Жителите на София могат да посочат много общински дейности, за които им се събират пари, но не им се предоставя добра услуга. Така е с чистотата на въздуха, така е с местата в детските градини, така е със сметосъбирането в кварталите, така е с реденето на паветата и другите ремонти в града. Една дейност и една фирма обаче предизвикват особено силни емоции в столичани- платеното паркиране и менажиращиращият го Център за градска мобилност (ЦГМ). Синята и зелената зона в София все повече се разширяват, но подобрява ли се нещо с това? Има ли полза за друг, освен за ЦГМ, че хората във все повече квартали са принудени да плащат, за да държат колите си пред домовете? Това са въпроси, които се задават всеки път, когато "паяците" и служителите на общинското дружество се появят на улицата.
Нищо в услугата с
платеното паркиране в София не се е подобрило в този мандат
на кмета Йорданка Фандъкова, въпреки че приходите на ЦГМ са се увеличили многократно и въпреки обещанията на управляващите, че те ще се инвестират в полза на данъкоплатците. Постъпленията от поделение "Паркиране и мобилност" на ЦГМ за м.г. са 37,7 млн. лв., показва последният финансов отчет на дружеството. Това е рекорд в сравнение с 2021 и 2020 г., откогато фирмата публикува данни на сайта си. Година по-рано те са били 32,8 млн., а през 2020 г., когато заради COVID-19 имаше период без зони, сумата е била над 27 млн. лв.
Данните сочат, че от година на година ЦГМ събира все повече пари от различните видове такси в платените зони. През 2019 г. например бе съобщено, че за предходните 4 г. приходите от зоните са били общо 54,5 млн. лв., т.е. колкото сега се правят за около 1,5 г. През 2022 г. месечните приходи на ЦГМ от есемеси в синята зона варират от 750 до 950 хил. лв., а в зелена- от 500 до 620 хил. Постъпленията от талони в двете зони са от 210 до 290 хил. лв, а от винетни стикери - от 70 до 120 хил. в синята зона и от 190 до 215 хил. в зелената. Приходите от скоби пък са средно между 300 и 390 хил. лв. на месец, а от репатриране- между 90 и 200 хил. лв. Както "Сега" писа, куриозното е, че през 2021 г. ЦГМ се оплака, че губи от слагането на скоби и от вдигането с "паяци". Шефът на дружеството Димитър Дилчев писа до общинските съветници, че принудителното преместване на МПС му струва 126,5 лв. с ДДС. А глобата, която собственикът на колата плаща, е 60 лв. Себестойността за скобата пък е 43,32 лв. с ДДС, изчисли ЦГМ, а на провинилия се шофьор същата струва 30 лв. Впоследствие бившият шеф на транспортната комисия Карлос Контрера от ВМРО внесе доклад за вдигане на цените на "паяка", но впоследствие го оттегли с пояснение, че не иска да върши работата на управляващите от ГЕРБ.
Основната заслуга за ръста на приходите на ЦГМ
през 2022 г. с близо 5 млн. лв. има разширението на синята зона и включването на нов квартал в зелената. Както е известно, през декември 2021 г. по-скъпият пояс бе увеличен почти двойно (виж на картата). След промените Столична община изчисли, че местата, за които се плаща по 2 лв. на час при право на престой до 2 ч., са се увеличили от 5000 на 13 000, а тези в зелената зона, срещу 1 лв. и възможност за престой до 4 ч., намаляват от 28 000 до 21 000.
Синя зона стана карето между бул. „Дондуков“ и „Сливница“ и бул. „Данаил Николаев“, между бул. „Тодор Александров“ и „Сливница“, между бул. „Христо Ботев“ и „Скобелев“ и ул. „Опълченска“. На изток тя се увеличи между бул. "Васил Левски" и бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“. Синя зона стана и районът между ул. „Граф Игнатиев“, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ и ул.„Гурко“. А също и между бул. „Пенчо Славейков“ и бул. „Скобелев“. Освен това бе удължено и работното време на синята зона до 20 ч., вместо до 19.30 ч. Към зелената зона пък бе прибавен нов квартал- ж.к. „Зона Б-19“, между бул."Константин Величков" и кръстовището с бул. "Иван Гешов".
Когато управляващите и чиновниците в София агитират за необходимостта паркирането във все повече квартали да стане платено, те задължително обещават
със събраните средства да се строят паркинги
и да се ремонтират тротоари. Столичани обаче вече добре знаят и виждат с очите си, че от реченото до стореното пътят е дълъг. В последната предизборна програма на Фандъкова, с която тя запази властта си още 4 г., присъстваше специален раздел "Паркиране" с няколко листа обещания. Например се твърдеше, че още през 2020 г. ще бъдат готови буферните паркинги на Централна гара и при метростанция "Сливница". Същите обещания ги имаше и в предишни програми на Фандъкова. След построяването тези паркинги също се дават за управление на ЦГМ.
Освен тях Фандъкова обеща и още паркинги със срок за предаване в този й мандат - при станция "Г. М. Димитров", в "Люлин" и в "Младост" при спирка "Младост"3. След откриването на третия лъч на метрото нови паркинги вече трябваше да има и на пазара в "Красно село", и при стадион "Раковски". Преди повече от 3 г. Фандъкова даде и специална пресконференция, на която обяви старт на мащабна програма за строителство на паркинги с публично-частно партньорство. Добре известно е обаче, че на нито една от изброените точки общински паркинг няма и че за тези 4 г. построените нови паркинги в кварталите са един и половина. И двата обекта се намират в "Надежда" (където паркирането все още не се заплаща), като единият функционира, а откриването на другия се очаква да се случи скоро.
Най-комичното е, че в бизнес плана на ЦГМ за 2023 г. пише,
че инвестиционната дейност на дружеството през годината ще бъде свързана с проектиране на строителните работи в паркингите на Централна гара и МС "Сливница", които трябваше да са готови още преди 3 г. Ръководството на фирмата вече дори не отрича, че с част от парите от зоните плаща заплатите на администрацията и на шофьорите в градския транспорт. ЦГМ има и банкови заеми, които трябва да се обслужват.
Освен че Столична община почти не изпълнява обещанието си да облекчава натиска на синята и зелената зона чрез алтернативни паркоместа, кметството де факто взима такса от жителите на града за услуга, която не може да им осигури. ЦГМ е продала на живеещите в идеалния и широкия център повече винетни стикери, отколкото са местата за паркиране в районите им, съобщи "Капитал" по официални данни. "Рекордьор" е зоната в карето между бул. "Витоша", "Евлоги и Христо Георгиеви" и "Граф Игнатиев", в която ЦГМ е прибрала такса от 2 355 клиенти при положение, че общият брой на паркоместата в участъка са 1448, или с 907 по-малко. В 21 от общо 36 подзони за платено паркиране продадените годишни абонаменти също са повече от наличните.
Макар доскоро да не разполагаха с тези данни, обитателите на все повече части на София усещат, че въвеждането на платено паркиране няма да реши проблемите им, тъй като то е превърнато в източник за лесни печалби за общината срещу нищо за тях. Вероятно затова в този мандат на Фандъкова вече няколко обществени обсъждания приключиха с
отказ на живущите доброволно да се включат в зелената зона.
Скоро след предишните местни избори тя се разшири в район "Слатина" и включи ж.к. "Яворов" и нови части на ж.к. "Иван Вазов". След това обаче ЦГМ няколко пъти удари на камък в призивите си да разшири още периметъра си на действие. Първо мнозинството от живещите в "Редута" се обявиха против зелената зона. След това дискусиите в район "Изгрев" също приключиха с отказ на офертата на ЦГМ. Последно това се случи и в ж.к. "Стрелбище". “Основните притеснения на хората бяха в няколко насоки: няма да има достатъчно места за паркиране; ще трябва да обикалям квартала, за да си намеря място; ще трябва да плащам допълнително за нещо, което няма да получа; защо не осигурите достатъчно места за колите сега, а после да мислим за зона? Склонен съм да се съглася с всяко едно от притесненията на хората поради простата причина, че те се коренят в недобрите практики на общината в сферата на организираното паркиране”, коментира след дискусията в "Стрелбище" кметът на район "Триадица" Димитър Божилов.
