С големи кошници цветя и няколко емблематични сценични костюма от известни роли на Георги Калоянчев (1925-2012) посрещна камерна сцена „Методи Андонов“ в Сатиричния театър зрителите, дошли снощи да отбележат заедно с колегите на големия актьор 100-годишнината от рождението му. Цветя от президенстката двойка, от служебния министър на културата Найден Тодоров, от директора на Народния театър Васил Василев и от почти всички столични театри украсиха честването, което бе уважено от много от артистите на трупата: Силвия Лулчева, Деляна Хаджиянкова, Явор Борисов, Иван Панев, Александър Григоров, Теодор Елмазов, Ирина Първанова-Раши, Стефания Кочева и други – част от които никога не са имали възможност да си партнират с легендарния патриарх на комедията. Синовете на Калоянчев – Ивайло Калоянчев, който също е актьор в екипа на Сатирата, и по-малкият Явор Калоянчев – отговорен оператор в БНТ, със семействата си бяха сред зрителите на първите редове в така наречения „втори дом“ на техния знаменит баща.
Драматургът на театъра Богдана Костуркова припомни, че Георги Калоянчев, който бе свързан със Сатирата над 50 години, не просто е играел, а буквално е превземал пространството с мощта на своя талант, но освен артистичен гений е бил и перфектен професионалист, готов до последно да учи нови неща и да се усъвъръшенства още и още. Такъв го описа и директорът на Сатирата – актьорът Калин Сърменов. След като на екрана бе показан откъс от монолог на Калата от едно от първите сатирични кабарета в афиша, Сърменов обясни, че макар неговият монолог да е бил последен в спектакъла, доайенът е идвал пръв на репетиция, за да разработи с упражнения говорния си апарат и дори е поплясквал краката си, за да ги „събуди“ в годините, когато били престанали да го слушат като преди. Театралният шеф разказа още, че дълго време Калоянчев не отговарял на поздравите му за добър ден и довиждане. След първото им партньорство в спектакъл, в който Калин като млад актьор получил първа по-голяма роля, той се престрашил да попита опитния си колега защо така. „Че как да разговарям с тебе, преди да знам какво можеш?!“, отговорил му Калата. Още показателни и забавни случки станаха достояние на публиката, включително и тази колко трудно е било по време на пътувания да намерят място да спрат някъде по пътя, за да се облекчат, защото големият актьор не искал случайно някой потенциален зрител да види, че „Калоянчев пикае“…
За финал на вечерта бе показан филмът на Антоанета Бачурова и Влади Люцканов от поредицата „Умно село“ – „Възгледите на един Homo Ludens“. В него самият легендарен актьор разказва за детството си, за любимите приятели от гримьорната на Сатирата – Георги Парцалев и Нейчо Попов, за знаковите си роли, дори полушеговито-полусериозно – за брачните си забежки, които обичаната му съпруга Валя винаги великодушно му е прощавала. Лентата извиква паметта за някои от коронните превъплъщения на Калоянчев от сцената и екрана: от „Инспекторът и нощта“, „Езоп“, „Смъртта на Тарелкин“, „Големанов“ и десетки още. И неговите иносказателни думи, споделени като коментар за образа му от филма „Езоп“ – че е бил роб на призванието си, но именно това робство го е направило този, който е. Кадри, някои от които усмихнаха, а други просълзиха присъстващите в залата. Неслучайно самият Калоянчев, както стана ясно, се е смятал за драматичен актьор, а комедията е вярвал, че му се пада по стечение на обстоятелствата…
И победителят в конкурса е…
Непосредствено преди честването на 100-годишнината от рождението на Георги Калоянчев директорът на Сатирата Калин Сърменов обяви резултатите от конкурса на театъра за нова сатирично-комедийна пиеса. Победител в това издание на конкурса, в което са участвали 37 текста, се оказа журналистката Ива Петрони с пиесата си „Денят на гларуса“. Усетът за сатира се е оказало решаващо качество за избора, тъй като той не се среща в родната драматургия напоследък, а през 90-те години, които са били тежки във всяко едно отношение, съвсем е липсвал, коментира директорът. Според него смехът е едно, а съвсем друго е катирата, която предполага критика на съществуващата действиетлност. Наградата за победителката е 3000 лева и перспективата пиесата й да бъде поставена на сцената на Сатиричния театър през идния сезон.
