100% буден в тоя живот, актьорът Стефан А. Щерев има идеи във всеки цвят от артистичния спектър и енергията да ги осъществява. Освен че води предаване по БНТ всяка делнична сутрин, Стефан създава експериментални театрални спектакли, съорганизира и копродуцира фестивала за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“, една от активните фигури е в Нощта на театрите, снима се в български и международни тв и филмови продукции. Това лято камерата за него ще се завърти в два родни филма – за най-великата футболна деветка у нас и за събития от близкото минало. В съседна Сърбия ще участва в сериал – политически трилър за операция „Сабя“, свързана с убийството на премиера Зоран Джинджич. Предстои представленията на Щерев и германския колектив Ligna – „Нонумент“ 1 и 2, всяко от които е окичено с награда „Икар“ в категорията за съвременен танц и пърформанс, да бъдат играни съответно при Чинията на Бузлуджа (отново) и на Паметника н българо-съветската дружба във Варна като знак за преосмисляне на демитологизираните паметници. Артистът работи и по нов проект, кой наесен ще бъде показан в мемориалния комплекс „Създатели на българската държава“ в Шумен.

Оказва се обаче, че Стефан А. Щерев има и литературен талант. Писмата, които той предостави на "Сега", са в основата на  артистичен проект, целящ да събере артисти от Варна и София. Симеон Лютаков разхожда колегата си из морската столица и Стефан решава, че ще поведе зрителите по местата, които свързва с нещо свое също във Варна. Вдъхновение за това са някогашните писма на варненката Мария, с която си е кореспондирал като тийнейджър. Само че актьорът ги пренаписва от себе си до себе си – адресира ги към своята по-млада версия. В тях са абсолютно реални случки от неговия живот, видени през „нейния“ поглед. Можем да ги наречем хроника на съзряването за любов. Публикуваме част от тях.

Гъбата

Здравей скъпи Стефан,

много се радвам, че получих твоето писмо в началото на учебната година. Благодаря ти за картичката, която ми изпрати през лятото, много хубаво ми стана, че си се сетил за мен. Ние прекарахме цяло лято на вилата и имахме много гости. Даже приемахме курортисти от чужбина. Беше ни на гости едно чешко семейство – Марек и Мирженка. Много се зарадваха, че дядо ми ги учи да играят табла и да пият ракия. На Мaрек му хареса рибената чорба, а на Мирженка каята (зная, че вие в София я наричате попче). После правихме лютеница и варихме компоти. Когато дойдеш на гости, ще ти дам да опиташ. Аз си имам моя собствена рецепта за сладко от малини – няма да ти я издам, защото е тайна, но може и да си помисля, ако и ти ми кажеш някоя твоя рецепта. Какво обичаш да ядеш? Нали не е само шопска салата?

…Много се смях на разказа ти за разходката на Витоша с вашите – и за лифта също ми стана много интересно. Аз съм била на лифт само на Пампорово, то и тук във Варна имаме също един. Качваме се от Ален мак и стигаме до плажа. А това, за което ми пишеш по пътя за Варна, не е лифт, а в Девня пренасят товари с него.

…Хубав е твоят град, аз съм била там като много малка и помня само гвардейците пред мавзолея на Георги Димитров и трамваите. Предупредиха ни да внимаваме много да не стъпим върху релсите, за да не ни хване ток. Не е ли малко сложно, да пресичаш и да подскачаш между релсите. Сигурно затова всички от София са добри на ластик.

Разкажи ми повече за София. Искам да знам повече, не искам справочници. Миналата седмица в час на класния трябваше да разказвам за столицата на България и се сетих колко много неща ми описваш и на които ми пращаш картички – иска ми се през лятната ваканция да ги разгледам всички…

Аз живея в град Варна на една много зелена и тиха улица. Близо до нас има много хубава сграда, казваме й Гъбата. Тя е кръгла и хората ходят на баня в нея. Не знам дали е с морска вода, но казват, че е много полезно да се ходи там. Ние с моите приятелки като бяхме малки играехме на ластик пред входа и гледахме хората с какви пешкири идват. Така разбирахме кой има матрос в семейството –техните пешкири винаги бяха по-хубави и шарени, а не просто едноцветни и избелели. Варна е място, в което самотата на жените се забелязва по кърпите им. Ако мъжете им са на плаване и са далеч от вкъщи, градът става място на разказване и очакване. Няма как да ти го опиша, то се усеща по тежестта на мрежата с пазар и развяното пране по балконите, което така и не изсъхва. А не изсъхва от сълзите на жените, които чакат. Жените на Варна не са като Евридиките, да чакат мъжете си двайсет години, те са като Пенелопите – чакат ги цял живот.

Питаш ме да ти разказвам за други места, които обичам във Варна. Ще ми бъде интересно да ти ги покажа всичките. Но най-напред искам да ти пиша за Делфинариума, толкова е интересно това място. Нас ни водиха от училище на посещение и ни разказваха за делфините. После имаше специална програма. Те скачаха, премятаха се, правиха упражнения, хвърляхме им риба, а едно момиче от съседния “В” клас я качиха в лодка и я оставиха в средата на басейна и нямаше кой да я спаси, но делфините помогнаха. Научихме и имената им – Пипи, Попи и Сплит. Толкова са умни. Знаеш ли, че това са най-умните животни в морето? Тези във Варна са от Куба, чудехме се защо нямат кубински имена, например Педро, Хуанита или Енрике? Като са се родили там, не разбират ли само испански?

Много ми се иска да сме заедно там и да ме държиш за ръката, както тогава на хижа Орелек. Знаеш ли колко се вълнувам? Кога ще дойдеш до Варна? През зимната ваканция? Ако не можеш, може пък аз да дойда на ски на Витоша. Но ще видя нашите какво ще измислят – сигурно пак ще отидем на Пампорово и няма да се видим.

Ти обичаш ли раковини? Намерила съм ти една специално за теб – искам като я допреш до ухото си да ме чуваш как ти казвам: Шопчеееее, мило, Стефанеееее. Пиши ми.

Твоя М.

Валентините

Здравей капитане,

Хан Соло ли си станал, или наистина ще ставаш артист? Много ме изненада с това, че си се записал в Пионерския театър – значи сега ще ставаш човек на изкуството. Еееех Стефане, пък аз какво – обикновена учителка. Шегувам се. Толкова се радвам за теб. Явно това ти е призванието. Какво репетирате сега? Ти освен Палача няма ли да имаш по-положителна роля? Няма ли да идвате във Варна? Ех, щях да дойда с цветя на първия ред. В последното ти писмо нямаше много думи, повече рисунки и ребуси, явно нещо искаш да разбера, пък аз не мога. Ти много ли харесваш списанията? Разбрах, че колекционираш списание “Дъга” и “Паралели”. Какви други списания обичаш да четеш? На мен наши роднини ми донесоха Некерман от Западна Германия, там няма много да се чете, но има толкова много неща за гледане. Бяхме седнали с братовчедка ми и си направихме списък на нещата, които искаме. Излезе над 1000 марки. Трябва да си поръчаме, но майка ми каза, че не правели доставка до България – сигурно е далече и е скъпо, а може би се затрудняват с кирилицата, те все пак пишат на латиница и може да не могат да намерят адреса ни. Мислехме си през лятната ваканция да се качим на влака за София и оттам на влакa за Мюнхен, още нямаме паспорти обаче, така че само си помечтахме.

…Ти си бил на Дружба през лятото, така ли? Защо не ми се обади? Сърдита съм ти, нали толкова искахме да се видим. Ти сигурно си имаш вече гадже…

…Какви компоти правихте на Траката? какви плодове гледат твоите роднини? Миналата седмица един приятел на татко идва на гости и ни разказваше за някакви американци, кото били на някаква среща на Дружба. Разказваше, че единият американец имал фирма, която правела компютри и се казвала “Ябълка”. Толкова сме се смели. Представяш ли си да се казваше “Малина” или ”Боровинка”. А американецът се казвал като теб, Стив. Затова и на теб така ще казвам вече – Стив Щерев с компота от дюли. Хаххахаха.

Раницата, за която ми разказваш, я имам и аз – „София-Мицукоши”. Много е хубава. И на мен ми подариха една, но е като ученическа чанта. Във Варна нямаме такива неща като при вас в София. Но пък матросите носят много хубави неща след плаване. За рождения ми ден получих несесер с цветни моливи и широк златист колан. Иска ми се да пея и да съм певица. Ще си намеря и аз кръжок, където да се изявявам. Може би тогава ще се срещнем на някоя сцена, знае ли човек?

Преди няколко дни много се уплаших. Разхождахме се с майка и малката ми сестра и ядохме сладолед и гледахме по магазините. Майка влезе във Валентините, и аз останах с малката да я пазя. Видях моя съученичка и както си говорехме сестра ми изчезна! Нямаше я! Тръгнахме веднага да я търсим, а мен ме беше страх, че майка ми ще излезе и ще ми се кара. А щеше и на баща ми да каже и щяха да ме накажат. Търсихме много дълго и аз вече се бях притеснила много, че майка ще излезе от магазина, и сестра ми се появи. А тя се скрила зад едно дърво и ни гледала през цялото време. Как не я наплясках, не знам. Сигурно защото ми е сестра. Сега се прибираме да гледаме “Синьо лято”, ще дават 7-а серия “Беатрис, мон амур”. Ти гледа ли предишната, коя ти харесва повече – Беа или Десита? Аз харесвам Панчо, въпреки че и Хави ми е симпатичен. Какво море си изкарват само. Завиждам им. И виж колко свободно говорят с родителите си –как ми се иска и ние да можехме така свободно да говорим и да мечтаем. Явно ще е в друг живот. Нашето си е направо “Сиво лято”.

Имаме си вече папагал, не говори, само вряка. Храним го със семенца и парченца плодове. Кръстихме го Кики. Снимах го с фотоапарата на баща ми и сега ще чакам да се прояви снимката и да видя дали съм успяла. Но ще почакам, лентата е “Фуджи”, цветна и май няма къде да я промият тук. Някой ден, след 1000 години, като ни няма вече и като ни намерят археолозите и намерят апарата, ще ги проявят и ще видят как съм снимала Кики. Вероятно ще го сложат в музей и отдолу ще пише “Птица, не на фокус и с много отворена бленда”, автор: неизвестен.

Есента е красива във Варна. Думите ти стават все по-кратки. За мен остава да те чакам. Искаш ли да ми се обадиш по телефона? Знам, че междуградските разговори са скъпи, но след 22 ч. е по-евтино. Ето и номера ми 052/22…….

Звънни точно в десет, ако можеш, за да вдигна аз. После може да не мога, а и нашите не ми дават да говоря като е късно.

Оставям те с морска усмивка.

М.

Козирката

Това е най-тъжното писмо, което пиша. Понякога ми се искаше да ме е нямало. След толкова проблеми преди да почнем училище, сега ти си замина и те няма и аз отново съм сама. Тези няколко часа с теб бяха най-хубавото през тези месеци. Толкова бях щастлива. Когато се разхождахме на буните и в морската градина, когато ми донесе книгата, за която ми говори. Обещавам, ще я чета открай докрай, ще я чета всеки ден. Искам толкова да ми напомня за теб. Вярно ли е, че любовта е чувство, което идва само веднъж в живота? Значи аз се страхувам, че съм я срещнала, и ако не се върнеш, значи няма да я имам никога повече? Плача и пиша. Искам всеки ред да попие сълзите ми, всяка страница да вземе тъгата ми и да ме отведе при теб. А ти си толкова далеч. Моята приятелка Яна ми каза: “Това момче е за теб, толкова си отивате”. Премести се да учиш във Варна, моля те! Тук ще намерим и театрален състав, моля те, моля те, моля те.

Ето днес пак бях там, където се разделихме – на спирката, от която си тръгна.

Сега ще се усмихвам. Защото зная, че те срещнах. Ще се усмихвам напук на всичко и всички. Ще се усмихвам и ще пея силно. Ще си пусна хиляда пъти It's a kind of magic на Queen и ще знам, че ти си магията.

Обещавам, че ще идвам всеки ден на Козирката и ще те чакам, и аз знам, че ще се върнеш.

Защото не съм Евридика, а съм

”…Пенелопа 

ноевия кораб след потопа

пиавица, Пиаф

Мерлин Монро

адамово ребро

Люлчина песен,

Реквием

Звездата над Витлеем,

Вълчицата откърмила Ромул и Рем

Млякото на млечния път

Сътворението

Страшния съд”

Завинаги твоя, Мария