76-годишният Пол Шрейдър е мастита и уважавана фигура в киното – част от поколението на 70-те (Спилбърг, Копола, Лукас, Скорсезе, Де Палма), променило това изкуство завинаги. Тази седмица ще получи и почетен "Златен лъв" във Венеция за цялостен принос; подходящ момент на български екран да излезе "Комарджията" – с оригинално заглавие "Картоиграчът", вече показан пред фестивална публика на "София филм фест" през март.
Първата му и най-голяма заслуга несъмнено е сценарият на "Шофьор на такси" – шедьовърът на Мартин Скорсезе от 1976 г. По-късно Шрейдър обработва за екран и мемоарите на Джейк ла Мота за "Разяреният бик" и "Последното изкушение" на Казандзакис – за "Последното изкушение на Христос". Все знакови филми на Скорсезе, в чиято сянка остава собственото му творчество, макар да е режисирал почти толкова продукции, колкото сценарии е написал, а и някои от тях съвсем не са лоши ("Американски жиголо", First Reformed).
Пак Скорсезе е изпълнителен продуцент и на "Комарджията" – мрачно и потискащо изследване на травмите на Америка, маскирано под изкуствената светлина на игралните зали и тракането на пулове. Главният герой Уилям Тел – игра на думи с Вилхелм Тел? – идва от затвора, където е успял да изучи картите до съвършенство. Той безшумно жъне успехи в казината, докато не среща момче без родители, без образование и с мисия – да убие зловещия майор (Уилем Дефо в кратка, но ярка роля), който косвено е станал причина за смъртта на баща му.
Тел е духовен братовчед на Травис Бикъл от "Шофьор на такси" (филигранно изпълнение на Оскар Айзък). Посттравматичното разстройство от злодеянията, вършени и видени по време на война, никога не си отива – макар едната да е виетнамската, другата в Ирак. И този ветеран страда от самота и безсъние, води дневници, избира нов начин да съжителства с обществото (не и да се впише). В крайна сметка демоните от миналото надделяват: отмъщението е блюдо, което се сервира студено, понякога десетилетия по-късно.
"Комарджията" е старомоден, бавен и тежък филм, точно обратното на лятно развлечение. Изследва типично американски травми и комплекси. Би стоял по-уместно в някоя стрийминг платформа, отколкото на големия екран. Шрейдър е и компетентен режисьор; но искрата гениалност на ортаците му липсва.
YouTube
