- Смятате ли, че е възможно само части от Украйна, като например Западна Украйна, да бъдат включени в НАТО?

- Разбира се, това е сложно и всичко зависи от решенията на Украйна в крайна сметка, но не е невъзможно. И може да има стабилизиращ ефект върху цяла Европа.

Андерс Фог Расмусен пред Redaktionsnetzwerk Deutschland (RND)

---------------

Бившият генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен излезе пророк. Два дни преди срещата на високо равнище на НАТО във Вилнюс (Литва) даде верен ориентир какво ще се случи. Както при другите пророци и неговите думи не биваше да се разбират буквално, а иносказателно. Защото Украйна влезе в НАТО не с част от територията си, а само с главнокомандващия си. Армията ѝ засега остава извън блока.

Създаденият Съвет НАТО-Украйна, на който за първи път се яви в сряда (12 юли) президентът Володимир Зеленски, постави началото на редовно участие на украинския държавен глава в заседанията на високо равнище на Алианса. Нищо, което засяга Украйна, няма да се решава вече без нея. А тъй като руската агресия срещу нея неизвестно дълго ще бъде централна тема в Североатлантическия съюз, президентът ѝ ще бъде в центъра на всички важни дискусии и решения - от превъоръжаването, до изработването на нови стратегии и тактики въз основа на трупания от украинската армия опит. Западът все по-малко ще дава уроци на украинците как да боравят с неговите оръжия, защото скоро ще знаят, и все повече ще ги пита как се справят с руснаците, защото само те ще откриват слабите им места в бой, а не в компютърни симулации. Това е най-рисковото и най-достоверно разузнаване.

Интеграцията на Украйна в НАТО ще се засилва, като в резултат на общото ѝ сближаване със Запада ще се стигне до момент, когато ще остане да се изпълни само един формален акт на нейното приемане. По същия начин Финландия и Швеция получиха бърза писта за членство, защото по нищо не се различават от останалите държави в Алианса. Главната пречка, която все още не позволява да се определи срок за влизане на Украйна, се намира извън НАТО и това е Русия. Зеленски бе разочарован, че страната му не получи във Вилнюс официална покана, но сам се убеди, че никой не подпира вратата отвътре, а пречката се е настанила пред прага ѝ. Някой ден и тя ще бъде преодоляна.

Столтенберг каза кога: след победата

Ако има нещо смущаващо вътре, не е по вина на Украйна. Някои държави продължават да будят подозрение с колебливата си солидарност срещу руската агресия, въпреки че всички подкрепиха заключителното комюнике. Унгария, например, не е ентусиастка за антируски санкции, защото се надява да извлича ползи от някои стари връзки в сферата на енергетиката, банковото дело и др.  Но този път нейният премиер Виктор Орбан не създаде никакво напрежение и не се наложи да бъде убеждаван, че общата позиция е правилна. 

Неговото присъствие бе полезно, както бе полезно и отсъствието на българския президент Румен Радев. Нашият главнокомандващ (само в случай на война и дано не се наложи) повече няма да участва в срещи на високо равнище на НАТО, защото с непохватната си проруска риторика се лиши от слушатели сред съюзниците. Усилията му да прави втора външна политика на държавата, която я отдалечава от съюзническите ѝ ангажименти и я поставя в услуга на "вражеска държава" (както самата Русия определи България), наложиха да бъде пратен набързо в церемониалния двор.

На злополучната си среща с президента Зеленски на 6 юли в София Радев си водеше бележки, но така и не разбра, че Украйна е жертва на агресивна война, а не на конфликт или на махленски спор. Срамът за него беше двоен, защото като бивш военен трябваше да има ясна представа какво е война. С обърканото си поведение на комедиант той предизвика смях в медиите и социалните мрежи, докато Зеленски, който е бивш комедиант показа по-добро разбиране на военната терминология.

Ако проблемът на България бе само Радев,

нямаше да е много тревожен. За отстраняването му има законова процедура, която още не е прилагана, но може да бъде изпробвана. По-голям е въпросът защо значителна част от обществото се надъхва с омраза към европейския начин на живот, чиято притегателна сила ни даваше оптимизъм през иначе злополучния преход от тоталитарна към по-свободна система. Последно проучване на Евробарометър показа пародоксални разминавания между европейските и българските нагласи. Българите са най-снизходителни към агресивното поведение на Русия и показват най-малко солидарност с Украйна. Колкото и да разчитат на еврофондовете, се отнасят скептично към еврото (освен когато го харчат).

Това е хранителната социална среда за избуяване на националисти и проруски патриотари както от крайнодесния, така и от левия сектор. В нея търси опора и Радев, който без бой няма да се даде. С ясното съзнание, че е изпаднал в международна изолация, той обвинява правителството в слугинаж на чужди държави (съюзниците на България в ЕС и НАТО), настоява за референдум срещу еврото, противопоставя се на изгодни сделки за подмяна на овехтялото съветско оръжие с по-съвременно, недоволства от преговарянето за продажба на двата безполезни руски атомни реактора в Белене, които по-скоро ще изгният под открито небе, отколкото да заработят. На него дължим защитата на въгледобива и най-замърсяващите технологии в енергетиката. 

Радев е като експонат от изложба на късния соцреализъм, каквато има в модерния Дом на европейската история в Брюксел. Там са изложени и български пропагандни плакати от тодорживково време, които предизвикват усмивки със своя фалш и помпозност. На този фон липсва портретът на генерал, който отказва да признае, че е настъпило друго време. Радев може да запълни празнината, за да си намери все пак някакво място в Европа. Но мястото на България е друго и не бива тя да поставя под съмнение избора, който вече е направила.

Вместо да слуша объркания си президент, който не знае накъде да се завърти, по-добре е да чуе гласа на Зеленски, който обясни защо е толкова важно Украйна да влезе в НАТО: Защото няма държава в НАТО, на чиято територия да се води война. Това е гаранция за мир.