След близо година усилена работа по преглед на учебните програми от 1 до 10 клас, която трябваше да доведе до реалното им облекчаване и оптимизиране, става ясно, че редакциите ще бъдат предимно козметични. Промените няма да са такива, че да доведат до писане на нови учебници, и вероятно ще засегнат само учениците от 8, 9 и 10 клас. Това се разбра от отговор на служебния просветен министър проф. Сашо Пенов на въпрос на председателя на просветната комисия в парламента и бивш образователен министър Красимир Вълчев от ГЕРБ.
Мащабният преглед на учебните програми започна през февруари м.г. при правителството на Кирил Петков, като мярката бе част от коалиционното споразумение между управляващите партии. Тогавашният министър акад. Николай Денков предприе мащабно допитване до ученици, родители и учители, които да откроят какво в програмите да бъде променено. В резултат на анкетите бяха установени редица слабости и бяха направени предложения за конкретни редакции. Работни групи в МОН трябваше да ги обобщят до края на октомври м.г., но вече два месеца от МОН не представят проекти за промяна на коя да е програма.
Депутатите неколкократно питаха какво се случва с прегледа на учебните програми. На последната просветна комисия Красимир Вълчев поиска да разбере зададена ли е конкретна задача към работните групи, които трябва да оформят проектите за промени - примерно програмите да бъдат облекчени, като отпадне дадено съдържание, или да има повече интердисциплинарност между различните предмети, или пък да се засили формирането на ценности. От отговора на министър Пенов се разбра, че няма конкретна зададена концепция, а по-скоро целта е програмите да се облекчат от ненужни факти. Думите му обаче наведоха на мисълта, че той не подкрепя мащабни промени в учебните програми, каквито бяха очакванията в началото, както и че такива няма да има.
"Моето мнение е, че ние не трябва да бързаме с едно фундаментално изменение в учебните програми, а може би поетапно, за някои от предметите, където имаме по-сериозни предложения за изменения, да акцентираме на тях", посочи проф. Пенов. Той обясни, че само преди 2 г. са направени актуализации в програмите за 1 и 2 клас, както и в тези за 5-7 клас. "Това са все пак 2 години. Материята, свързана с учебните програми, не бива да се изменя ежегодно или през 2 г., защото действието на нормите, уреждащи тези въпроси, трябва да има по-дълъг хоризонт. Трябва да може поне един випуск да бъде обучен по нея, за да се преценят резултатите от предходния изменения", коментира той.
По думите му МОН е в готовност да представи на обществото "тези изменения в учебните програми, които засягат първия прогимназиален етап". "Едно смесване на недовършени, невлзели в сила учебни програми, би допринесло за още по-голяма тежест или объркване в системата. Не бива към този проблем да се подхожда на парче, а разумно и внимателно, с консенсус, който винаги се намира в сферата на образованието, да се подходи към изменение в онези учебни предмети, където това наистина е належащо", заяви той. А това, според него, се отнася най-вече за "първия прогимназиален етап, където промени всъщност не са извършвани". Първи прогимназиален етап няма, прогимназията е от 5 до 7 клас, така че вероятно министър Пенов е имал предвид първия гимназиален етап, който е от 8 до 10 клас. Така казано, от думите му излиза, че МОН смята да предложи промени само в програмите за 8, 9 и 10 клас. Не е ясно дали все пак известни промени няма да има и в програмите за 1-7 клас, но представени на последващ етап.
РЕАКЦИИ
"Това е рисков подход в реалност, в която все повече държави извършват фундаментални промени в образователните си модели и учебни програми, за да адресират обстоятелството, че светът повече не “възнаграждава“ учениците за това, което знаят, а за това, което могат да правят с това, което знаят. Настоящата дилема в образованието навсякъде по света е, че знанията и уменията, които е най-лесно да се формират, са всъщност точно тези, които най-бързо и най-лесно се автоматизират. Затова фокусът на много образователни системи бързо се преориентира от преподаване на знания към прилагане на знания, стимулиране на емоционалната интелигентност и развитие на много широка палитра от умения. Напротив, трябва да се побърза с фундаменталните промени, за да не стане безнадеждно късно и да не се окаже, че много млади хора без нужните умения ще стоят в периферията на обществото, технологичният прогрес няма да може да се превърне в икономически растеж, а България вместо да се доближава, ще се отдалечава от приемливото ниво на благосъстояние. Но трябва добре да се знае какво и как да се направи", реагира във фейсбук образователният експерт Асенка Христова от Института за иследвания в образованието.
"Трябва фундаментална промяна, подчинена на различна, компетентностна философия...разговорът беше за промените, които се правят сега и започнаха 2022 г. При тях няма идея за нова философия...Както се чу вчера от отговора, няма дори ясно задание и цел какво да се направи. Разместват се теми, което само ще доведе до печатане на нови учебници. По-добре да приключат само с оптимизация на понятия, без да се налага промяна в учебниците и да се започне наново, както го правят в други страни", отговаря под поста й Красимир Вълчев.
Още по темата:
