След безпрецедентна двумесечна пауза, в която изложбеният живот у нас бе сведен до бледа виртуална репродукция, изобразителните изкуства тръгнаха обратно към реалния свят. На 11 май по обяд министърът на здравеопазването издаде заповед, с която разреши посещенията на музеи на закрито и на галерии и библиотеки на открито и закрито, а почти едновременно с това, в София - при спазване на всички противоепидемични мерки, се състоя първото официално откриване на изложба след въвеждането на извънредното положение.
На откриването на изложбата акварел на проф. Иван Димов “Археология на паметта”, освен галеристката Гергана Борисова, физически присъстваха само авторът и изкуствоведът проф. Чавдар Попов. Техният разговор за представените картини е качен на сайта на галерия “Арте” и на Фейсбук страницата ѝ.
Представените двайсетина картини на Иван Димов са като глътка свеж въздух за духа в тези дни на тревоги и несигурност. Те показват едно друго, по-добро време и място - светът на детството. Той е донякъде реален, но повече дорисуван от сънищата на въображението - понякога толкова, че ако махнеш въображението, няма да остане нищо. В детството е светът е голям, пъстър и пълен с интересни неща за откриване, също като картините на Иван Димов.
Със своята светла прозирност и спонтанност, акварелът, или водните боички изглеждат най-подходящият материал за създавенета на този свят. Фигуративното рисуване среща абстракцията с нейните геометрични и аморфни форми в тези картини. Те са населени със селски жени и градски мъже, къщи с прозорци и прозорци без къщи, чайки, щъркели и свраки, стълбища, ябълки, момичета, стомни и амфори, домашни живатни - най-вече кози…
Всички тези обекти и субекти излизат от мъглата на спомена (или влизат в нея), а около тях се носят, нарисувани с молив следи от още ненаучени букви или просто драскулки, цветни петна, кръгчета, линии и геометрични фигури, като изпаднали от картина на Кандински. Художникът сякаш наблюдава всичко това през очите на лястовица, която се рее отгоре, гмурка и лъкатуши във въздуха и непресънато сменя скоростта. И е принуден да рисува с водните си боички със скоростта, с която вижда всички елементи от този пъстър, калейдоскопичен свят, с бързо сменящи сцени.
“Гледам тези картини, които толкова ми харесват, и си казвам – акварелен човек е Иван Димов. - е написал в посланието си по повод откриването на изложбата Георги Господинов, земляк на художника. - Акварелният човек е направен от същностни неща, вода и слънце. Човек с акварелна памет. Полупрозрачна, светла, но всичко, което е драснало през въздуха, е останало там. Като тези къщи, които рисува, с пропускливи стени, вън и вътре се е смесило, всичко се е смесило в акварелната памет, но пази очертанията на спомена…”.
Можете да видите акварелната изложба на Иван Димов “Археология на паметта” - при спазени всички мерки за безопасност - в галерия “Арте” до 25 май 2020 г.
