Едва ли ще има затворени университети вследствие на промените във висшето образование, но ще има специалности и професионални направления, които ще затворят, защото занапред няма да има много студенти. Това прогнозира просветният министър Красимир Вълчев в интервю пред БНР, коментирайки предложените от ведомството му промени в Закона за висшето образование. С тях се въвежда временен мораториум върху разкриването на нови вузове и филиали, допуска се закриване на съществуващи университети за лошо качество на обучението, ограничават се летящите професори и т.н.
Според Вълчев броят на висшите училища не е основният проблем пред системата на висшето образование у нас. "Проблемът е, че в годините на прехода всички се разраснаха профилно и започнаха да обучават в професионални направления, които не са присъщи за техния профил, нямат този капацитет, взимат преподаватели назаем от други висши училища - това, което се опитваме да ограничим. Проблемът е в това, че приемът достигна крайния си предел. Ако преди 30 години се приемаха 30% от завършващите гимназиално образование, през 2016 г. това достигна близо 80%", коментира Вълчев. Според него системата на висшето образование не реагира достатъчно на промените във външната среда. "Няма го по-дългосрочният поглед в бъдещето, няма го отговорният собственик на висшето образование", заяви той. В тази връзка е и предложението на министерството за сключване на мениджърски договори между министъра и ректорите. „Това, което правим с този механизъм, е да споделяме стратегическото управление. Ние трябва да отговаряме за общия, колективния интерес. Висшите училища имат некоординирани стратегии за развитие“, обясни министърът.
ЗАПЛАТИ
Вълчев коментира и заплатите в университетите, тъй като предлага въвеждане на минимално заплащане за академичните длъжности. „Във висшите училища доминират рентиерските модели на заплащане. Не доминира политиката да привлекат млади преподаватели. Те са избрали разликата между най-високите и най-ниските заплати да бъде 2.5 пъти“, заяви той пред БНР. По думите му средните брутни заплати във висшите училища са над 1700 лв. Младите преподаватели обаче получават около 700 лв. - по-малко от учител в средното образование.
