Нашият проблем не е бедността, а богатството. И на света това е проблемът. Не че ми се ще с подобно твърдение да предизвикам реактивно ехидство, но го предусещам. Не ми пречи. Все пак да поясня.
Светът през много и много хилядолетия се е състоял от хора, които, ако видехме днес, бихме приели за сетни сиромаси. Не става дума за това, че са нямали смартфони, телевизори, компютри, хладилници, автомобили. Както и тоалетна хартия, кибрит, часовник или препарат за миене на паници. А за това, че неспирно са блъскали от зори до мрак за доста оскъдна прехрана и облекло. Които по днешните ни мерки са повече от мизерни. Приказките за несметни съкровища, Али Баба и т.н. са приказки. На малкото места, където е имало съкровища, не е имало нито туристи, нито зрители. А където е имало хора, е било пълно с паразити, болести, съсипваща физическа работа. Хората са живеели кратко, в лишения, съпоставено със стандартите на днешния човек. Една аристократка през Средновековието е имала две рокли, а обикновеният човек
не е знаел какво е да се наядеш
до насита. С изключение на тънка прослойка властници. Това пише и историкът Фернан Бродел, впрочем.
Този въпрос е твърде голям и сложен, та само го индикирам. Ще допълня единствено, че и протестът на т. нар. "жълти жилетки" във Франция не е само защото се чувстват бедни и застрашени, а защото се усещат пейзаж в крива, неправилна, несправедлива картинка. Картинка в хола на свръхбогатите, с тях за фон - недоволните и стресираните. И не чувстват ни морална, ни интелектуална, ни друга културна причина да е така.
И като споменах думата култура, нека поясня - една "култура" ни липсва, в България най-вече. Говорим за какви ли не култури - "култура на храненето", "политическа култура", "здравна култура"... Култура на парите обаче, на богатството липсва, с редки изключения. Особено у нас и сънародниците тя е един огромен дефицит.
Всъщност последните трийсет години в социален план разшириха границата между имащи много и имащи малко, създадоха свръхбогати, богати, бедни, мизерстващи. Аз няма да оценявам справедливостта на тази социална предислокация. Не е това важното в случая, говорим за друго. Умението да се разпореждаш добре и отговорно с високи финансови възможности, така че това да служи на социалния мир, на прогреса и в крайна сметка - на светлината, е трудно умение. То се учи. По цял свят има примери как не се е научило. Но у нас е особено зле. От царството на поддържаното нормативно социално равенство ние се гмурнахме в най-дълбокото на първичния капитализъм. Като въздействие върху психиката на социума то е травмиращо преживяване, сравнимо може би с опита,
който младежите трупат на война
Нищо не е същото после.
Нямащите преживяват шок; някои се депресират, други трият картончета, трети изпадат в нещо като интелектуален и демографски ступор. Но шок преживяват и имащите. Ще дам три примера за типово изкълчване - и личностово, и социално, и икономическо. Правя това въз основа на бегли и не толкова бегли наблюдения. И трите са нещо като емиграция - в преносния, па и в прекия смисъл.
А. Тип "Капсула". Индивидуално или семейно това е социална и икономическа "черна дупка". Този тип са хора, които, добили по несправедлив или справедлив начин сериозни средства, развиват чувството, че са обект на завист и вероятно попълзновение. (И често е и така.) Много сили и суми хвърлят за охрана и най-съвременни обезопасяващи дом и офис съоръжения. Кръгът на общуване се стеснява рязко. Културните нужди се редуцират до телевизор с голям екран и компютърни гъдели. Инвестиционният им принос е мизерен - страх ги е да не сбъркат, да не обеднеят. Пестеливостта е зверска, социалната полза от парите им у нас - ниска. (Единствено печелят някои добри учебни заведения в чужбина, защото по традиция те все развързват кесия за образование. Но толкоз.)
Б. Тип "Невидял". Парвенюшки синдром. Харчи се за престиж. Гаражи с най-луксозни возила, зашеметяващи тоалети. Впрочем този тип сменя брачния партньор лесно, щото старият не задоволява раздуващото му се като дирижабъл его. Склонен към безкрайни пътешествия, по време на които не се чувства особено добре, защото му е нужно да ги виждат онези, на които иска да натрие носа, а в чужбина, колкото и да тънеш в лукс, анонимността изнервя. Злоупотребява с храни, напитки, опиати, секс. Самолюбивите пируети на такъв тип често се отразяват зле на потомството му - децата му, при все доброто образование, патят. Или се затварят в себе си, или изпадат в разни зависимости. Най-лошото е, че стопанската му активност и приносът в националната икономика носят привкуса на полузаконност, хаотичност, в крайна сметка - чести банкрути и разруха.
В. Тип "Голям играч". Склонен е да се бърка здраво в политиката, да манипулира и също да помпа непомерно его. Ако има някакви страсти - то е за почести и власт. Купува такива неща с парите си, примерно - ако е драскал някога с туш картинки в детството, сега прави голяма изложба, наема клакьори да му хвалят таланта. Уязвим поради суетата си, около него винаги има шлейф от "риби прилепала". В обществото създава чувство за нелепост, неправомерност. И в политически, и в икономически план служи по-скоро на ирационалното. В социален - въпреки понякога шумната си благотворителност, връща към непродуктивни цивилизационни образци.
Тези и още много междинни типажи ги има навсякъде - и в САЩ, и в Китай, и в Сомалия сигурно. У нас обаче общественото здраве е увредено - благодарение и на тях, и на нас, разбира се.
