Много намерения за промени в училищната система бяха анонсирани по време на преговорите между бъдещите управляващи като отговор на задълбочаващите се проблеми в образованието. Сред тях намери място и революционната идея за по-ранен старт на учебната година.

Въпросът е твърде спорен, за да намери решение в рамките на няколко часа. Затова и бе отложен за по-нататъшни дискусии. Въпреки това идеята вече живее свой живот - тя се обсъжда горещо сред учители, родители и директори, набирайки доста популярност. Крайните мнения "против" има и сега, но в уравнението вече има още едно (не)известно - пандемията, и това накланя везните в нова посока. В зависимост от нуждите от допълнително обучение за наваксване на пропуските, които имат учениците заради дългото онлайн обучение, просветният министър акад. Николай Денков заяви, че е готов да предложи за обсъждане идеята учебната година да започва в първия понеделник на септември, който през 2022 г. се пада на 5 септември. Ще посмеем ли да посегнем на тази свещена крава?

КЪДЕ СМЕ НИЕ

Преди години страната ни беше сред тези с най-късо учебно време в ЕС. В днешни дни нещата са се попроменили, показват данните в доклада за организация на учебното време на европейската организация "Евридика". При средно между 170 и 190 учебни дни в 37-те държави в доклада, нашите са 179 (за гимназиалния курс). В Албания и Малта учебната година е по-кратка - 165, в Дания и Италия достига 200 дни. В половината изследвани страни учебната година е между 170 и 180 дни, в 13 е между 181 и 190. Във Франция е 36 седмици.

Нашата лятна ваканция е сред най-дългите в Европа - между 11 и 15 седмици. Над 11 седмици почиват децата в Румъния, Португалия, Италия, Албания и др. Във Франция лятната ваканция е 8 седмици, в Германия - 6 седмици, в Испания - 11 седмици.

Началото на учебната година се определя исторически от климатичните особености на страните, като на юг първият звънец бие по-късно, а на север - по-рано. В 27 държави учебната година започва в края на август или в самото начало на септември. Най-рано това се случва в Дания - на 9 август и в Германия - от 1 август до 14 септември, в зависимост от различните провинции. 1 септември е предпочитана дата за над 10 държави, сред които Белгия, Чехия, Естония, Латвия, Унгария, но и по-близки до нас като Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора и др. На другия полюс са около 11 държави, предимно южните, в които учебната година започва около средата на септември.

КОНТЕКСТ

Противниците на по-ранния старт изтъкват именно факта, че началото на учебната година в южните европейски държави не се различава от това в България заради климата. Горещото време, продължаващо понякога и до средата на септември, прави труден и неефективен образователния процес, казват те. Въпросът е обаче дали въпросните исторически и климатични причини трябва да останат да важат в променените днес условия, или е по-разумно към въпроса да се подходи от гледна точка на качеството на образователния процес и резултатите на учениците ни, на които очевидно им липсват повече знания, отколкото на връстниците им в чужбина.

"15 септември се приема като празник - България тръгва на училище. Звучи добре. Някога се е наложило заради спецификата на страната ни като аграрна икономика. Години по-късно страната ни е с друга насоченост и остана само евтиното септемврийско море като аргумент за късното начало на учебната година", коментира председателят на Съюза на работодателите в системата на народната просвета Диян Стаматов.

ПОДКРЕПА

Някои директори вече декларираха подкрепа за идеята, ако обаче не товарим учениците с допълнителни дни, а просто ваканциите станат по-чести, по-кратки и балансират времето на децата. "Аз съм "за" идеята за по-ранно започване на учебната година. Според мен би било добре и зимната, и пролетната ваканция да са по-дълги и почивките да са по-равномерно разпределени през годината", коментира Асен Александров, директор на 51-во училище в София. По този начин според него ще се избегне проблемът със забравянето на наученото през дългата лятна ваканция. 

"Тази идея се предлага за трети път. Преди години обществото ни не я прие. Сега е друго време. Пандемията преобърна всичко. Може де се видят всички положителни страни на подобно изменение и да се предприемат стъпки", коментира Стаматов.

Според него от ранното тръгване на училище ще спечелят най-вече учениците, но при няколко условия - ако ранното започване на учебната година доведе и до ново, разумно разпределение на учебното време - с по-голяма зимна ваканция, с начало на втори учебен срок след края на зимната ваканция, с изпитна седмица през юни и с възможност за гъвкаво приключване на отделните училищни етапи до 15 или 30 юни. Като позитив той отбелязва и спестяването на разходи за парно и ток през евентуално по-дългата зимна ваканция.

"В условия на пандемия е удачно учебната година да започне с 1-2 седмици по-рано. Няма нужда учениците да губят толкова часове и да създаваме проблеми на родителите. Подкрепяме идеята, но е важно да получим и подкрепата на родителите", коментира за "Сега" шефът на Синдиката на българските учители Янка Такева.

"Родителите са на двете крайности, затова е нужно идеята да се обсъди внимателно, както и ясно да се обясни каква е целта й", коментира Яна Алексиева, изп. директор на Асоциация "Родители". По думите й в нея има логика, но следва ясно да се каже как ще се преструктурира учебната година - ще има ли повече време за опознаване на учениците, за екипна работа, за повече ваканции през годината, или това ще са просто едни нови 15 допълнителни дни. Ако това е целта, то малцина биха подкрепили подобна промяна.

ОПОЗИЦИЯ

Някои учители изтъкват, че няма да има кога да ползват отпуските си, които наскоро бяха увеличени до 56 дни за синдикални членове. "Отпуските са доста основен аргумент. Не само за удобството на родителите (септември е супер на морето), но и за икономиката - наистина, ако децата почват на 1 септември, то семействата са загубени за туризма от 20 август", казва родител.

"Не учебното време е малко, а са тежки учебните програми, затова и увеличението на учебното време няма смисъл. Учебните нормативи са на база 31 седмици за 12 клас или 36 седмици за 6-11 клас, т.е. или на практика ще се увеличи заетостта на учителите, или трябва да се увеличат заплатите. Има смисъл от по-ранно започване на учебната година само ако това са седмици за психологическа работа в класовете", смята Маргарита Илчева, учител по български език.

"Ако учениците се върнат в клас на 1 септември, то учители и директори ще започват на 15 август, което е абсолютно неприемливо", казва д-р Юлиян Петров, председател на синдикат „Образование“ към КТ "Подкрепа", който призовава това решение да не се взема прибързано и политически.

КЪДЕ Е ВИЗИЯТА

Директори, учители и родители с основание отбелязват, че все още липсва ясна концепция за необходимостите от промяната. Според тях просветното министерство би следвало да анализира къде стои страната ни спрямо останалите европейски държави не само по отношение на учебното време и ваканциите, но и по-глобално - от гледна точка на резултатите на учениците, по които те изостават фатално вече поредно десетилетие от връстниците си на Запад. Причините за това са комплексни - претоварени учебни програми, липса на достатъчно време за преговор, упражнения, работа по проекти, на ефективни учителски квалификации и т.н. - все фактори, които биха могли да се балансират при ново разпределение на учебното време.

"Няма яснота дали по-ранното започване на учебната година ще доведе до промяна на учебните програми, учебните планове, нормативите на учителите, изпитни сесии. Логично е подобна промяна в средното образование да се отнесе към и висшето. Вместо традиционното начало на 1 октомври да се измести на 15 септември", разсъждава Стаматов.