Ако роботите умеят да обичат, мишките да готвят виртуозно, рибите да се привързват към семейството си, а емоциите да водят собствен живот зад човешките кулиси - може ли да се очаква от "Пиксар" нещо по-малко от кометно ярка метафора дори когато става дума за такова ежедневно събитие като пубертета?
"Нищо по-малко от шедьовър" може да не е 100% вярно за всичките им произведения, но 25 пълнометражни филма по-късно анимационното студио в Емеривил продължава да разпръсква искрящата си креативност както в драматургично, така и във визуално-техническо отношение. И ако в последните години изглежда, че бидейки подразделение на "Дисни", компанията следва модерните скрижали за етническо и расово многообразие (мексиканци? чернокожи джазмени?), то всичко е по-хубаво, когато е направено от "Пиксар". Дори ако една тяхна история или избор на герой изглежда съобразена с конюнктурата на деня, тя пак е органична, прекрасна и вълнуваща.
"Мей червената панда" (оригиналното заглавие е по-загадъчното Turning Red) не е филм за пухкави животинки в Китай, а за съвременно 13-годишно момиче от Торонто. Изглежда децата на авторите в студиото също растат, както и нашите - ако по-ранните им филми бяха насочени към най-малките (макар да вълнуваха еквивалентно и възрастни), "Отвътре навън" и "Лятното приключение на Лука" разказват все истории за порастването. Приликите с последния са повече от една - режисьорът на "Лука" Енрико Казароза започна пътя си с наградения с "Оскар" късометражен филм "Луната", а режисьорката на "Мей червената панда" Дони Ши пожъна идентичен успех с "Бао". В пълнометражните филми и на двамата подрастващият герой - в единия случай момче, а сега момиче, се преобразява в необичайно създание, което му причинява безброй неудобства.
И тъй, Мей е трето поколение китайска имигрантка в Канада, "играе, пее, учи се, чете" - с една дума, старае се всячески да отговори на очакванията на родителите си. Но също е и класическа тийнейджърка, която има неразделни приятелки и си пада по момчешки групи от петима. И сякаш пубертетът сам по себе си не е достатъчно объркващ, една сутрин Мей се събужда като огромно червено пухкаво чудовище. Чух, че някои зрители от мъжки пол се дразнели от сцената, в която свръхгрижовната майка мисли, че дъщеря й е изненадана от първата си менструация, докато пандата опитва непохватно да се скрие в банята, но "Пиксар" никога не са странили от темите табу. Ако могат да разказват за смъртта и самотата, колко му е да покажат в типичния си стил и тази неизменна черта в живота на 4 милиарда жители на планетата?
Новото в "Мей червената панда" е, че е първата истинска комедия в портфолиото на компанията - и тя е истерично смешна. Но сантименталните моменти са не по-малко докосващи. Нетипичният за "Пиксар" рисунък - със стилизации от аниме, Миязаки и дори интернет емотикони - е съчетан с реалистична драматургия. Точно такива са 13-годишните момичета навсякъде по света!
Всичко е изпипано във филма - дори песните на бой бандата са написани специално за случая от Били Айлиш и брат й Финиъс. Жалко, че "Дисни" се опитва да съсипе една от най-печелившите си марки, като вече трети филм на "Пиксар" се появява на американските екрани само и единствено в стрийминг платформата за домашно гледане Disney+. В България сме по-големи късметлии и "Мей червената панда" е в кината.
YouTube
