С два "Оскара" в рамките на пет години - за "Раздяла" и "Търговецът"; "Златна" и "Сребърна мечка" от Берлин; награда за сценарий от Кан и многократно присъствие в конкурса за "Златна палма", иранецът Асгар Фархади е един от най-тачените съвременни кинематографисти. Това обаче е титла, присъдена му от професионалистите и ценителите на "другото кино" - филмите му са встрани от комерсиалното и масовото. В България те не са и разпространявани, извън няколко фестивални прожекции. За жалон в досегашното му творчество се счита семейната драма със силен обществено-политически привкус "Раздяла" от 2011 г., заснета със скромен бюджет и предимно с камера от ръка. "Миналото", "Търговецът" и "Историята на Ели" също са прекрасни филми.
С осмата си пълнометражна продукция персиецът минава на следващото ниво. Във "Всички знаят" за пръв път снима с международни звезди - двойката и в живота Пенелопе Крус и Хавиер Бардем, със солиден бюджет - 10 милиона евро, а тематиката прескача от родния му Иран (досега само в "Миналото" действието се е развивало във Франция) към страстния ритъм на латиното. Главната героиня пристига от Буенос Айрес в малко испанско градче, откъдето е родом. Съпругът й е останал в Аржентина, тя идва само с дъщеря си, а предстоящата сватба на сестра й е придружена от трескави приготовления, (не само) умилителни семейни сцени и изскачане на отдавна забравени призраци от призраци от скърцащите гардероби на фамилния дом. "Всички знаят" бе дългоочаквана от целия киносвят продукция и избрана да открие тазгодишния фестивал в Кан, но критиката не го разхвали колкото предишните опуси на Фархади. Основните обвинения бяха, че вместо финия и остър психологизъм на предишните му филми той предлага едва ли не латиносапунка, подхлъзвайки се по масовото и портретувайки свят, който не познава отвътре (иранецът даже не говори испански).
Така или иначе, формулата на "Всички знаят" му носи зрителски успех. Дори в България, където в последните години рядко сме свидетели на препълнени салони, премиерата на "Киномания" бе посрещната от разпродадена и претъпкана зала 1 на НДК, та даже и не стигнаха местата за многохилядните желаещи - наложи се втора извънредна прожекция в голямата зала.
Филмът съблюдава основния авторски подход на Фархади, използван от него и преди - да изтръгне несметно количество драма и конфликт дори от най-баналната ситуация. Интригата е криминална, към края преминава дори в трилър нотки, но филм за какво е "Всички знаят"? За отвличане, или за несбъднатата любов? Всички се занимават с престъплението, но за Фархади то е второстепенно, някак между другото. Дори развръзката е претупана, сякаш не това е важното (и не е). Криминалното действие не е фокус, а фон, върху който се разгръща действителният и по-интересен сюжет - напрежението между героите, градирането на параноята в действията им, изплуването на детайли от миналото, пукнатините в тъканта на големия южняшки род. Заглавието "Всички знаят" по условие предполага, че филмът не търси извършител на престъпление. Той е повече мелодрама, отколкото мистерия. Химията между Бардем и Крус е първокласна, макар да е очевидно кой е по-добрият изпълнител. Но и без меланхолията на Пенелопе нямаше да се получи. Двамата преминават през пъстрата глъч на екрана, сякаш обвити с някаква невидима обща аура.
Сещам се с какво не е угодил на критиката "Всички знаят" - той флиртува с публиката, следва нейните очаквания, вместо да гази в непознати територии с цената на риск (който Фархади добре познава), избира красотата пред истината. Но нали все пак говорим за любовен филм? Според мен просто не могат да му простят отсъствието на политика и злободневност. За непредубедения зрител, чийто ежедневен киностандарт се налага от Холивуд, "Всички знаят" е прекрасен, вълнуващ, богат на нюанси, с прекрасни актьорски изпълнения. Все неща, които не се виждат всеки ден.
