"Какво ще кажете да набутаме всички скрижали на политическата коректност и тотално расово и полово разнообразие в един и същи анимационен филм?" Вероятно така е изглеждал лаконичният бриф на "Чуден свят" - новата анимация на Disney, която студиото смята за толкова важна, че ще прожектира 30 дни ексклузивно на големия екран, преди да стане достъпна в стрийминг платформата им.
Режисьорът на "Рая и последният дракон" и "Смелата Ваяна" Дон Хол поема (заедно с Куи Нгуен) руля на филм, в който главният герой е тийнейджър гей - първи за консервативния семеен свят на "Дисни". Президентката на приказната страна Авалония е индианка (озвучена от Луси Лиу, което е малко културна апроприация), а пилотът на мисията е чернокожа жена. Екологичното послание е подчертано със седем дебели линии - само не знам защо така лошо се отнесоха към зелената енергия - и за да са застъпени всички онеправдани малцинства, дори кучето е трикрако.
Целият този либерален разкош би бил чудесна идея, ако не бе самоцелен, а подплатен с истинска, вълнуваща история и персонажи. Къде са Pixar, когато ни трябват? "Чуден свят" е банално приключение за спасяването на света, докато тримата мъже от едно семейство - дядо, баща и син/внук намират обратно пътя към разбирателството помежду си. (Все пак защо не седнаха да помислят поне две минути върху правдоподобността на посланията си - как си представяте дядото, брадясал мачо побойник, не просто да одобри от раз еднополовата връзка на внучето, но и да го съветва как да спечели сърцето на любимия?)
Какво е хубавото в "Чуден свят"? Работата на редовите аниматори върху самия фантастичен свят, който според сценария се намира във вътрешността на земята - розоволилава феерия от цветя, чудовища и несънувани създания, в която всичко живее, мърда и е готово да изяде нещо друго.