Преди местните избори през 2019 г. кметът на София Йорданка Фандъкова обяви, че битката с презастрояването в кварталите и в центъра ще бъде неин приоритет в четвъртия й мандат. Като основно оръжие тя обеща промяна на Общия устройствен план на столицата. В предизборната си програма Фандъкова дори записа, че с неговата преработка ще бъде постигната "Визионерска политика в градоустройството", тъй като това ще помогне за запазване на зелените площи, за осигуряване на "визуални коридори към Витоша", за по-доброто развитие на столицата и т.н. Докато пред прозореца й в кметството протестираха хора от различни райони с плакати "Искаме въздух, а не още бетон", кметът стигна до лични изповеди. "Аз искам да спра презастрояването. Живея в квартал (Манастирски ливади-б.р.), който е презастроен и изпитвам на гърба си цялото неудобство от това", призна тя. На общинските съветници поясни, че темата е прекалено сериозна, за да се говори фриволно по нея. "Наистина ви призовавам, когато говорим за този проблем, да забравим популизма, защото конкретните управленски решения изискват почтеност и да се обяснява на хората това, което е възможно", призова столичният кмет.
В края на четвъртия и последен мандат на Фандъкова вече без никакво колебание може да кажем, че най-популистките изказвания по проблема с презастрояването на София бяха именно нейните. И също че в периода, в който тя се превърна в най-дълго управлявалия града кмет, дивашкото строителство в почти всички части на столицата преживя още четири щастливи години. Обещанията за преработка на ОУП на столицата бяха забравени почти веднага след изборите и повече никой не чу за тях. В резултат всичко продължи по старому и както чиновниците най-много обичат – с работа на парче, с неясни срокове, с чукане от врата на врата, с молби и кандърми, а сигурно и с още нещо.
Вече повече от два месеца жители на квартал "Мусагеница" протестират срещу решение на комисията по екология в общинския съвет да позволи изсичането на дългогодишни дървета около блок 101 и срещу плановете за застрояването на терена под тях, на който е имало детска площадка. До 2004 г. имотът е общински, след което е купен на търг от издателя Петьо Блъсков. През 2018 г. напълно доминираният от ГЕРБ Столичен общински съвет променя предназначението му и от такъв за строителство на магазини става за по-високи жилищни сгради. Хората обаче протестират и искат СОС да преразгледа решението си и да не разрешава сеч и строителство в него. Засега не е ясно дали, след като е издал виза за проектиране на трикорпусен блок, главният архитект на София Здравко Здравков ще издаде и разрешение за строеж. По време на протестите бе казано, че в зоната около спорния имот има още десетки частни терени, а в близкия парк "Въртопо" – още около 800. Всички те представляват цъкащи бомби, тъй като предназначението на тези парцели, подобно на този на Блъсков, също може да се промени.
Когато става дума за управлението на ГЕРБ в София,
често протестите са единствената възможност на гражданите да защитят интересите си. Така беше при Фандъкова, така се очертава да е и при следващ кмет, ако той е от партията на Бойко Борисов. В периода, когато СОС вече се управляваше от Георги Георгиев, който се сочи за номинацията на лидера на ГЕРБ за наследник на Фандъкова, общинската фирма "Пазари Изток" внесе предложение да получи право на строеж на жилищна сграда на свой общински терен в "Хладилника". През лятото на 2022 г. докладът бе гласуван без нито Георгиев, нито друг представител на ГЕРБ да се поинтересува какво мислят хората от квартала. Не след дълго обаче те излязоха на протест срещу поредния блок около тях. Първоначално общинската фирма и СОС отговориха, че конкурсът е обявен съгласно всички нормативни изисквания. "Целта на дружеството е да създаде една добра социална среда в района, като запазва в максимална степен процентът на озеленяване“, заявиха от „Пазари Изток“. След като протестите не спряха, Георгиев изведнъж стана защитник на обществения интерес. "Категоричен съм, че една нова жилищна сграда на това място ще влоши качеството на живот там", внезапно прозря шефът та СОС от ГЕРБ. Така разрешението на "Пазари Изток" бе анулирано и се взе решение имотът да бъде отреден за паркинг.
Може да се направи обосновано предлоложение, че следващият район, в който ще избухне напрежение заради строителни решения на Столична община, ще е
"Младост" – сред най-засегнатите от презастрояването в ерата на Фандъкова.
Както "Сега" писа, в края на април главният архитект издаде виза за проектиране на голяма нова спортна зала на бул. "Александър Малинова" в "Младост" 3, в непосредствена близост до бл. 326 и много други кооперации. Парадоксалното е, че предложеният за застрояване терен от 7 дка също е общинска собственост. Визата за проектиране на бъдещия нов Зимен дворец предвижда той да е висок 18 метра. Първоначално мястото е бил определено за друго, но през 2014 г. предназначението му е променено за спортна зала. Планове за застрояването на въпросното място има още от първите мандати на Фандъкова и досега те винаги са били посрещани на нож от жителите на "Младост". Най-сериозни бяха протестите срещу бъдещата "Айс Арена" през 2015 г. заради решение на общинския съвет и издаден акт от предишния главен архитект Петър Диков. Хората от района започнаха блокади на бул. "Александър Малинов" с коментари, че при планирани 1800 места в бъдещата зала поне 900 зрители ще идват с автомобили и с въпрос къде те ще паркират. Гражданите изразиха и притеснения за безопасността с аргумент, че за производството на лед се използва амоняк. Казано бе още, че в най-близкия до строежа блок 326 живеят 300-400 души, които ще бъдат най-пряко засегнати. Няколко години по-късно историята е на път да се повтори.
На другия край на София историята е сходна -
на един от малкото незастроени общински терени бяха изсечени огромни дървета, за да се строи в "Люлин" поредна спортна зала - на бившия футболист Даниел Боримиров. Мотивът на ГЕРБ да одобрят предложението на спортен клуб „Витоша Спорт 2015“ бе, че въпросният терен е отреден за спорт. Никой не пожела да обясни защо мястото не се запази като парк с достъпни за всички спортни съоръжения.
Показателно за „зеленото“ мислене на Фандъкова и ГЕРБ бе, че първоначално общината разреши на футболиста да вдигне комплекса си на игрището в Бояна, до което софиянци все още имат безплатен достъп. Това намерение обаче бе блокирано с протести на местните жители. На тях стана ясно, че общината дори не е провела обществено обсъждане за бъдещето на терена, преди да го отнеме от хората.
Както и в други мандати на Фандъкова, и в този с нейна заповед бе сформирана работна група с председател съпартийката й и шеф на комисията по екология Лорита Радева. Тази група трябваше да издири частни имоти в паркове, градинки и междублокови пространства, за които има опасност предназначението им също да бъде сменено и спрямо тях също да се появят инвеститорски апетити. Няколко пъти от "Московска" 33 увериха, че работната група работи усилено и че този път тя ще даде продукт. През 2021 г. районни кметове уведомиха съкварталците си, че Лорита Радева е поискала от тях да й предоствавят списък с 5 частни имота в зелени площи, които да бъдат включени в програмата за отчуждаване. Изискването било те да са по-големи от 2,5 дка. Коментарите бяха, че бройката е малка, като се има предвид, че частните терени в паркове и градинки са над 5 000, но че все пак това е някаква добра първа стъпка. Част от районните кметове дори проведоха допитване кои места в техните квартали да бъдат включени. Две години по-късно вече е очевидно, че и тази работна група едва ли ще предложи някакво решение на проблема и че работата й била кух пиар, както често се случва в Столична община. През 2020 г. Фандъкова официално призна, че откакто ГЕРБ управлява София, Столична община не е отчуждила нито един частен имот в междублоково пространство, парк или градинка с цел той да бъде запазен като зелена площ. Преди дни кметът представи капиталовата си програма за 2023 г. и в нея, както и в предишните години, няма нито лев предвидени средства по това перо.
Интересно обяснение защо управляващите в София не дават пари
за гарантиране на целостта на парковете и на малкото останали незастроени междублокови пространства даде общинският съветник от "Демократична България" Борис Милчев. До 2016 г. същият е шеф на правната дирекция на Направление "Архитектура и градоустройство" към главния архитект на столицата и като такъв познава добре стила и практиките в управлението на ГЕРБ. "Интимната задача на работната група по отчуждаването бе да измисли как да вкара живителните сили на коруцията в процеса по отчуждаване. Но не им стигнаха интелектуалните сили как да стане това. Ако бяха измислили как да има корупция в отчуждаването, досега да са изкупили всички земи от Драгоман до Ихтиман. Но не измислиха и затова частни имоти за озеленяване не се отчуждават", коментира Милчев в телевизионно интервю. Междувременно в СОС вече все по-често се появяват искания за промяна на предназначението от собственици на имоти, които досега са били предвидени да бъдат част от зелената система на града.
