С напредъка на пандемията много хора си блъскат главата над неща, които досега не им минаваха през ума. Мога ли да изляза? Ами ако вятърът довее вирус от човека зад мен? Как се разминавам с хората на тротоара? Изведнъж и най-рутинните неща имат нужда от предварителна стратегия.
В голяма степен тези дилеми се дължат на противоречията в правилата, налагани от властите. Доскоро например официалната версия беше, че коронавирусът се предава само чрез близък контакт със заразени хора или замърсени повърхности. Напоследък обаче има съобщения, че коронавирусът се предава и по въздушен път - в САЩ например има случай, при който 45 от 60 хористи се заразяват с коронавирус след репетиция, въпреки че никой не е имал симптоми преди събирането.
Предава ли се по въздуха коронавирусът?
Когато човек е заразен с респираторен вирус, той отделя вирусни частици всеки път, когато говори, диша, кашля или киха. По-големите капки падат по-бързо, отколкото се изпаряват. По-малките обаче се изпаряват по-бързо, отколкото падат, като оставят вирусни частици във въздуха - това са т.нар. аерозоли. Когато специалистите казват, че вирусът се предава по въздушен път, като дребна шарка и варицела, те имат предвид, че той се разпространява с аерозоли. Когато СЗО твърди, че новият вирус не се предава по въздушен път, това означава, че разпространението му е основно чрез капки, които или попадат по лицето на човек или се пренасят там чрез замърсени ръце.
Някои учени обаче намират това твърдение на СЗО за безотговорно. Дон Милтън, експерт по трансмисия на аерозоли в университета на Мериленд, смята, че подобни разграничения между капки и аерозоли са абсолютно остарели. Лидия Буруйба от Масачузетския технологичен институт например е доказала, че издишане, кихане и кашляне отделят бързо движещите се облаци от капки и аерозоли, които са способни да се разпространят на далеч по-големи разстояния от предполаганото досега. И двата вида преносители освен това засягат хората при близък контакт - ако стоите близо до човек с COVID-19, е вероятно върху вас да попаднат и капки, и да вдишате аерозоли.
Следователно, въпросът не е дали вирусът се предава по въздушен път в строгия смисъл на думата - той се предава, и това е очевидно. По-актуалният въпрос е колко надалеч може да се предава. И дали е в достатъчно концентрирана форма в края на това "пътуване", за да зарази човек?
По тази тема се провеждат редица изследвания. Един от екипите впръсква във въртящ се цилиндър течности с вирус, за да създаде облак аерозоли. Учените установяват, че вирусът остава стабилен в продължение на няколко часа, което повишава тревогите, че може да бъде намерен дълго време във въздуха на замърсени пространства. Все пак, други учени подчертават, че този експеримент е проведен при изкуствени условия, което не е същото като да вървиш по улицата. "Условията повече приличат на инвазивни процедури като интубирането, при които също има опасност да се пренесат аерозоли на вируса", обяснява Саския Попеску от университета "Джордж Мейсън".
Друго изследване пък твърди, че коронавирусът може да попадне във въздуха и по не толкова драматични начини. Джошуа Сантапия и колегите му от университета в Небраска откриват следи от РНК на коронавируса - неговият генетичен материал, в стаи, обитавани от пациенти с коронавирус, повечето от които са имали само леки симптоми на заболяване. Генетичният материал е открит върху рамки на легла, тоалетни, но и на по-трудно достъпни места като вентилационни решетки, рамките на прозореца, под леглата. Засечен е дори във въздуха - на над 2 метра от пациента, и даже в коридорите пред стаите.
Това не трябва обаче да ни паникьосва - да намериш РНК от вируса е като да откриеш пръстов отпечатък на местопрестъпление, то просто означава, че престъпникът е бил там, но може отдавна да го няма. На този етап екипът в Небраска не е установил активен, заразен вирус във въздуха, но проучванията продължават. Ако бъдат открити заразни частици, това ще означава, че дори хора с леки симптоми могат да сеят зараза, както и че вирусът може да се пренася най-малкото в рамките на една болнична стая - нещо, за което има податки и в други изследвания. Дори това обаче не означава гарантирана зараза. Ние все още не знаем дали тези пътуващи на дълги разстояния вирусни частици са достатъчни да заразят човек - за това ще са необходими задълбочени, продължителни изследвания.
Трябва ли да носим маски?
Това продължава да бъде сложен въпрос. Отговорът следва да е най-очевиден за медицинския персонал, но дори това не е така. Световната здравна организация и Центърът за контрол и превенция на заболяванията смятат, че лекарите и медицинските сестри могат да носят обикновени хирургически маски, когато работят с пациенти с COVID-19, като по-високият клас защита - респираторните маски от клас N95 (FFP2 в Европа) следва да е резервиран за случаи, при които могат да бъдат изложени на аерозолно замърсяване. Тези препоръки обаче продължават да стъпват на предположението, че вирусът не се предава по въздуха. Затова според редица учени този клас маски е минимумът при работа с пациенти с коронавирус.
За всички останали въпросът е още по-сложен. Месеци наред и Световната здравна организация, и Центърът за контрол на заболяванията, и повечето лекари (включително и в България) твърдяха, че здрави хора не бива да носят маски, освен ако нямат COVID-19 или не полагат грижа за заразен с вируса. В същото време имаше призиви да се оставят оскъдните наличности от висок клас маски за медицинския персонал. В тези противоречиви съвети се изгуби всякакво логично обяснение какво трябва да правим. Защо маските хем защитават медиците, хем са безсмислени за всички останали?
Тези противоречия станаха особено остри в последните седмици, когато все повече западни държави прегърнаха опита на Китай и започнаха да налагат задължително носене на маска. Както е известно, в Австрия е задължително да носиш маска в супермаркетите, а в Чехия и Словакия - за всички на обществени места. В САЩ Центърът за контрол на заболяванията промени препоръките си и също призова американците да носят маски на обществени места.
Ако приемем, че вирусът се пренася по въздушен път, то тогава е логично маската да ни предпазва от заразяване. И тук обаче въпросът е доста спорен. Има редица изследвания, според които маските за лице могат да намалят риска от грипоподобни инфекции, да забавят предаването на грипа в рамките на едно домакинство, даже да ограничат разпространението на ТОРС, особено когато са комбинирани със стриктна хигиена - миене на ръце, носене на ръкавици. Има и изследвания, които излизат с противоположно заключение - че маските оказват в най-добрия случай минимална полза, и то само при съчетаване с други мерки като хигиена на ръцете. "Въздушният поток се движи по най-малкото съпротивление, така че ако не влезе през предната част на маската, то ще заобиколи и ще влезе отстрани. Затова няма доказателства, че хирургическите маски защитават срещу най-малките капки", казва Буруйба.
Въпреки това носенето на маски е препоръчително по ред причини - най-малкото те могат да възпрепятстват вируса да се разпространи. Според едно ново изследване хора, заразени с по-леки човешки коронавируси, отделят по-малко вирусни частици, когато носят хирургическа маска. Тук се връщаме на тезата, че като носим маска, пазим не себе си, а околните. Това може да бъде от особена важност за COVID-19, който може да се разпространява без симптоматика. "След като хората могат да бъдат заразни преди да се разболеят, то всеки трябва да носи маска на обществени места, за да се ограничи разпространението на вируса", казва Томас Ингълсбай от университета "Джонс Хопкинс".
Според някои анализатори в страните, които бележат успех в ограничаването на коронавируса, маските са по-разпространени. Но тази връзка не е толкова ясна, колкото изглежда. В Китай маските са норма и въпреки това епидемията не бе овладяна от самото й начало. В Япония също повсеместно се носят маски, но случаите започнаха да се увеличават. В Сингапур пък маските бяха запазени за медицинския персонал, но въпреки това кривата на заразата беше изгладена. Много от успешните модели използват комбинация от мерки - масово тестване, социална дистанция, а много от тях бяха подготвени за пандемия и благодарение на предишния си опит с ТОРС от 2003 г.
В Азия маските не са просто предпазни средства - те са и символ. Това означава гражданско съзнание, съпричастност - ако навлязат в широка употреба, маските може да са сигнал, че обществото приема сериозно заплахата. Това ще намали стигмата спрямо болните хора и ще дадат повече спокойствие за хората, които не могат да си позволят лукса да стоят у дома по време на панземията, а трябва да продължат да работят на обществени места.
Но маските може да постигнат и обратния ефект. "Когато и да видя човек с маска навън, то той непрекъснато я пипа, мести, сваля. Маските са неприятни и никой не ги носи правилно, вместо да те предпазват, те те карат още повече да си пипаш лицето, а това пренася зарази", отбелязва Сантарпия. Няма обаче изследвания, които да доказват, че това увеличава риска от заразяване.
Голяма част от маските в употреба в момента са направени с подръчни средства. Има ред проучвания, че те не са толкова ефективни, но въпреки това пак са по-добре от нищо. Според един експеримент хирургическата маска филтрира 89% от вирусните частици, кухненската кърпа блокира 72%, а обикновената тениска - 50%. Като цяло, колкото по-плътен е материалът, толкова по-добре.
Спорът за маските е ожесточен, защото залогът и неизвестностите са големи. В момента ние се опитваме да построим самолет, докато летим в него. Трябва да вземаме решения с огромни последици при липсата на категорична научна информация. Това е ад за всеки на първа линия на пандемията.
Има ли надежда в бързите тестове?
Голямата надежда за изход от блокадата е в тестовете за антитела - всяка икономика по света си мечтае да започне постепенно да вади сектори от фризера чрез масово тестване за болни. Световната здравна организация обаче започна да поставя под въпрос дали въобще в тестването има смисъл, след като няма гаранция за имунитет.
Качеството на тестовете продължава да бъде голям проблем. Във Великобритания властите съветват хората да не си купуват непроверени тестове. Сигурност обаче няма и в тестовете, купени от правителството, предава Би Би Си. Лондон поръча 3.5 млн. теста, но признава, че все още няма достатъчно надежден тест, който да гарантира точни резултати.
Проф. Джон Нютон, национален координатор на програмата за тестване на Великобритания, предупреждава: "Всичко това е съвсем нова територия за нас. Докато не разработим валидни серологични тестове, които измерват нивата на антитела в кръвната плазма, хората не бива да купуват недоказани тестове. Те може да не са надеждни; може да ви покажат фалшив резултат и да застрашат здравето на вас, вашето семейство или други хора. В момента, в който открием тест, който не дава отклонения, ще го въведем в цялата страна, за да започнем възстановяване работата на икономиката".
За да разчитаме на тестовете, трябва да знаем със сигурност, че преболедуването от коронавирус създава имунитет. Ние обаче нямаме такава сигурност. "Много страни искат да използват бързи серологични тестове, за да установят има ли имунитет. Към момента обаче ние нямаме доказателства, че със серологичен тест може да се установи дали един човек има изграден имунитет и дали е защитен от повторно заразяване", казва д-р Мария ван Керков от СЗО. С други думи, дори тестът да измерва с голяма точност нивото на антителата у даден човек, това не значи, че човекът е предпазен от вируса. Хубаво е, че се разработват толкова много тестове, но трябва да ги валидираме преди да ги пуснем в употреба, за да знаем, че наистина измерват това, което твърдят, че измерват, коментира тя.
Освен че не знаем колко имунитет създава веднъж прекарана инфекцията, не знаем и дали човек не може да бъде само носител на вируса и да го предава на други хора. Това са нормални проблеми за вирус, който познаваме едва от два месеца.
