Четиринадесет музея от България с общо над 150 експоната ще участват в мащабната изложба „Древна Тракия и античния свят. Съкровища от България, Румъния и Гърция“ в музея „Джон Пол Гети“ в Лос Анджелис, САЩ. Експозицията ще продължи от 3 ноември до 3 март 2025 г.
В анонс в сайта си музеят „Гети“ представя предстоящата изложба по следния начин: „Древната земя на Тракия, на северната граница на Гърция (включваща днешна България и части от Румъния), е била дом на племенна култура, която е произвеждала превъзходни златни, сребърни и бронзови изделия, използвани в аристократични занимания, като войни, конна езда и пиршества. Тази изложба включва много предмети, открити в грандиозни тракийски надгробни могили. В различни времена противници или съюзници на гърците, траките са силно повлияни от гръцкото изкуство, но създават свой собствен характерен стил“.
Българските артефакти в изложбата представляват над 90% от всички, които ще бъдат показани, съобщават за БТА от Националния археологически институт с музей (НАИМ) към БАН.
Работата по изложбата „Тракия и античния свят. Съкровища от България, Румъния и Гърция“ започва още през 2018 г., когато д-р Тимъти Потс, директор на музея „Дж. П. Гети“, и д-р Джефри Спиър, по това време главен уредник на античната колекция там, пристигат на посещение в НАИМ. В предварителен разговор те представят идеята си за изложба, посветена на древна Тракия, която да е част от организиран от музея „Гети“ цикъл събития, свързани с различни части от древния свят. Към настоящия момент са се състояли изложбите „Египет и античния свят“ (2018) и „Древен Иран и античния свят“ (2022), а предстоят изложби за Финикия и Анатолия, разказва доц. д-р Маргарит Дамянов от НАИМ при БАН.
По думите му Антична Тракия заема естественото си място в този амбициозен план, който в рамките на десетилетие ще представи на световната общественост взаимодействията между различните култури на Средиземноморието и извън него. Тъй като ядрото на древните тракийски земи съвпада с територията на днешна България, от музея „Гети“ са потърсили партньорство с нашето Министерството на културата, както и с НАИМ при БАН като най-стара и водеща институция в сферата на изследването на древното културно наследство на страната. След продължителен подготвителен етап и забавяне заради пандемията от Covid-19, през април 2023 г. най-сетне е подписано тристранно споразумение между музея „Гети“, МК и НАИМ при БАН, според което двете български институции са официални съорганизатори на изложбата, обяснява доц. Дамянов.
От 14-те музея, участващи от българска страна, най-голям дял в експозицията имат Националният археологически музей в София, РАМ –Пловдив, и Исторически музей „Искра“ в Казанлък. Предмети са предоставили още регионалните исторически музеи в Бургас, Велико Търново, Враца, Ловеч, Търговище, историческите музеи в Карнобат и Стрелча, Националният исторически музей (НИМ), музей „Старинен Несебър“, археологическите музеи в Созопол и „Проф. Мечислав Домарадски“ – град Септември.
В музея „Джон Пол Гети“ в Лос Анджелис ще бъдат представени знакови за древна Тракия открития като Вълчитрънското златно съкровище, Панагюрското златно съкровище, комплексът предмети от могилата Голяма косматка край град Шипка, съдове от Рогозенското съкровище и много други. Включените в изложбата артефакти обхващат период над две хилядолетия – от късната бронзова епоха (II хил. пр. Хр.) до времето на Римската империя, и илюстрират важното място на Тракия в древния свят, посочва доц. Дамянов.
Доц. д-р Христо Попов, директор на НАИМ – музея основен организатор от бъгарска страна, уточнява, че подопечната му институция ще участва в изложбата с повече от 50 експоната. „Ние започваме разказа от по-ранни времена, от времената на бронзовата епоха, когато се формира тракийският етнос. Първият от основните паметници, с които НАИМ-БАН участва, е Вълчитрънското златно съкровище“, разказва той. Други важни артефакти са от знаковия некропол при Дуванлии край Пловдив, бронзова хидрия от некропола на античната Месамбрия, каменната стела на Дейнес, идваща от некропола на Аполония, надписът от Севтополис, бронзовата глава на Севт III от могилата Голяма косматка край Казанлък и т.н.
Дамянов зобавя още, че и водещи световни музейни институции са предоставили за експозицията артефакти от своите колекции: музеят „Лувър“ в Париж, Британският музей, музеят „Метрополитън“ в Ню Йорк и самият музей „Гети“. Мащабният замисъл на изложбата „Древна Тракия и античния свят“ е създал положителен прецедент в сферата на международното сътрудничество в изследването на тракийското културно наследство, смята доц. Дамянов. Тъй като древните тракийски земи се простират и извън съвременните граници на България – върху части от днешна Турция, Гърция, Румъния, Сърбия и Северна Македония, за първи път в подобна изложба участват и експонати от Гърция и Румъния.
„Научното значение на включените предмети е голямо. От гръцка страна, музеите на Самотраки и Александруполис участват с надписи на тракийски език с гръцки букви от егейското крайбрежие на Тракия, свидетелстващи за съжителството на елини и траки. Заедно с тракийския каменен надпис от Кьолмен, Шуменско, и този върху златния пръстен от Езерово, Пловдивско, изложбата в музея „Гети“ за първи път в историята ще събере на едно място всички най-важни съхранили се писмени паметници на тракийски език“, категоричен е ученият.
Националният исторически музей в Букурещ участва с находките от надгробната могила при Аджигьол в Северна Добруджа. Има паралели между тези експонати и световноизвестни находки от България, например сребърните наколенници от Могиланската могила във Враца и Голямата могила при Маломирово и Златиница, Елховско. В надписите по сребърни съдове от Аджигьол се споменава тракийския цар Котис и те свидетелстват за мощта на Одриското царство през IV в. пр. Хр. „Това регионално сътрудничество, акцентиращо върху общото културно наследство на Балканите, е само един от аспектите, които превръщат изложбата „Древна Тракия и античния свят“ в много значимо културно и научно събитие. Великолепният каталог в тираж 5000 екземпляра, събрал текстове на изтъкнати български специалисти, на учени от Великобритания, САЩ, Румъния и Гърция, ще получи широко разпространение и ще представи по достоен начин пред света съкровищата на древна Тракия и постиженията на българските институции, що се отнася до тяхното опазване и изследване“, уверява доц. д-р Маргарит Дамянов.
