"Пари няма" - това изглежда ще е лайтмотивът на тазгодишните национални програми в средното образование, чиито проекти МОН публикува наскоро. Те отново са 21 на брой, но са за около 230 млн. лв., или близо 12 млн. лв. по-малко от 2022 г. Доста от програмите са с окастрено финансиране за разлика от тази, изплащаща обезщетения на пенсионирани учители, която поглъща 1/2 от бюджета на всички - рекордните 115 млн. лв. За нови политики не може да се говори, тъй като и двете нови програми - за училищата зад граница и за образователните турове - надграждат вече започнали инициативи. На този фон неприятно впечатление правят липсата на програма за образователните медиатори, "трохите" за детските градини, както и отсъствието на адекватна грижа за децата със специални образователни потребности.
8000 учители вън от системата
Ако м.г. бюджетът на програмата за оптимизиране на вътрешната структура на персонала в училищата, по която се изплащат обезщетения на пенсионирани учители, бе около 70 млн. лв., то за 2023 г. той е планиран на рекордните 115 000 000 лв. Те ще се дадат на училищата за изплащане на обезщетения на персонала при намаляване на числеността му поради промяна в структурата и състава, при прекратяване на трудовите правоотношения и в резултат на преструктурирането на мрежата чрез закриване или преобразуване на училища. Т.г. се очаква около 8000 педагогически специалисти да получат обезщетения (при 7000 за м.г.), както и още 3600 души непедагогически персонал (2800 за м.г.). Педагогическите специалисти получават при пенсионира 11 брутни работни заплати, а лицата от непедагогическия персонал, работили при същия работодател през последните 10 г. - 8.5 брутни заплати.
Двойно по-малко за спорт и изкуства
Програмата с най-внушителен бюджет м.г. - "Заедно в изкуствата и спорта" - т.г. се свива на половина до 45 млн. лв. Те ще се използват за личностното развитие на учениците от 1 до 12 клас чрез занимания с колективни спортове и изкуства. Групите по изкуства, които могат да сформират училища, се запазват същите - по музикално, танцово и изобразително изкуство с максимално финансиране от 8000 лв. за група, докато възможности за спорт се увеличават - освен футбол, баскетбол и волейбол, към тях се добавя и хандбал (не повече от 7000 лв. за отбор в държавно, общинско или частно училище). Училища с до 400 ученици ще могат да кандидатстват с до 2 групи в сферата на изкуствата и с до 2 отбора по спорт, а тези с над 400 ученици - съответно с до 3 групи в изкуствата и до 3 отбора. Очаква се да в програмата да се включат поне 55 000 ученици от най-малко 5000 групи и отбори.
Патриотични ученически турове за 14.3 млн. лв.
Миналогодишната програмата "Отново заедно", въведена след ковид пандемията и финансираща с 22.6 млн. лв. летни лагери за учениците, през 2023 г. ще бъде заменена от новата програма "България-образователни маршрути" с бюджет от 14.3 млн. лв. Целта й е учениците да придобият знания чрез преживяване извън училището в реална среда - музеи, паметници, резервати, исторически комплекси, занаятчийски работилници, да се разширят познавателните им способности, да се подобри социалния и здравословния им живот и др.
13.8 млн. лв. от нея ще се използват за образователни екскурзии на деца от 1 до 11 клас в една от следните области - история, география и икономика, биология, биоразнообразиe и екология, изкуства, архитектура и литература и фолклор и занаяти. Самите турове ще са от 2 до 5 дни - ако училището избере 4 нощувки, то учениците му ще следва да посетят поне 6 обекта от минимум 3 от посочените образователни направления. Ако се спре на 1 нощувка, ще трябва да разгледа поне 2 обекта от една област. Ще се дават максимум 100 лв. за 1 ден на 1 участник, като максималната сума за едно училище ще е 5 500 лв. - ако то има до 50 ученици, 11 000 лв. - до 100 ученици, 22 000 лв. - до 200 ученици, 44 000 лв. - до 400 ученици и 66 000 лв.- над 400 ученици. Програмата е насочена към държавни, общински, частни и духовни училища, както и към български неделни училища в чужбина, подпомагани от МОН.
600 хил. лв. пък са предвидени за финансиране на провеждане на учебни часове в културни и научни институции. Очаква се до 27 000 ученици да бъдат включени в образователните маршрути по програмата и до 7000 да проведат някои от часовете си в музеи, галерии, обсерватории, планетариуми, театри и др.
И още патриотизъм
Втората нова програма т.г. отново цели да съхрани националната, културната и духовната идентичност на българите, този път зад граница. "Неразказаните истории на българите" ще финансира с общо 500 хил. лв. проучвания на информация и свидетелства за родови истории за значими събития и личности с принос в чуждата държава, за приноса на достойни българи от миналото или съвремието, които са знакови за цивилизационното развитие на света. По нея са планирани уроци по родолюбие, срещи с ученици от българските неделни училища и др. Конкретни индикатори обаче за брой проведени уроци или срещи няма. Допустимите бенефициенти са организации на българи в чужбина, задгранични представителства и български православни църковни общини в чужбина, към които функционират български неделни училища и др.
Програмата "Роден език и култура зад граница" също остава - със същия бюджет от 2.1 млн. лв., с които ще се подпомага обучението по български език и литература, по история и по география на България, както и обучението на учители от неделните ни училища. Дейностите по оценяване на езиковите компетентности по български език на учениците обаче се заменя от дейности, свързани с изготвяне на програми и образователни ресурси за обучението, организирано в чужбина, бенефициент по които могат да са наши вузове.
През 2023 г. ще се възроди и една програма от 2021 г. - тази за изучаване и съхраняване на традициите и историята на българската армия, която е съвместно с министерството на отбраната. От МОН ще предоставят 300 хил. лв. за разработване на училищни проекти, свързани с изследване на историческото минало на българската армия, а МО - 200 хил. лв. за национален форум за обучение и представяне на добри практики на ученици, участващи в горните проекти, на който младежите ще надградят знанията си по военна история и ще развият лидерски умения.
Реверанс към хуманитарните науки
Програмата за осигуряване на съвременна, сигурна и достъпна образователна среда претърпява сериозна трансформация. М.г. по нея се подобряваха условията за експериментална работа по природни науки в профилираната подготовка, докато т.г. ще се реновират кабинети и стаи за занимания по интереси с цел качествено обучение по хуманитарни науки, изкуства и спорт. Бюджетът е значително увеличен - от 5.3 на 11.9 млн. лв., които ще се използват за закупуване на обзавеждане, на материали, учебни пособия и софтуер за поне 300 класни стаи. Модулите за културните институции и библиотеките като образователна среда тук са премахнати (тъй като са добавени към програмата за ученическите турове), докато модулите за изграждане на площадки за безопасност на движението по пътищата, за достъпна архитектурна среда и за сигурност в училище остават. Тук малка част от парите за площадки за безопасно движение (общо 1 млн. лв.) са предназначени и за детските градини - 200 хил. лв.
"Трохи" за детските градини
Въпреки настоятелните молби от детските градини, които са почти 1/2 от образователните институции у нас, повече пари за тях няма и в тазгодишните програми. Програмата "Хубаво е в детската градина" остава със скромните 400 хил. лв., колкото бяха средствата и м.г. Те са предназначени за изграждане на творческа и интерактивна среда, подкрепяща социално-емоционалното развитие на децата чрез дейности по рисуване, музика и физическо, за иновативни практики и насърчаване на двигателната им активност, като т.г. ще се финансират и регионални и национални форуми по предучилищно образование (ако е с до 50 участници - 2500 лв., с до 200 участници - до 23 хил. лв.). Вместо 100 тази година се очаква 80 детски градини да реализират дейности по програмата (включвайки отново 2500 деца), като максималната сума за един проект се намалява от 5000 на 4000 лв.
"Специално" отношение към специалните деца
Поглеждайки националните програми, човек остава с впечатлението, че държавата въобще не забелязва специалните деца. За поредна година пари за тях почти няма, липсва и така нужната отделна програма за тях. Те могат да се възползват единствено от един от модулите програмата "Подкрепа за личностното развитие на децата и учениците" (1.3 млн. лв. при 1.7 млн. лв. за м.г.) - този за центровете за личностно развитие и за специалните училища за ученици със сензорни увреждани. По него ще се изграждат съвременни кабинети както за развиване на интересите и изявите на учениците в областта на науките, технологиите, изкуствата и спорта, така и съвременни специализирани кабинети за рехабилитация на ученици със сензорни увреждания. Докато за първите има 900 хил. лв., от които да се възползват 4000 деца, за специалните училища за ученици със сензорни увреждания са заделени само 100 хил. лв. - за едва 600 деца.
Миналогодишният модул за 700 хил. лв. за изграждане на специализирани кабинети за терапия и рехабилитация на деца и ученици със специални образователни потребности е премахнат за сметка на нов модул за 300 хил. лв. - "Училище без агресия", по който ще се финансират кътове за отдих и споделяне, семинари за надграждане на умения за справяне с агресията, дейности за превенция на насилието и др.
Вероятно МОН разчита на оперативната програма, от която да финансира дейности за специалните деца (за приобщаване например са планирани 100 млн. лв.), но след края им европроектите не винаги се превръщат в дългосрочна държавна политика, както показва примера с програмата за подкрепа на образователните медиатори и социални работници. Тя бе въведена м.г. с бюджет от 10 млн. лв., за да компенсира приключващата тогава оперативна програма, по която се заплащаха възнагражденията на медиаторите. Т.г. обаче изцяло липсва. По този повод от центъра за междуетнически диалог "Амалипе" алармираха, че се рискува близо 1000 медиатори да останат без работа от 1 юни т.г. От МОН обясняват, че училищата имат различни източници, от които биха могли да финансират заплатите на медиаторите - от средствата, които се дават целево за работа с уязвими ученици, от програмата за десеграгация, насочена към общините, по друг европроект "Успех за теб", от преходните им остатъци и др., на всеки от който обаче от "Амалипе" представят своите аргументи срещу липсата на устойчиво финансиране.
Без визия и обективни измерители
"От години националните програми на МОН страдат от един общ основен недостатък - не стъпват на анализ на нуждите от планираните дейности и нямат обективни измерители на дейностите, които да покажат успешна ли е била дадена програма или не", коментира Люба Йорданова от "Заедно в час". По думите й тазгодишните проектопрограми предвиждат като индикатори за постигане на целите единствено формални критерии като брой участвали ученици, брой разработени обучителни ресурси и др. Те обаче далеч не са достатъчни, за да се разбере ефектът от дейностите по програмите - дали са допринесли за личностното развитие и за постиженията на учениците, кои дейности са били полезни и трябва да се продължат. По програмата за съвременна среда например има изискване за "брой осигурени площадки" за безопасност на движението по пътищата, вкл. с детайлно разписани критерии - да са задължително с от 4 до 8 кръстовища, светофар с минимална височина 137 см, 10 пътни знаци с минимална височина 110 см и така нататък. "Дали децата изобщо ще ги ползват и дали след изграждането им ще пресичат на червено или не очевидно не интересува разписалите програмата", смята тя.
Стари-нови
Бюджетът на програмата за ИКТ в училищата се запазва същият - 12.5 млн. лв., както и повечето от дейностите по нея. Ново т.г. ще са обученията на ученици за безопасно използване на интернет. За подпомагане на общините за образователна десегрегация отново има 500 хил. лв., които не е ясно дали ще се усвоят изцяло при положение, че м.г. от 20 планирани общини в програмата са участвали само 13. "Иновации в действие" остава с бюджет от 2.3 млн. лв. с леки размествания между модулите. За създаване на условия за иновации в образованието ще има 44 хил. лв. вместо 94 хил. лв., а вместо за създаване на методика и ресурси за STEM обучение т.г. са планирани отново 150 хил. лв., но за училищни лаборатории за иновации. За популяризиране на добрите практики между училищата пък ще има 2 млн. лв., с 200 хил. лв. повече от м.г.
Бюджетът на програмата за национално стандартизирано външно оценяване, с която се финансира изготвянето на тестове и провеждането на НВО-та и матури, се увеличава от 6.8 на 7 млн. лв. За организиране и провеждане на ученически олимпиади и състезания и обучение на талантливи ученици ще има 400 хил. лв. повече от м.г., или общо 4.4. млн. лв. За изплащане на възнаграждения за заместване на отсъстващи от работа учители т.г. са планирани 4.5 млн. лв., или със 700 хил. лв. повече от м.г. Тук пари има и заместващи учители в детските градини - те се увеличават от 250 на 300 хил. лв., а за подкрепа за онлайн обучение средствата намаляват от 600 хил. лв. на 20 хил. лв.
За квалификация на педагогическите специалисти са планирани 1.5 млн. лв., с 1 млн. лв. по-малко от м.г. За подкрепа на новоназначени учители и директори и продължаваща квалификация за учители, директори и други педагогически специалисти са планирани 1.2 млн. лв., за придобиване на професионална квалификация "учител по…" - 128 хил. лв., а за обучения по международни споразумения за обучение на учители - 123 хил. лв. Прави впечатление, че ако преди бе посочено, че учителите ще се подготвят за училища с недостиг на специалисти и с преобладаващ брой уязвими деца, сега това условие отпада. Добавя се и нова тема в обученията на учителите - киберсигурност и безопасен интернет.
Намаляват се още сумите за програмите "Заедно за всяко дете", с която се подпомагат екипите за обхват на ученици - от 3 млн. лв. на 2.8 млн. лв., и за модернизиране на техническата база и учебното съдържание в професионалното образование - от 1.9 млн. лв. на 1.6 млн. лв. За учебници, учебни комплекти и помагала са предвидени 976 хил. лв. (при 1.5 млн. лв. м.г.). Програмата "Бизнесът преподава", по която представители на фирми правиха кратки обучения за новостите в технологичния сектор, т.г. се прекратява. Вероятно защото от 40 очаквани фирми в инициативата са се включили само 11.
На половина е орязана и програмата "Обучение за ИТ умения и кариера" (от 1 млн. лв. на 480 хил. лв.), по която ученици се обучават в пет центъра у нас за придобиване на III степен на професионална квалификация по специалността "приложно програмиране". Тук остава финансирането на обучението на поне 200 ученика в 10 клас, но отпада модула за ИТ умения за бъдещето за осъвременяване на учебните програми по ИТ. Два пъти по-малък бюджет е планиран и за друга програма, която не се радва на очаквания интерес - тази за профилактика и рехабилитация на учителите. Т.г. по нея се заделят 220 хил. лв. (400 хил. лв. м.г.), като за средствата за изследвания се увеличават от 30 на 50 лв. и то не само на прекаралите ковид, а за всички педагогически специалисти. За рехабилитация пък ще им се възстановяват по 150 лв. вместо досегашните 100 лв. Т.г. и очакванията са по-скромни - 2000 учители да минат през безплатни изследвания, а до 1200 да се включат в програми за рехабилитация.
