Избрах телефона на правителството и им викам:

- Ало, какви ги вършите там! От криза в криза! Не ни стига едно европредседателство, а сега и чума по животните! Вземете направете нещо като хората, бе!

Онези викат:

- Няма никаква криза!

- Има – не се съгласявам аз, – избивате поголовно животинките и разплаквате мамата на народа!

Властта повтаря:

- Няма такова нещо! Вие там, долу, само зяпате телевизора и дрънкате глупости!

- Така ли! – викам. –  Ние вършим глупостите! Ние ли рекохме, че ще вземем парите от недъгавите и ще ги дадем на болните, а?

Мълчание.

- Болните и нещастните излязоха на улицата, а вие им рекохте да се пръждосат от главите ви и ги чупихте отвсякъде. После рекохте, че няма грижа, няма проблем, нищо няма.

- Ние ли – питам ги пак – действаме избирателно и целево, а? Когато протестират науката и културата – никой нищо не чува! Излязат ли на улицата полицаите и жандарите – веднага отвързвате кесията.

- Рекохте – продължих, – че ще е много важно за Европа да теглите ножа на енергетиката и на стопанството ни. Сега, когато се разбра, че енергията ще стане сто пъти по-скъпа, викате, че не било така и нямало проблем. За бизнеса и дума няма да отварям!

- Затвора – не спирам – го обърнахте на бардак! Който не е рекъл – не е излязъл навън да пие една бира с шкембе, а вие после броите като успех, че сам се връща в килията. И дрънкате все едно и също – няма криза, няма грижа, всичко е за щастието на народа, хората са сити и доволни, а Европа ни харесва!

- Господине – рекоха от другата страна на телефона, – какъв беше въпросът ви, че нещо не схващаме?

- Не разбирате – казвам бавно – гласа на народа! Вашите мисли са най-важни, само вашите желания са на първо място. За всичко друго сте глухи и слепи. И сега, на целия ни хал отгоре – и чума. Що не взехте мерки и теглилки, защо не протегнахте ръка на народа и на животинките, а!

- Господине – рече властта, – вие отказвате да разберете нещо съществено. У нас няма криза, няма проблеми. Тук-там излизат някакви дреболии, но винаги има един човек, който може веднага да спаси всички.

- Кой може да помогне?

- Шегувате ли се! Само един човек може веднага да реши всички проблеми и това е премиерът на държавата ни!

- Че защо не помага тогава?

- Защото е зает да решава проблемите в Европа и света!

- Какво –  и в Европа ли има такава чума като нашата?

- Там – благо ми говорят отсреща, – няма чума, но това е, защото нашият премиер действа денонощно на тяхна територия.

- Премиерът ни – викат – е много ангажиран човек, разберете най-после това. Не само българите са на главата му! Крайно време е да схванете, че скоро за целия свят той ще е премиер за пример!

- Това – рекох – хич не ме брига! Дъх не можем да си поемем от грижи, а вие ми дрънкате само врели-некипели – спасение на света, еврогероизъм и обич народна! И сега тази чума…

Отсреща ми рекоха:

- Вижте, премиерът не може да огрее навсякъде. А там, където не стъпва неговият крак – идва чумата, това е природният закон. Ще се появи той – болестта ще мине, мъката ще свърши и всичко ще бъде наред!

- Разберете – рекох, – вече никой не вярва на една ваша дума!

Онези тихичко ми казват:

- Господине, за народа е важно да знае, че е щастлив, и да помни кой му носи това щастие. А дали е сит, болен или чумав, вече няма никакво значение.

Клатя глава:

- Никак не съм съгласен с това!

Онези почти ми се смеят:

- Засега, господине, засега. Ще дойде премиерът и вие сам друга песен ще запеете!

После затвориха телефона.