Я да видим колко вестника са останали днеска на сергията...
Майтап бе, Уили! Тая седмица още не са затваряли вестници.
За нашия отмиращ занаят дойдоха такива години, че вестникарите като изчезващ вид сигурно ще почнат да прибягват до ексцесивни актове.
Прелитащият от години има една мечта, ама никой не иска да му я изпълни. Мечтата му е някой вестник да излезе с чело на 1-ва стр. с най-големите букви: "МРАЗИМ ЧИТАТЕЛЯ!!!!".
Това ще е възклицание, съизмеримо с най-известния артикул в Тефтерчето на Левски: "Народе????" - затова в мечтите ми този акт е ознаменуван с четири удивителни знака.
А българската държава май не гори от любов към разни уж майки, дето й се мотаят в краката, па се качват на главата на премиера. Според популярното клише (дано не умре с последния вестник) държавата за тях е мащеха. За други обаче е като родна майка - закрилница и кърмилница. Ахмед Доган например не е останал ненакърмен и си има цял ТЕЦ да му топли душата - Валери Симеонов в тая връзка отправи питане до НСО: защо и колко струва това удоволствие на българския народ? Това е въпрос, който заслужава и повече въпросителни, че даже и някой удивителен знак, щото държавата плаща, ама парите са от нас.
НСО, цитирана от "24 часа", отговаря, че няма да каже колко пари харчи за Доган, ама имало срещу него заплахи - от тук и от отвъд националните граници. Сигурно е така - едва ли са чак толкова малко мераклиите да пробият главата на Разпределителя (на порциите). Но защо трябва това да става с пари на данъкоплатеца, след като Бащата на българския етнически модел отдавна не е политическо лице, пари си има за достойни и предостойни старини - и не му се налага да обира гробове на Задушница... Ама и ние какви гадости питаме, вместо да кажем думата "заедност" и да въздъхнем умилени от Езика на парадигмата...
Език страдални, кой те не руга! - възклицава и Вазов против Езика на омразата към българския език. Но освен тези езици съществува и Езика на безхаберието.
В "Монитор" например авторка християнка се вайка, че заради лошото наследство от соца хората по инерция имали присмехулно отношение към църквата. А служителите на църквата авторката християнка нарича със социалистическото присмехулно клише "служители на култа".
Тук продължаваме неравната битка с Езика на безхаберието, пращайки всеки ден хабери насам-натам.
Ще започнем да четем и турския вестник "Хабер"!
