Докато политиците плашат, че изборите в неделя могат да се провалят заради машинния вот, в администрацията вече мислят за почти сигурния втори кръг на президентския вот и са силно притеснени. Това се видя ясно от последните коментари на представителите на външното ни министерство, които са ангажирани с изборната организация.
Тревогата им е свързана, преди всичко, с доставката на машините за гласуване и изборните книжа. Между първи и втори тур се простира една седмица. От МВнР обаче посочват, че за да бъде всичко наред, най-късно до 16 ноември пратките за задграничните секции трябва да са потеглили от нашата страна.
Проблемът е преди всичко в устройствата, които са 416 броя. Онези, които ще бъдат използвани тази неделя, трябва да се върнат обратно у нас, за да бъде изменен софтуерът им за втория тур, след което отново да бъдат разпратени до чуждите страни. Затова дипломатите се надяват, че Централната избирателна комисия (ЦИК) ще инструктира задграничните секционни комисии да подготвят най-напред резултатите от президентските избори. Така по-бързо ще се разбере дали ще се проведе втори кръг и съответно по-рано ще започне подготовката за него. От коментари на изборните комисари се разбра, че от България ще бъдат пратени нови машини, а няма да бъдат връщани вече изпратените в чужбина.
А ето и списък с останалите проблемни области при гласуването извън страната:
- броят на секциите - дипломатите обясниха, че действащият Изборен кодекс не е пригоден за огромния брой избирателни секции, които в последно време се разкриват в чужбина. Затова сроковете, в които се извършват най-важни подготвителни дейности - например сформирането на секционните избирателни комисии, са изключително кратки. А това само създава напрежение в организацията на вота. Препоръката на МВнР е, както винаги, да се въведе гласуване по пощата.
- секционните комисии - както и у нас, много често се налага да се правят подмени в състава им в последния момент. А зад граница е далеч по-трудно да се намират и изпращат хора. Партийните назначения са проблемни, тъй като много хора, чиито имена са дадени на външно министерство от партиите, дори не знаят, че са били ангажирани като членове на комисиите, и често отказват.
- обучението - такова отново не е проведено. От МВнР твърдят, че са били готови да предоставят платформа за дистанционно обучение. Натовареността на ЦИК обаче не е позволила тази практика. Отгоре на всичко, методическите указания, по които работят секционните комисии, твърде много се забавиха - за хартиеното гласуване излязоха миналата седмица, а за машинното гласуване - едва вчера.
Въпреки всичко, дипломатите обявиха, че организационната и техническата подготовка на вота в неделя е приключена успешно. И обещаха, че са осигурили на сънародниците ни по света условия за честен и демократичен вот.
Машинни разписки ще се броят и в чужбина
Значителна част от секционните избирателни комисии в чужбина също ще се трудят извънредно в нощта след изборите. Причината е, че Централната избирателна комисия (ЦИК) им възложи да преброят контролните разписки, отпечатвани от машините след гласуване.
Това стана с приемането на методическите указания, с които комисарите определят по какъв начин се провежда машинното гласуване зад граница. Мярката може допълнително да усложни и без това напрегнатите отношения между ЦИК и българските доброволци в чужбина, които работят по организацията и провеждането на изборите.
Въпросът е и политически. Големите партии и коалиции, както и представителите им в ЦИК, рязко се разделиха за това в какъв обем да се извърши броенето. Повечето, включително ГЕРБ, БСП, ДПС и ИТН, настояваха такова да се извърши във всички секции с машинно гласуване. Историята стигна до Върховния административен съд (ВАС), който прецени, че е правомощие на комисията да определи обема на проверката.
В крайна сметка, комисарите стигнаха до компромис - стовариха бремето върху 30 процента от секционните комисии в страната. Това са около 3000 секции. Същата пропорция членовете на ЦИК впоследствие решиха, че ще важи и за чужбина. Задграничните избирателни секции са около 750. При 30 процента, това означава, че около 220 секционни комисии ще трябва да броят отрязъците от машините, след като изборният ден приключи. Местата, където ще се извърши контролното преброяване, ще се подберат на случаен принцип.
Първо ще се броят отделно разписките от гласуването за президент. След това – за депутати. За всяка купчинка бележки се попълва отделен документ, който трябва да се сканира и да се изпрати по електронен път до ЦИК. Тези протоколи ще бъдат публикувани на интернет страницата на комисията.
