Поредна реформа е заложник на политическия хаос у нас и неспособността на отговорните институции да я проведат и да подготвят обществото за промените. 

Либерализацията на пазара на ток за домакинствата, която трябваше да започне от 1 юли, вече бе стопирана, след като един куп министерства, комисии и агенции, включително и Народното събрание, не си свършиха навреме работата и населението бе изправено пред риск от непосилно поскъпване на тока.

Все по-вероятно се очертава подобна да бъде съдбата и на гласената от години промяна в начина на изчисляване на такса смет, така че тези, които замърсяват повече, да плащат повече. Кметове на малки и големи населени места подготвят почвата за поредно отлагане, негодувайки (напълно основателно) от множеството "нерешими въпроси", с които се сблъскват при подготовката на план-сметките за чистотата догодина и новите наредби за такса смет. "Постоянно се натъкваме на подводни камъни, които възпрепятстват провеждането на реформата", коментира за "Сега" Силвия Георгиева, изп. директор на сдружението на общините.

Досега беше лесно - промилите се начисляват върху данъчната оценка на имотите, като таксата се плаща от собствениците им. Евросъюзът обаче ни натиска да приложим принципа "замърсителят плаща", който в крайна сметка да ни дисциплинира да цапаме по-малко и да пазим природата. Години наред бизнесът също настояваше за промяна на сегашната методика, защото тя товари с най-висок налог скъпите имоти, особено фирмените, независимо дали генерират големи количества битови отпадъци. 

И така: от 1 януари 2025 г.

данъчната оценка на имотите вече няма да e база за определяне на такса смет,

постановява законът.

Общините имат три варианта за изчисляване на таксата, както и да правят комбинации с тях.  Първият - индивидуално определяне на количеството битов отпадък за всеки имот чрез торби с определена вместимост, е приложим само за малки населени места и градски квартали с еднофамилни жилища. Вторият вариант е чрез измерване на количеството битов отпадък според броя и обема на контейнери и кофи и честотата на тяхното извозване, като след това се раздели на броя на хората, които ги ползват - вариант, подходящ за обитателите на жилищни блокове. Третият вариант е общите разходи по събиране, извозване, обработване и депониране на боклука да бъде разделен на броя на жителите на общината и така да се определи еднаква такса на човек. При последните два варианта домакинствата с повече членове определено ще плащат повече, отколкото сега.

Общините масово нямат готовност да измерват реалното количество генерирани отпадъци за отделните имоти, става ясно от зачестилите напоследък срещи, на които кметове обсъждат проблемите, с които се сблъскват. Затова голяма част от местните управи, особено в големите градове, се ориентират към варианта да определят размера на таксата смет според броя на ползвателите на услугата.

Това обаче съвсем не се оказва по-лесно решение. Проблемът е, че

няма коректни данни за обитателите на жилищата,

защото системата на адресната регистрастрация от десетилетия на практика не работи. Данните на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГРАО) към МРРБ за това колко души живеят в едно жилище тотално се разминават с действителността заради остарели процедури и отдавна отменени правила. Например, дерегистрация по настоящ адрес е възможна единствено, ако самият регистриран отиде да се отпише. Това е огромен проблем за собствениците на жилища, които в годините назад са имали наематели, или са купили жилище с един куп регистрирани хора, живяли някога на този адрес. 

Подобна каша може да се оправи единствено със законови промени, които да облекчат процедурата по дерегистрация от настоящ адрес само с едно искане на собственика на имота. Години наред не се намери воля да се сложи ред в гражданската регистрация, та сега ли, когато сме на прага на нови избори, а след тях не остава и месец за законодателни промени?

Кметове посочват и ред други пропуски в закони и наредби, които спъват коректното изчисляване и събиране на такса смет от догодина. Спешно са нужни промени в Закона за етажната собственост, за да може местните власти

да ползват данните от домовите книги, които водят домоуправителите.

Друг е въпросът, доколко се водят такива книги. Дълго време това също се възприемаше за някаква отживелица от времето на социализма и напълно бе игнорирано от обществото. Сега обаче липсата на отчетност колко души всъщност живеят в един жилищен блок, със или без адресна регистрация, се оказва пречка местните власти от определят ползвателите на услугата Чистота.

Някои общини, като Столична обмислят да изискат от населението да подава актуални имотни декларации, но няма време да се организира такава кампания, дори да е само на местно ниво. А и тя ще струва допълнителни средства, които общините едва ли имат заделени. 

Затова засега специално създадени екипи в повечето общини от месеци ровят из разни държавни регистри, за да засичат информацията за живеещите по настоящ адрес, за вида и предназначението на имотите - дали са жилищни или търговски обекти, за броя на заетите лица. А по селата кметове и кметски наместници лично обиколят къщите да преброяват обитателите им.

"Задачата е много обемна, изисква много време и ресурси, защото нямаме автоматизиран обмен на данни с държавните регистри на ГРАО, кадастъра, НСИ, НАП и всичко трябва да се прави на ръка", казва Силвия Георгиева.

Общините от месеци настояват за безплатен автоматизиран елекронен достъп до тези регистри, но при тези чести смени на правителства до момента ръководството на Министерството на електронното управление не е намерило време да им обърне внимание.

Със същия "успех" сдружението на общините води разговори вече с няколко министри на околната среда в опит да наложи промени в Закона за управление на отпадъците. Исканията им са фирмите за оползотворяване на отпадъците от опаковки, които са отговорни за поставянето на цветните контейнери за разделно събиране, да бъдат по-ангажирани в реформата с такса смет. Т.нар. оползотворяващи организации, които получават парите си чрез продуктовите такси от производителите и подлежат на контрол само от МОСВ, не обръщат внимание на призивите на кметовете за повече цветни контейнери. Затова от сдружението на общините натояват те да бъдат законово задължени да съобразят броя на цветните контейнери спрямо броя на населението.

"Сегашната система за организация на разделното събиране е напълно формална и дори порочна, тя не решава нито екологичния проблем, нито финансовия", обяви наскоро кметът на Благоевград Методи Байкушев. Ако тя не бъде променена, реформата с такса смет е обречена, е мнението на градоначалниците.

Защото такса смет се дължи само за количеството, изхвърлено в общия боклук. Разделно събраният отпадък в синята, жълтата или зелената кофа не струва пари на гражданите. Това всъщност не е отпадък, а суровина, която може да се преработи, рециклира и използва повторно. Ето защо е изключително важно системата за разделно събиране да бъде колкото може по-всеобхватна.

Колко души си дават сметка за това, въпреки че повече от десетилетие много от нас изхвърляме разделно битовия си отпадък? Едва сега кметовете осъзнават, че им липса мащабна информационна кампания за гражданите и бизнеса, така че на всички да е ясно, че

разделно събраният отпадък означава по-ниска такса смет.

Пилотни проекти в някои общини с реално измерване на съдържанието в контейнерите за отделни жилищни сгради,    показват, че при съвестно отделяне на хартия, метал и пластмаса, боклукът в общата кофа намалява най-малко с 30%. За целта контейнерите са снабдени със специални кантари, а също така и с чипове, за да се ползват само от жителите в съответния блок, за който са предназначени. За да се монтират такива контейнери в цяла една община обаче са нужни големи инвестиции, които няма как бъдат направени за няколко месеца.

Кметовете негодуват, че са оставени да се справят поединично, а държавата тотално е абдикирала от тази реформа. Няма чуваемост не само за законови промени, които да улеснят провеждането й. Нито едно държавно ведомство не е откликнало на молбите за помощ с национална информационна кампания за предстоящите промени и как населението също да помогне реформата да се случи по най-щадящия начин.

Притесненията на кметовете са разбираеми - при това плачевно състояние на системите за разделно събиране на боклука,

размерът на такса смет догодина ще стигне стряскащи висоти

Сметките към момента показват, че скокът ще е пет-шест пъти и е непосилен за голяма част от населението - точно тези, които заради ниските данъчни оценки на жилищата им досега плащаха най-малко.

В Пловдив например, предварителните сметки показват, че за едно четиричленно семейство се получават над 500 лв. годишна такса смет. Това е петорно повече от сегашните 100-130 лв. заедно с данък сгради.

Сега градоначалници признават грешката, че години наред популистки местните данъци и такси се държат ниски, въпреки че общинските финанси не издържат на нарасналите разходи за поддържане на чистотата. Никой обаче не коментира колко обществена пара изтече към частни фирми-концесионери със спорно качество на услугата.

Неизбежни са обжалванията на по-високата такса смет, както и отхвърлянето й от шарените общински съвети. Тогава общините ще останат без приходи през 2025 г. за сметосъбиране, извозване, депониране - още една недомислица в нормативната уредба. Затова сега се водят разговори с Министерство на финансите с новия бюджетен закон за 2025 г. да се разреши там, където наредбата за такса смет не е приета, таксата да се събира до размера от предната година. 

Кметове надигат глас за плавен преход на въвеждане на новата такса паралелно с промени в редица други системи, които създават пречки. Как ше се случи на практика, никой не може да каже. Кметовете и техните екипи правят изчисления, проиграват различните варианти, променят системите за управление на отпадъците, доколкото могат. Някои общини са започнали със собствени средства да купуват нови цветни контейнери и да извозват съдържанието им към площадки за обработка, въпреки че нямат законово право на това. Други изграждат центрове за разделно събиране, където гражданите сами да предават сепариран боклук, който да трупат точки за намаляване на дължимата такса следващата година. И недоволстват, че вършат работата на лицензираните компании, които получават за тази дейност възнаграждение от държавата.

Все още няма решение за проблеми като махалите с множество незаконни постройки, обявените за уж необитаеми имоти, туристическите курорти, които в активния сезон се пълнят с три-четири пъти по-голямо население, взаимоотношенията наемател-собственик, търговски обекти, които изхвърлят отпадъците си контейнерите, предназначени за жилищните сгради.

"Не сме дорасли за тази промяна. Ще завишим такса смет, няма да има събираемост и ще напълним деретата с отпадъци. Не може да се справим без помощ от държавата", описа ситуацията кметът на Ихтиман Калоян Илиев.