Автоматичната скоростна кутия е удобна за шофиране и улеснява живота на шофьора, но ако не се използва правилно, може да започнат проблеми. Макар и проста, процедурата по поставяне на автомобила в режим "паркинг" (P) изисква спазване на определена последователност от действия, в противен случай ресурсът на предаване рязко намалява.
Конструкция на заключващия механизъм за паркиране
Автоматичната скоростна кутия в съвременните коли няма механично задвижване с механизъм за превключване на режимите. Връзката се осъществява чрез електронен блок. Когато лостът е превключен в режим "D", автоматичната скоростна кутия получава електронен сигнал и хидравличните механизми, клапаните на хидравличния блок и съединителите преместват планетарните зъбни колела в желаната предавка.
По същия начин скоростната кутия променя режимите "R", "N" и други. Ако водачът направи грешка и, например, вместо "N" лостът влезе в обратния жлеб "R", тогава автоматичната система няма да позволи на предавката да се включи и ще помогне да се избегне повреда на трансмисията. Електронният блок ще игнорира командата и ще остави кутията в неутрално положение.
Но при поставяне на "автоматика" на паркинг ("P") се задейства друг механизъм. Режимът за паркиране има директна механична връзка с автоматичната скоростна кутия чрез метален кабел. Задвижва се специална скоба с кобилица, в края на която има ключалка. Този механизъм е разположен на вала на кутията, където има шлицово колело, подобно на зъбно. Когато ключалката удари жлеба, тя е здраво захваната.
Ако водачът премести ръкохватката за управление на трансмисията на "паркинг" (P), ключалката плътно захваща вала. В този случай електрониката не влиза в сила и само от водача зависи колко тежко ще бъде това задействане. Например, ако погрешно се включи "P" при висока скорост, тогава автоматизацията няма да може да попречи на кутията да влезе в опасен режим. Фиксаторът ще щракне върху зъбите и водачът ще чуе силен звук от смилане.
Тази кобилица прескача зъбите и хруска, губейки част от метала. В кутията остават малки стърготини, които представляват опасност за триещите механизми. В най-лошия случай зъбът на фиксатора може да се счупи и да остане вътре в трансмисията.
Паркиране под наклон
Приблизително същата ситуация, но в по-малък мащаб, се получава при ежедневно паркиране под наклон. Шофьорите често бързат и включват режим "P", преди колата да спре. След това се усеща лек удар, на който обикновено не се отдава никакво значение.
Въпреки това няколко такива удара всеки ден в продължение на няколко години водят до разрушаване на метала от умора. И след 10-15 години работа, когато тази деформация достигне критична стойност, фиксиращият зъб може да падне дори при леко натискане.
Освен това шофьорите често забравят да затегнат ръчната спирачка, когато поставят колата на "паркинг" на наклон. В този случай теглото на машината, стояща на наклон, притиска зъбите на вала и предизвиква вътрешни напрежения в тях, които действат в продължение на много часове. Особено опасно е, когато колата "виси" на зъбците седмици или месеци. За нов автомобил това не е страшно, но за такива с голям пробег подобно напрежение невинаги завършва добре. Фиксаторът се счупва в най-неочаквания момент, а трансмисията изисква сериозен ремонт.
Как да се паркира правилно?
Когато се поставя автоматикът на "паркинг", е важно да се премахне излишното натоварване от ключалката и зъбите на вала на скоростната кутия. За да се направи това, преди включване на режим "P", трябва да се затегне ръчната спирачка.
Алгоритъмът изглежда така: първо водачът спира колата и дърпа ръчната спирачка към себе си, без да отпуска педала на спирачката.
В този случай автомобилът разпределя натоварването върху спирачките и дисковете. След това, когато автомобилът е здраво закрепен, можете да се освободи педалът на спирачката и да се настрои автоматичният селектор на режим "P".
