Великолепната четворка Герасим Георгиев-Геро, Филип Аврамов, Леонид Йовчев и Мак Маринов се спуска без асансьор и предпазни въжета в дълбините на стряскащия екзистенциален абсурд в премиерния спектакъл на Малък градски театър "Зад канала". Под режисурата на проф. Ивайло Христов актьорските двойки на Геро и Фицата и на Лео и Мак излизат на сцената в 6 комедийни миниатюри на съвременния френски драматург Себастиен Тиери, в кратката форма на които житейското безсмислие е компресирано до внушението на модерна басня.
По своята структура, теми и парадоксално чувство за хумор представлението "Без асансьор" приятно напомня за един друг театрален хит отпреди няколко сезона: култовата "Старица от Калкута" на Ханох Левин, интерпретирана от Явор Гърдев в Театър 199. И докато "Старицата…" бе определяна като черно кабаре (не само заради цвета на декора), то белотата на сценичната среда в "Без асансьор" прилича на болнична стая в лудница, където се диагностицират изконни човешки страхове, мании и комплекси: отчуждението от другите и от себе си, самотата, загубата на идентичност, страхът от общуване с противоположния пол, "кастриращото" поведение на жените, бездушието на институциите…
Героят на Себастиен Тиери и на Ивайло Христов е малкият човек, който сякаш все събира сили да надигне глава и да изкрещи срещу тоя (своя) безличен живот, но някак все не му се получава: независимо дали ще търси компанията на непознатия от съседната маса в кръчмата, дали ще си купува механична или електрическа п...шка от специален магазин, или пък ще иска заем от абсурдната Bank of India. Онзи невзрачен и с нищо незабележителен човечец, чиято драма ни разхожда от неистовия смях до болката от несполуките му и обратно.
Персонажите на четиримата актьори носят бели ризи с папийонки, черни костюми и бомбета: като ортодоксални евреи, като Чарли-Чаплиновия малък човек, като очакващите Годо по Бекет или като еманация на клоуна, който изпитва върховно удоволствие от играта и от партньорството с останалите приятели клоуни. Клоунът – любим обект за режисьора Ивайло Христов, който преди десетина години бе обявил: "Търси се стар клоун"…
Сценографията и костюмите в спектакъла са на Марина Янева. Преводът на пиесата на Тиери е дело на Пламен Дончев – бивш актьор от Сатирата, който от десетилетия живее във Франция. Авторът, роден 1970 г., е познат на българската публика с още няколко заглавия от родния театрален афиш: "Обичай ме", "Той е дяволът", "Двама съвсем голи мъже". Себастиан Тиери е носител на награда "Молиер", за която е номиниран цели 7 пъти.
