Конспиративните теории рядко предоставят градивен материал за сносно кино, но "Покажи ми Луната" (Fly Me to the Moon) се справя находчиво с предизвикателството. 55 години след като Нийл Армстронг направи своята "малка стъпка за човека, гигантски скок за човечеството", алтернативните факти се ширят в живота ни повече от всякога; някои продължават да вярват, че през юли 1969-а американците не са стъпили на Луната наистина, а "лунната разходка" е заснета в холивудско студио. От кого? Най-често свързваното с конспирацията име е на Стенли Кубрик, снимал година по-рано "2001: Космическа одисея". В сценария на Роуз Гилрой по идея на Кийнан Флин и Бил Кърстийн има запазена шега и за него.
Малко романтика, малко хумор, малко пропаганда, малко история - всичко това е добре омесено и разбъркано във филма на Грег Берланти ("С любов, Саймън"). За ролите са привлечени първокласни звезди - Скарлет Йохансон, Чанинг Тейтъм, Уди Харелсън, Рей Романо. Като че на тяхната харизма най-много разчита "Покажи ми Луната", защото продукцията не заляга например над детайлите на епохата (само ретро рокличките на Йохансон дават някаква ориентация коя е годината) или над обосновките на героите си. Обаче в година, когато всичките десет в Топ 10 на най-гледаните филми са продължения, части от франчайз или базирани на вече съществуващи герои и мотиви, филм по оригинален сюжет, който създава добро настроение, винаги е за предпочитане.
"Покажи ми Луната" се появява в киносалоните благодарение на политиката на Apple за експанзия на големия екран в стил "имали бол пари - платили", където през миналата година вече се сгромолясаха три други техни високобюджетни продукции - "Убийците на цветната луна" на Мартин Скорсезе, "Наполеон" на Ридли Скот и "Аргайл" на Матю Вон. Филмът на Берланти също е заснет за стрийминг, но в някакъв момент се сдобива с премиера, което не значи автоматично широк зрителски успех - другото оригинално романтично заглавие на последните месеци, "Каскадьорът" с Райън Гослинг и Емили Блънт, не получи такъв. Изглежда публиката е загубила вкус към романтичния жанр, жалко.
Чанинг Тейтъм, с характерната си безизразна физиономия и неизменен потник под полошърта, е ветеран от войната в Корея и ръководител на мисията "Аполо 11" на име Коул Дейвис. Но въпреки Студената война и космическата надпревара със СССР, която е в разгара си, държавното финансиране на полета до Луната е неохотно и недостатъчно. На помощ идва лукава маркетинг майсторка от "Медисън Авеню" в лицето на Скарлет Йохансон. Фабулата дава да се разбере, че нейната героиня е измамничка, не по-малко изобретателна от Франк Абагнейл младши в "Хвани ме, ако можеш". Обратно на героя във филма на Спилбърг, който е действителна личност, неустоимата Кели Джоунс е напълно измислена, до върха на гелосаните си руси къдри. Тя е вербувана от тайните служби в лицето на мистериозния Мо (Уди Харелсън) и когато стъпва в Кейп Канаверал, всичко се обръща с главата надолу. Сърцето на Коул - на свой ред.
За разлика от "Първият човек" (2018) на Деймиън Шазел, който проследява същия исторически период, "Покажи ми Луната" не се стреми към историческа достоверност или агиография на Армстронг. Да, триото астронавти присъства в кадър, президентът Никсън също, но този чисто развлекателен филм не го е грижа толкова за действителните събития, колкото за въображаемите. Конспиративният подход към космическите полети е изобретен в киното още през 1977 г. от "Каприкорн 1" - сатирична драма на Питър Хаямс, но колко много се е променил светът оттогава! Мо остава прав за едно: битката между великите сили никога не е била за овладяването на космоса (или което и да е друго физическо пространство), а за сърцата и умовете на масите. Така е и досега, в днешната онлайн пропаганда, днешните глобални конфликти и днешните мрачни тенденции.
Ала холивудският исторически ревизионизъм няма за цел да поправя света, а да забавлява. "Покажи ми Луната" няма особена дълбочина, нито кой знае колко фина изработка - но успява да се приземи и да бодне знаменцето си точно където трябва.
YouTube
