- Г-н Андреев, по повод книгата ви "Късен сецесион" твърдите, че манталитетът на социализма е все още вкоренен у българина. Как става това близо 30 години след разпадането на системата? 
- Заключението ми е отпреди двадесетина години, а книгата е писана преди 10 ноември 1989-а, когато живеехме в развит социализъм, и като гледам сега как стоят нещата, май съм бил прав. Основното ни в начина на мислене - да гледаме на собствената си държава като на нещо чуждо и да чакаме тя да ни даде - се е запазило. Не ни интересува сякаш бъдещето й, обществото ни е в постоянен разпад и се движи на принципа "всяка коза - за свой крак"; няма единение и проглед за това какви искаме да бъдем; служим отново на чужди интереси, а заддуварният страх от чорбаджията, от партията, от олигарха само се е видоизменил, олекотен привидно със зомбираща виртуалност. Борим се стихийно и болезнено за поредното оцеляване, треперим кротко за челядта си, а тя се изнася стремглаво към чужди страни. И не правим нищо, за да я спрем. Точно този манталитет на страх, безпомощност и безразличие ни държи обезверени по домовете; нямаме воля да облечем не жълти, дори сиви жилетки!
- Думата "сецесион" означава и отцепване. Колко десетилетия са необходими да се отцепим от този манталитет? 
- Вероятно толкова, колкото е било необходимо да се създаде и отгледа. Освен това първото значение на думата "сецесион" в Древния Рим е, забележете: "оттегляне на въоръжения народ извън града с цел да принуди сената да признае правата му". Колко красноречиво! Само така, с подобен драстичен "референдум", ще можем да наваксаме пропуснатото. Поради историческата си орисия ние често изоставаме, но и бързо ускоряваме - доказали сме го във времето. Редно е най-после да скъсаме със старите стереотипи и страхове. 
-  А доколко нашият "манталитет" се различава от този на другите народи, не минали по този път? (Често западняците ни наричат хората от Източния блок, отвъд желязната завеса.)
- Те, западняците, споразумявайки се с "русняците", както ги наричаше баба ми, ни натикаха в този блок. Кой създаде прословутата стена, кой я изгради! И каква вина имаме ние, та ще ни назидават от вси страни! Манталитетът има своите специфики и типичности, той се обуславя от генотипа, от географската ширина, от историческото развитие, от приемствеността, от редица още фактори. Ние, за разлика от другите народи, дори от съседските, сме с прекалено дълга (и славна) история. В нашите възходи и падения ние сме усвоили изкуството да оцеляваме при всякакви условия, да сме привидно простодушни и наивни, но винаги сме си знаели личния интерес. 
- А сега какво време е?
- Сега е време да осъзнаем общия такъв, да го приемем като личен и да бъдем повече егоисти като другите народи.
- Вие сте ироник и мистик в разказите си. Чувството за хумор помага ли на българина  да преодолее несретите си?
- Разбира се! Ако не е било то, наред с пъргавия и находчив ум да сме се затрили отдавна. Нали от него са се пръкнали литературните образи на Хитър Петър, на цялата галерия чичовци, на Бай Ганю и последващата плеяда смешни герои, та чак до наши дни. Народът ни винаги е умеел да се надсмива, да е ироничен до гротеска над своите кривици, недостатъци и глупащини. Писателите просто са отразявали тази му черта. 
- В творчеството си отделяте доста внимание на политическите вицове от изминалото време. Прави ли ви впечатление, че днес карикатури има, но политически вицове не? Как си обяснявате тази липса?
- Вече може да се говори и пише за всичко, няма я сладостта от нарушаване на забраната за подигравка с властта. Но макар и по-малко, има вицове, адекватни на дивотиите на управляващите. Напишете в "Гугъл" вицове за министър-председателя и ще ви излязат достатъчно. Твърде актуални и остроумни са. 
- Свободата не се ли оказа съвременната илюзия?
- Свободата винаги е била илюзия - най-сладката, но илюзия. Не мисля, че съществува пълна свобода. Ще припомня съждението на Русо, че човек се ражда свободен, за да живее в окови. Откакто свят светува, хората все се борим за свобода, ала след като я извоюваме, пак налагаме ново робство - и в обществен, и в личен план.
- И какво следва?
- Ами това не ни пречи да се борим, нали! Оптимист съм и смятам, че човечеството е постигнало много в тази борба.
- Как днешният интелигентен човек може да остане верен на себе си? 
- Като непрекъснато се учи и чете повече книги, отколкото преобладаващите глупости в интернет. Чудесно е като пожелание, но човек е инертен и търси най-малкото съпротивление; по-лесно е да се гледа телевизия и да се "сърфира", не се изискват толкова усилия. Въображението - за мен най-съществената част от познавателния процес - си дреме и се измества от готовите образи на виртуалното. Сигурно няма лошо, но дозата, както казват аптекарите, дозата, а не отровата, убива. За да останеш верен на себе си, първо трябва да опознаеш себе си максимално, да опитваш, да не спираш да търсиш къде си най-силен и устойчив, да не се взимаш на сериозно, когато успееш, но и да не униваш и хленчиш, когато губиш. Светът е пълен с мъдрост: и малко да вземеш от нея, все ще ти е от полза.
- А налага ли се съвременният писател да прави компромиси?
- Животът сам по себе си е низ от компромиси и лъжи, но в творчеството, в онова, което искаш да кажеш на хората, те трябва да са сведени до минимум. Да, ще лъжеш като наистина, за да забавляваш - такава е природата на литературата, но компромисът е твърде болезнен за самия писател, а последствията от него винаги водят до самоунижение. Зависи от характера на пишещия и от целите, които си е поставил. Има споразумения, в които съвестта не ти дава отстъпки. Някои неща просто не могат да се жертват.
- Вие сте известен и като сценарист. Отново готвите филм по повестта "Боби Блажения и Другия американец", чиито герои са странни.  Ще се запази ли автентичността на текста в сценария?
- Сценарият на "Боби Блажения" отдавна е написан и предаден на продуцент и режисьор. Сега се чака финансирането, за да започне същинското снимане на филма. Винаги съм казвал, че киното е колективно творчество, така че "автентичността" зависи от много хора. Надявам се да няма драстични разминавания.
- В навечерието сме на коледните и новогодишните празници. Какво очаквате от новата 2019 година?
- Да няма толкова болести, болки и смърт като през изтичащата година. Ала както се казва във вечната утеха за тленния: "Човек предполага, Бог разполага!"