---визитка---
Лаврен Петров е роден на 16 ноември 1971 г. в София. Внук е на прочутия художник Цанко Лавренов. Завършил е изкуствознание в Нов български университет. Занимава се с търговия на произведения на изкуството и галерийна дейност. Ръководи столичната галерия "Лоранъ". Притежава голяма семейна колекция от картини и ценни архиви. Управител е на фондация "Цанко Лавренов".
- Г-н Петров, ще има ли промени в художествената политика на галерия „Лоранъ“ през новия артсезон или оставате верни на старите майстори?
- От създаването си през 2006 г. галерия „Лоранъ“ винаги е била по-тясно свързана с художественото ни наследство. Както знаете, през 2016 г. създадох друг проект, галерия за съвременно изкуство „Контраст“. От този момент вече галерия „Лоранъ“ се превърна може би в единствената галерия в България, която се занимава само със стари майстори. През лятото имахме една интересна изложба с рисунки от колекцията на големия колекционер от близкото минало Иван Радев, всички собственост на галерията и показани, систематизирани и атрибуирани от екипа ни. Активният сезон стартираме ударно с най-ценните си нови придобивки в изложбата „Срещи“. Ще видите творби на Иван Милев, Владимир Димитров-Майстора, Златю Бояджиев, Иван Пенков, Никола Кожухаров, Данаил Дечев и др. Към края на октомври се надявам да поканим на една изключителна изложба на Лика Янко „Непоказвана колекция“ - това е работното заглавие, а традиционно от началото на декември до средата на януари 2020-а е времето за изложбата базар „Картини за всеки дом“.
- Неотдавна нашумя скандал с установени фалшификати в изложба на частен колекционер в галерия „Структура“. Вие как установявате автентичността на творбите, които показвате и предлагате?
- Търсим винаги автентичните източници. Повечето ни картини са закупени или се предлагат от фамилии, където произходът им може да бъде безспорно установен. Когато се налага да установяваме автентичност, привличаме и външни експерти. Работим с всички: изкуствоведи, познавачи, реставратори и всякакъв вид други специалисти.
- Но все пак как си гарантирате автентичността?
- Няма „пенкилер“ разбирач или експерт. Допитваме се до всеки подходящ, когато това е необходимо. Всъщност задачата ни не е толкова сложна. Ние не доказваме винаги и на всяка цена автентичност и произход. Когато се съмняваме, не се занимаваме. Това според мен е правилната политика.
- А от какво се ръководи един изкуствовед, когато преценява оригиналността на една картина?
- От своите познания и опит. Гледа и сравнява с други оригинали на изследвания автор. Работата с оригиналите е много важна, не са достатъчни само снимките от албумите, за това и най-добрите специалисти работят или са работили в музеите. Добрият експерт - това съвсем не е всеки изкуствовед, без да обиждам гилдията. Той трябва да има усет и интуиция и да усеща маниера на съответния автор, като го разпознава безотказно.
- Има ли явни белези за фалшива автентичност, които колекционерът може сам, без помощта на специалист, да установи с просто око?
- Всеки случай е отделен. Познавам колекционери, които са големи познавачи, и такива, които нищо не разбират. Фалшификатите понякога са сполучливи, но в повечето случаи са доста посредствени. Тогава задачата е сравнително лесна. Проблем е, че все по често се случва някои новопоявили се събирачи, които са купували основно ментета, да се опитват да ги легализират с цел бъдеща финансова облага. Лично аз не разбирам подобни хора. Според мен те трябва да се насочат към уличаване на хората, които са ги измамили, а не да се опитват да стават техни съучастници.
- Като търговец на картини какви са наблюденията Ви: съществуват ли определени моди сред колекционерите, например – през някоя година се купува повече модерно изкуство, а през друга – класика и т.н.?
- Ще си позволя да се определя като галерист. Все пак имам две галерии в София. Добър търговец със сигурност не съм. По-лесно ще отговоря, ако разделя въпроса ви на две части. Пазар на художествено наследство и пазар на съвременни автори. Въпреки търговете, които организират някои колеги, като цяло пазарът ни на стари майстори не е толкова публичен и не е голям. Трудно могат да бъдат определени някакви тенденции през годините, освен ръста в продажбите, но той по-скоро е свързан с цялостната благоприятна икономическа ситуация в страната.
Всички, които участваме и предлагаме произведения, сме зависими от интересите на определени хора, които се насочват към инвестиция в изкуството. Стараем се да отговорим. Повечето клиенти пазаруват от различни галерии или аукционни къщи. Винаги съветвам клиентите да купуват от официално регистрирани съгласно закона за културното наследство търговци, както и да изискват необходимите документи за това. Така рисковете да попаднете на ментета намалява. Дори при грешка, когато имате всички необходими документи, включително и фактура за покупката, сделката лесно може да бъде развалена.
Когато говорим обаче за пазара на съвременните предмети на изкуството, проблемите ми се виждат даже по-сериозни. Не мога да не споделя своята болка, че в България продължава порочната практика да се пазарува от ателиетата на художниците, а не от галериите. Този въпрос ме занимава съществено, откакто имам галерия „Контраст“, и не виждам положително решение. Може би трябва в гилдията да създадем организация на галериите и да наложим строги правила. Художниците ни трябва да се европеизират, да приемат, че галериите ще се занимават с продажбите, а те самите трябва да се фокусират само върху изкуството. Не съм обнадежден, че това скоро ще се случи. Може би след няколко поколения… Та трудно можем да разберем колко съвременни картини или скулптури реално са излезли от ателиетата и са отишли другаде.
- Започвате като колекционер на картините на дядо си – художника Цанко Лавренов. Склонен ли сте да се разделите с някоя от тези фамилни ценности?
- Никога не съм се определял като колекционер. Започнал съм с амбицията да опазвам семейната колекция. Радвам се, че засега успявам и че днес тя даже се увеличава. Проектите на фондация „Цанко Лавренов“ като голямата изложба, посветена на 120-годишнината от рождението на класика през 2016 г., в София и Пловдив, както и издаването на пълната монография „Цанко Лавренов“ през 2018 г. ми носят истинско удовлетворение. Това са национални проекти, реализирани с подкрепата на музеите и галериите в страната, но инициирани и финансирани от една много малка организация каквато е нашата семейна фондация. Разбира се, ние имаме и много съмишленици. Радвам се, че създаваме хубав пример. През 2020 г. подготвяме нов голям проект заедно с Националната галерия.
А като говорим за колекциониране, от няколко години систематизираме и колекцията на фондацията в няколко посоки, защото в нея вече присъстват множество шедьоври от художественото наследство и на автори като Константин Щъркелов, Александър Божинов, Марин Устагенов, Данаил Дечев, Райко Алексиев, Любомир Далчев и много други, както и творби на съвременни художници и скулптори като Греди Асса, Борис Гондов, Николай Майсторов, Андрей Янев. При това събирачество основната идея е всички произведения да са с богато документирана история и произход, както, разбира се, и с висока художествена стойност.
- Съществуват ли творби на Цанко Лавренов в частни сбирки, които никога не са били излагани пред публика?
- Разбира се, че съществуват и не ги знаем дори след неколкогодишната ни изследователска работа, свързана с монографията. Радвам се обаче, когато ги откриваме. Всяко появяване на оригинал на дядо ми за мен е вълнуващо събитие. Амбицията ни сега е към английското издание на книгата „Цанко Лавренов“, което подготвяме за печат. Към него ще добавим албум с част от тези новопоявили се картини между двете издания. Това ще бъде наистина уникално! До днес имаме над 20 произведения: маслени картини, рисунки и графики, които не са публикувани в книгата на български език и ще влязат в английското издание.
----
Цитати:
"Художниците ни трябва да се европеизират"
"Фалшификатите в повечето случаи са доста посредствени"
