"Правителството ще раздава пари на калпак - не с чували, а със самосвали“. Критичният коментар е на Николай Василев, бивш вицепремиер, а поводът за тази оценка са бюджетните разчети за 2022 г.  Но "прочитът" на управляващите излъчва доволство. Премиерът Кирил Петков и заместникът му Асен Василев се хвалят, че са стъкмили бюджета така, че да не остане беден българин, и то без да вдигат данъци. Дали картината е толкова розова, колкото я рисува кабинетът?  

Когато става дума за доходи и данъци, ставките са важни, разбира се, но също така важна е основата, която се облага. Освен това у нас най-омразният данък всъщност са осигуровките - не само защото процентите са високи, но и защото срещу вноските си хората не получават това, за което са плащали. От години анализатори и бизнес обясняват, че въпреки ниското облагане на доходите като цяло

данъчно-осигурителното бреме в България е прекомерно

А тази година ще натежи още повече - нищо че управляващите се перчат с непокътнати ставки. Бюджетните разчети за 2022  г. предвиждат минималната заплата да се увеличи от 650 на 710 лева. Това ще вдигне разходите на фирмите за заплати и осигуровки. Максималният осигурителен доход също ще бъде качен - от 3000 на 3400 лева. Това означава, че компаниите от добре платените сектори ще трябва да внасят по-големи суми за осигуровки, а чистите доходи на работещите там ще намалеят. 

Само от тези две промени осигурителното бреме (вноските за социално и здравно осигуряване) ще се увеличи с 8.7%, се посочва в становището на Фискалния съвет за проектобюджет 2022. При това внушителното увеличение е само за времето след 1 април, защото тогава ще влязат в сила новите размери на минималната заплата и на осигурителния таван.

И това не е всичко. Пак от 1 април и т.нар. самоосигуряващи се лица ще трябва да внасят по-високи осигуровки. Защото и за тях се предвижда вдигане на минималния осигурителен доход от 650 на 710 лв. Това ще удари доходите на свободните професии. Още по-лоши са новините за хората, които си изкарват хляба в селското стопанство. За тютюнопроизводителите и земеделските стопани държавата планира овчарски скок на минималния доход, върху който да се осигуряват - от 420 лв. сега на 710 лв. от 1 април.

Ако обобщим дотук,

много българи ще изпитат реално намаление на доходите,

защото управляващите им налагат да се осигуряват върху по-големи суми - независимо какви пари изкарват. И много компании ще трябва да планират по-големи разходи, защото държавата им нарежда да качат минималната заплата и да повишат тавана за осигуряване.

Правителството готви изненада и за пушачите - наскоро финансовият министър обяви, че вероятно ще има вдигане на цигарените акцизи. 

На фона на милиардите, които ще бъдат извадени от касите на фирмите и от джобовете на трудещите се българи, звучи като подигравка обещаното премахване на данъка върху лихвите. Става дума за облагането на доходите от депозити в банките. Данъкът беше въведен, когато лихвите бяха високи и тогавашният министър на финансите Симеон Дянков се чудеше откъде да изкара нещо допълнително за постната пица. Но в последните години лихвите по депозитите стигнаха до нулата, някои банки дори искат пари, за да държат депозити. Така че данъкът вече е напълно безсмислен - приходи от него почти няма.

Малко по-обнадеждаващо е другото обещание на вицепремиера Асен Василев - че ще минимизира данък "уикенд". Какво означава "минимизация", предстои да видим.

Проектобюджетът тепърва ще бъде нищен в Народното събрание и нищо чудно

депутатите да отрежат някои щения на изпълнителната власт

Съпротивата срещу вдигането на максималния осигурителен доход например е твърде голяма, а аргументите за тази стъпка издишат. Как е решено, че таванът трябва да се вдигне на 3400 - защо да не е 3200 или 5000 примерно, не е ясно. Същото е и с минималната заплата - какви показатели диктуват тя да стане точно 710 лева? Обективни критерии няма. Няма и гъвкави формули. Всеки знае, че за София или Стара Загора 710 лева са ниска заплата, но питайте какво мислят по въпроса фирмите в бедните райони - например във Видин и Кюстендил. 

По принцип частният бизнес не чака покана или нареждане от политиците да качва заплатите – сам го прави, когато има условия и причини за това. Банките, колцентровете, IT компаниите, енергетиката и мн. др. повишават заплащането, защото печелят добре, а и конкуренцията за кадри е жестока. Но има други сектори, докарани до "нокдаун" от ударите на ковид кризата и ценовия шок в енергетиката - като туризма и обществения транспорт например.  

Борбата с корупцията, със сивата и черната икономика ще докара милиари в бюджета, обясняват всички "партии на промяната", но явно не разчитат само на това, щом  зорлем вдигат данъчноосигурителното бреме. Което пък на свой ред създава риск -

хората с високи доходи ще се опитат да ги скрият,

за да не плащат и високи осигуровки.

Най-големият порок е, че при таван на пенсиите хората, които печелят добре, нямат никаква мотивация да плащат големи пари за осигуряване. Да не говорим, че богатите обикновено не разчитат на пенсия, те осигуряват старините си по други начини, с умни инвестиции и спестяване. 

Българският модел е дълбоко сбъркан и неслучайно пенсионната система е в състояние на  фалит - ако бюджетът не помага, осигурителните вноски изобщо няма да стигат за пенсии. Лошото е, че спасителният пояс на хазната вече става огромен и струва милиарди.