процес ще бъде далеч по-сложен. „Пропуските от изборите за Европейски парламент не бива да бъдат повтаряни, защото могат да станат предпоставки за сериозни деформации в изборните резултати“, предупреждават наблюдателите. И предлагат редица мерки в тази посока: опростяване на секционните протоколи; промяна в модела на обучение на членовете на избирателни комисии; своевременно публикуване на указанията за работа с машините; подобряване на информационната кампания за правата на избирателите и методите на гласуване.

НАГЛАСИ

34.4% от избирателите са гласували преференциално на отминалите евроизбори в сравнение с 26% през 2014 г., показват данните на ЦИК. Това означава, че се наблюдава устойчива тенденция за все по-често използване на преференцията от страна на гражданите. Най-много са се възползвали от тази възможност поддръжниците на ВМРО и „Демократична България“ - 58% са отбелязали предпочитания, а най-слабо – от гласувалите за ДПС (17%) и ДОСТ (11%).

С машини са гласували 158 967 души, или 25.75% от избирателите, посетили такива секции. В 309 секции гласовете, подадени с устройства, са повече от хартиените бюлетини, а в 160 секции машините не са били употребени нито веднъж.

Целият анализ на Института за развитие на публичната среда - на 11-а стр.