Медия без
политическа реклама

5 неудобни въпроса за дистанционното обучение

Илияна Кирилова
Някои свикнаха с обучението в електронна среда, други чакат час по-скоро да се върнат в училище.

Къде частично, къде изцяло, обучението в електронна среда за учениците вече е факт. След първоначалния шок и ужас от новата форма нещата започнаха да се нормализират. Практиката обаче поставя ежедневно въпроси към начина на осъществяване на дистанционното обучение и възможностите за неговото усъвършенстване. Ето какво се питат учители, родители, а и ученици извън обичайния поток на недоволство, съмнения и обвинения:

 

1. Какво е качеството?

Просветното министерство изрично обяви, че поне първоначално нови уроци няма да се преподават, а вместо това ще се преговарят и затвърждават стари знания. На много места обаче училищата проявиха самоинициатива и започнаха от втория ден да преподават нови теми. Това, разбира се, е похвално, тъй като така учениците ще успеят да наваксат изпуснатото. Въпросът е обаче дали действително въпросните ученици усвоиха както трябва новите знания при първоначалния повсеместен хаос, при който родители не знаеха как да влязат във виртуалната класна стая, нито как да изпращат попълнените задания на децата си.

Въпросът с качеството на дистанционното обучение става още по-належащ, при положение че вече навсякъде се вземат нови уроци, но масово учителите все още не преподават дистанционно в класическия смисъл на думата, а просто пращат задания на учениците си. "Решете страница еди-коя си. Напиши есе на тема. Отговори на следните въпроси?!!!. Къде остава обучението?!", попита с право майка, чието дете и във втората "дистанционна" седмица не е получило нито една персонална връзка, насока или пък похвала. Известни промени в организацията на обучението в електронна среда определено ще са нужни. МОН вече изпрати указания за това - да се дават повече проекти, синхронната форма да се редува с асинхронната и т.н. Важно е обаче изпращането на нови уроци да върви и с обяснение и реално обучение от педагозите, иначе няма да имаме усвоени нови знания, а отбиване на номера.

 

2. Дали натоварването не е прекалено?

Ако всички се оплакваха от голямата натовареност на децата при нормален учебен процес, при новата форма те се оказаха още по-натоварени. Причините за това са донякъде технически - едно е да прочетеш урока и да отговориш устно на въпросите, съвсем друго да ги преписваш на бланка от електронна платформа, да ги изпращаш обратно към учителите, докато интернетът забива, да преснимаш домашни и т.н. Всичко това отнема доста повече време. Някои учители обаче умишлено дават повече на учениците си, за да не "скучаят", а стриктното изпълнение на всичко понякога се оказва мисия невъзможна и фрустрира ненужно децата. "Братовчедка ми е 7 клас, не е нормално да стои до 12-1 посред нощ, за да пише домашни и наваксва с уроци. Вместо да намалят материала, затрупват децата да се оправя всеки както може", споделя жена във Фейсбук групата на инициативата "За качествена и иновативна образователна система". "Масово обратната връзка от приятели, на които децата им сега се обучават онлайн, е, че са претрупани с уроци и задачи и отделят страшно много време пред компютъра. А липсата на директен контакт с връстниците и учителя, усещането за група и споделеност покачват нивото на тревога у децата, те видимо са по-напрегнати, а и голяма част от тях по-лесно се разстройват. Може би е добре малко да се успокои топката", смята и друг родител. Да не забравяме и че ако досега децата стояха затворени в училище по 6-8 часа, то сега правят същото, но повечето от часовете са пред компютъра. В този смисъл е удачна препоръката на МОН за малките ученици дистанционното обучение да е максимум 6 учебни часа, а за по-големите - 7 часа.

 

3. Обучение на две скорости - готови ли сме за последствията?

Учениците традиционно учат с различни темпове. Някои решават 10 задачи за броени минути, други не успяват за цял учебен час. Със започналото дистанционно обучение тези разлики определено ще се задълбочат. Просветният министър Красимир Вълчев коментира, че всеки ще отучва според това, което е пропуснал, т.е. едни ще отучват повече дни, други - по-малко. Въпросът е обаче как точно ще се прецени кой колко е научил? В СУ "Н. Геров" в ромския квартал "Столипиново" в Пловдив например от 1200 деца само 200 имат свързаност с интернет. Дали няма да се случи абсурдната ситуация част от децата в един клас да учат в събота и неделя, а друга - не? Това определено не е приемливо и едва ли ще се стигне до този вариант. Но въпросът как всеки ще наваксва според пропуските си стои. Отговорът зависи от конкретната ситуация - вероятно всеки учител ще преценява на какво ниво са учениците му и на тези, които имат затруднения, ще се помага с индивидуални уроци. Оставянето на този въпрос единствено върху плещите на педагозите е рисковано.

 

4. Как се мери усилието?

Някои учители заливат учениците си с тонове задания, материали и домашни и дотам работата им приключва. Или както споделя една майка - "единственото работещо онлайн/дистанционно обучение в момента е Уча.се. Другото е мама в ролята на лошата даскалица". Немалко педагози обаче са дежурни нон стоп по телефон или скайп да обясняват задачи, да дават съвети и да се занимават индивидуално с някои ученици. И при традиционното обучение винаги е имало работливи и не толкова раздаващи се учители, но при дистанционното това като че ли не може да се забележи с просто око от директорите. Електронните образователни платформи действително показват кой кога е влизал, кога и какви материали е пращал, на кои класове и т.н. Извънредните усилия като безбройните разговори и указания по телефона обаче могат да останат и незабелязани, а това няма да се отрази на мотивацията на учителите в по-продължително време. Освен това как се мери усилието на учител, който се справя с електронни платформи в столицата и на такъв, който не е на "ти" с технологиите или просто не разполага с такива по обективни причини, но ходи по домовете на ромските деца например в Сливен, за да им раздава образователни материали и да ги накара да решат поне част от тях?

 

5. Отличен 6, но за какво?

Досега оценки на учениците не се пишеха, но учителите си водеха бележки за ангажираността на учениците и върнат ли се в клас, трудът им ще се материализира в някаква оценка. Как занапред ще се гарантира, че всички деца са поставени пред равен старт, при положение че едни са имали компютър у дома и са учили нови уроци, а други - единствено телефон с копчета, т.е. само са затвърждавали? В момента наистина сме на принципа "кой колкото може". Започва обаче и писането на оценки. Така е възможно едни ученици автоматично да получат предимство пред други само защото притежават компютър или лаптоп и са успели да прочетат и изгледат всичко, което им е пратено от учителите. Да не забравяме и че в момента доста от родителите са си у дома и помагат на децата си, т.е. написаното домашно може да не е 100% работа на ученика и да не отразява точно неговите знания. Интересно е могат ли децата да бъдат изпитвани по скайп? Засега МОН разглежда дистанционното обучение в перспективата то да продължи само до 14 май. Ако обаче извънредното положение се удължи, може да стане резонен и въпросът може ли да се правят и изпити от разстояние?

Още по темата