Coda - отделна заключителна част на музикално или драматично произведение
CODA - Child(ren) Of Deaf Adults, дете/ца на глухи родители
----
Успехът на "CODA: Дете на глухи родители" на "Оскарите" бе изненада само за тези, които не са следили развоя на медийната кампания около наградите. Около две седмици преди церемонията ревизионисткият уестърн на Джейн Кемпиън "Силата на кучето" (носител на над 250 отличия и несменяем дотогава фаворит) започна да изостава зад потенциалния нов победител - скромен нискобюджетен филм за момиче с нечуващи близки, което преследва своята мечта.
Единственото общо помежду им е, че и двата представляват огромния пазарен сегмент на стрийминг услугите: "Силата на кучето" бе четвъртият пореден "Оскаров" проект на хегемона Netflix (след "Рома", "Ирландецът" и "Манк", като най-близо до успеха бяха с първия), а CODA - първият номиниран с логото на Apple TV+. Компанията не е продуцирала филма, а го купи за $25 млн. след успеха му на "Сънданс" миналия януари. Със сигурност можем да твърдим, че Академията не харесва Netflix. А какво да кажем за "CODA: Дете на глухи родители"?
На първо място, това е обикновен и дори малко банален филм, каквито дават в неделя следобед по телевизията. Сюжетните развои са предвидими, киноезикът е семпъл и разчита на реализъм, както и на органично актьорско присъствие: не само от глухите Трой Куцор - удостоен със заслужен "Оскар" за поддържаща роля, и Марли Матлин - носителка на наградата от 1987 г., но и от чуващата им дъщеря, изиграна без колебание от 18-годишната Емилия Джоунс.
Ако сред трите статуетки има очебийно незаслужена, е тази за адаптиран сценарий - в конкуренцията на "Дюн", "Уестсайдска история", "Карай колата ми", "Изгубената дъщеря" този избор буди недоумение. (Адаптацията на романа "Силата на кучето" определям като по-скоро несполучлива). CODA би бил по-симпатичен под формата на оригинална идея, но той е римейк - на френско-белгийския La Famille Bellier. На оригинала дължим твърде смелите за холивудска продукция разговори за секса, както и друга чувствителна за САЩ тема - правата на работниците и профсъюзната дейност. Почти всяка специфика, колорит, смешка в този забавен семеен филм е заемка от европейския оригинал.
Но тук е и големият драматичен трик на режисьорката Шан Хейдър. Ако във френския филм глухите са изиграни от чуващи, които се преструват, тя намира ярки представители на тихото общество, които да поемат ролите - и довежда достоверността на CODA почти до документализъм. Ни една фалшива нотка не прозвучава в отношенията на семейството - доста шантаво, но в крайна сметка достойно за завист с искрената обич и привързаност, която членовете му изпитват един към друг. Що се отнася до сюжета, изненадващо предвид първоизточника той е типично американски и експлоатиран до степен да се дефинира като самостоятелен жанр (coming of age) - съзряването, еманципирането, тръгването по собствен път. Гледаме го в десетки холивудски филми всяка година. Но поради факта, че е единствения чуващ в семейството си, Руби е повече от дете на ръба на зрелостта - тя е насъщният "преводач" между родителите и брат си и външния свят; благодарение на нея съществува скромното им препитание като рибари.
Втората жанрова линия е за постигането на (американската) мечта. Нетипично за момиче, расло в тишина, Руби копнее да пее. Мечтата е на път да се сбъдне, след като среща малко карикатурния - и доста клиширан - учител по музика, който оценява таланта й. "CODA: Дете на глухи родители" е за намирането на собствения глас - в буквалния и преносния смисъл.
Като история за нечуващи, филмът е тематично близък до миналогодишния "Оскаров" номинант "Звукът на метала", според някои по-неоригинален от него. Но ако трябва да го сравним с предишни лауреати, той стои най-близо до "Зелената книга": спечелил също сред по-ярки конкуренти, прославящ добротата у човека и изграждащ наратива си не около митове, герои и специални ефекти, а около общуването. 94-тият носител на "Оскар" няма да остане в историята, но с лекота печели сърцата на публиката. А на фона на всички разнорасови, ЛГБТК задължителности в съвременното кино един мил, честен и добродушен филм за обикновени хора, било и малко глухи, е истинска рядкост.
YouTube
