- Г-н Томов, обстановката в страната като че ли полека се нормализира, въпреки че икономическите и социалните последици от извънредното положение ще траят доста по-дълго. Политически обаче как виждате ситуацията?

- Пътят до нормализацията на обстановката в страната все още не е извървян. Впечатлението, че епидемичната вълна си отива, се създава, защото това е донякъде така в Европа и конкретно в нашия регион. Но обърнете внимание на следното: на 28 май в света като цяло са потвърдени нови 116 304 случая на заразени с COVID-19. Това е максималният брой потвърдени заразявания за едно денонощие. Можем да забележим, че епицентърът на пандемията се е изместил от Европа към Южна Америка и по-глобално – от северното към южното полукълбо. И толкова.

Дали това е резултат на сезонни промени (ние отиваме към лято, а в южното полукълбо – към зима), на мутации, на постепенното създаване на имунитет в най-засегнатите страни, или на рестриктивните мерки, въвеждани почти навсякъде, на този етап не е възможно да се каже. Но със сигурност засега тази пандемия не свършва в света като цяло и са възможни различни сценарии за нейното бъдещо развитие. От това кой от тези сценарии ще се реализира, зависи в голяма степен и развитието на политическите процеси в България.

Засега изглежда най-вероятно през юни вирусът да изчезне от нашите географски ширини. Но ние живеем в отворен свят и ако той продължи да върлува другаде, вероятността от втора епидемична вълна в късната есен е доста сериозна.

Политическите последици от COVID-19 също тепърва ще се усетят. Първоначално кризата произведе ефект на сплотеност и доверие към управляващите, който още не е отшумял напълно, но започва да отслабва. В същото време вече нараства недоволството от взетите рестриктивни мерки, възприемането им като излишни, съсипали икономиката, изхвърлили хиляди хора от работните им места. В близка перспектива тези настроения ще се засилват.

Те вече оформят и ще оформят стила на опозиционното политическо говорене срещу управлението на ГЕРБ. Ако епидемията си отиде и не се върне повече, лека-полека ще се върне и традиционната опозиционна реторика, насочена срещу корупцията и злоупотребите с власт. Ако обаче се върне наесен, е възможно политическият сюжет в страната да се измени радикално. 

- Питам ви, защото напоследък идват информации за напускане на членове на управляващата партия ГЕРБ. Доколко това са сигнали за дестабилизация в нея?

- Локални кризи в ГЕРБ имаше и преди местните избори през миналата година. Засега не виждам причина да мисля, че може да се говори за дестабилизация на управляващата партия. Но това е вероятно да се случи, ако се натрупат достатъчно доказателства за загуба на влияние и възможен неуспех на предстоящите парламентарни избори.

- Лидерът й и премиер Бойко Борисов демонстрира непоклатимост и въпреки изолацията не слезе от правителствения джип, за да си прави реклама и да подготвя почвата за следващите парламентарни избори, които са догодина. Според вас ще устои ли докрай този път, или пък през есента или зимата може и да има предсрочни избори?

- Според мен до предсрочни парламентарни избори може да се стигне само ако страната изпадне в много тежка икономическа криза. Засега няма изгледи икономическият спад в страната да доведе до катастрофална ситуация. А и няма прекалено много време до редовните парламентарни избори. Затова очаквам те да бъдат насрочени в ранната пролет на 2021 година.

- На този фон къде се позиционира основната опозиционна партия - БСП? Може ли да направи нещо съществено и да преобърне нагласите на избирателите, или?

- БСП се позиционира така, че може и да не бъде основна опозиционна сила след следващите парламентарни избори. Струва ми се, че тази партия има нарастващи проблеми с политическата си идентичност. Традиционно тя се възприема и описва себе си като лява партия, обърната с лице към проблемите на социално слабите. В последните години обаче демонстрира враждебност към някои от основните ценности на европейската левица. Достатъчно е да си спомним за позицията й във връзка с Истанбулската конвенция например.

Политическото говорене на лидерите на БСП е странна смесица от националпопулизъм, леви икономически клишета и примитивно русофилство на всяка цена. Дълги години тази партия разчиташе основно на хората, изпитващи носталгия по времената на комунистическия режим, но в момента именно част от тези хора се отдръпват от нея и се преориентират към по-радикални критици на управлението на ГЕРБ. Ако прибавим към всичко това очевидните вътрешни противоречия в партията, взаимните публични нападки между ключови нейни фигури, можем да си обясним защо в момента БСП губи политическо влияние. Все пак общата политическа и икономическа нестабилност прави всяка дългосрочна прогноза рискована.

До парламентарните избори има много време и е възможно БСП да бъде в съвсем друга кондиция на тях.

- Бившият омбудсман Мая Манолова също заяви, че ще участва на следващия парламентарен вот. Има ли някакви шансове изобщо?

- Някакви шансове – да. Изобщо, ако може да се твърди нещо със сигурност за предстоящите парламентарни избори, то е, че на тях ще се появи и ще успее нов политически играч. Умората от управлението на ГЕРБ и слабостта на парламентарната опозиция, както и неяснотите относно социалните и икономическите последици от пандемията са основните аргументи за такъв извод. Мая Манолова се представи силно на местните избори в София, но въпреки това според мен не е фаворит сред претендентите за такава роля.

- А формацията с лидер Слави Трифонов, който възнамерява да се включи в надпреварата?

- Да, засега тя изглежда фаворитът. Но е твърде рано за категорични прогнози. Много важно за бъдещето на този проект ще е какви хора ще водят кампанията й по места.

- Къде се позиционира ДПС, което особено в настоящата криза се видя, че е основен „стожер“ на управляващите и на властта? Мнозина твърдят, че именно  заради движението Борисов ще завърши този мандат докрай.

- ДПС е там, където устойчиво пребивава поне в последните 20 години – в подножието на публичната власт и зад кулисите. То ще вземе своите 15% на парламентарните избори и ще съхрани влиянието си върху политическия живот в страната при каквото и да е развитие на ситуацията и какъвто и да е резултат от парламентарните избори.

- Вярно, че е рано да се правят каквито и да е прогнози, но все пак при тази политическа картина и при тези претенденти какво ни чака?

- Най-вероятно – нова изборна победа на ГЕРБ, но с резултат, който ще направи управляващите още по-зависими от потенциалните си партньори – официални и неофициални. Освен това – силно фрагментиран парламент, в който могат да влязат дори 7-8 партии и коалиции. Изглежда вероятно „Воля“ да не успее да влезе в новия парламент, но за сметка на това ще влязат „Демократична България“ и една или две нови формации.

Но следва да добавя, че в тази несигурна ситуация са възможни и радикални промени.

- След парламентарните избори идват и президентски догодина. Там пък дали има някаква реална конкуренция на настоящия президент Румен Радев, който не е обявил все още дали ще се кандидатира за нов мандат?

- Тук ще се въздържа от каквато и да е прогноза, защото сюжетът на президентските избори ще бъде силно повлиян и от изхода на парламентарните избори. 

- Изобщо този антагонизъм между Радев и Борисов, който демонстрират постоянно, истински ли е, или само за вдигане на пушилка и съответно на рейтинг?

- Не вярвам да са близки приятели, изглеждат твърде различни хора. Публичните им сблъсъци със сигурност са повлияни от политическите им интереси, но не бих казал, че са само за вдигане на пушилка.

- Защо дори и в такава безпрецедентна криза като настоящата двамата не успяха да постигнат единомислие и да се държат като държавници?

- При положение че българското общество като цяло не успя да се сплоти и при тази криза и се раздели на враждуващи групи дори по чисто медицинските въпроси на пандемията, не виждам особено основание да се надяваме, че висшите държавни мъже могат да го постигнат.