ПП се провали с безотчетните пари на депутатите
Парламентарните групи ще продължат да разпределят по свое усмотрение средствата, възлизащи на 3400 лв. за всеки народен представител
Десислава Атанасова
След ожесточени спорове в пленарната зала депутатите приеха известни промени, предложени от ПП, във финансовите си правила, които са част от правилника на Народното събрание. Заплатите на народните представители ще се превеждат задължително по банков път, с което беше потушен скандалът по въпроса, започнал от временната комисия, изготвила поправките в правилника. Същото се отнася и до различните видове начисления върху основното им възнаграждение – за ръководни длъжности, участие в работата на комисии и работни групи и др.
В същото време обаче беше отхвърлено най-важното предложение на ПП - да се премахне посредническата роля на парламентарните групи при разпределението на т.нар. безотчетни пари. Става въпрос за средствата в размер на две трети от основната заплата, на които депутатите имат право, за да плащат за сътрудници, консултации, експертизи, наемане на помещения и други подобни разходи, свързани с дейността им. Според правилника тези пари се превеждат на народните представители по банков път въз основа на решение на парламентарните им групи. От ПП искаха точно тази роля на групите да отпадне. На практика обаче всички останали формации им се възпротивиха и инициативата им се провали.
По време на дебата по финансовите правила Настимир Ананиев от ПП, който оглавяваше временната комисия, трябваше на практика сам да брани предложените от групата му промени. Той посочи, че за мнозинството е важно да покаже пълна прозрачност и колкото се може по-бързо депутатите да излязат от "сивия сектор". Основното притеснение на ПП е свързано с двете трети допълнителни пари, посочи Ананиев, които са около 3400 лв. "Ако парламентарна група, например на ГЕРБ, вземе решение да даде само 1000 лв. на народните представители от тези пари, всъщност ще останат 140 000 лв., които трябва да им се дадат в брой", обяви депутатът. И допълни, че по този начин се нарушава Законът за ограничаването на плащанията в брой. Той обаче смеси двата въпроса - за превеждането на възнаграждението по банков път и за ролята на парламентарните групи, с което се изложи на критики.
Първи го атакува Любомир Каримански от ИТН. Той посочи, че банковото плащане не означава прозрачност, тъй като има банкова тайна, която не може да се разкрие пред цялото общество. И обвини Ананиев, че не е наясно със закона. Последва го на трибуната Христо Гаджев от ГЕРБ-СДС, който коментира, че парите и сега се превеждат по банков път. "Съжалявам, че си мечтаете за пари в торба", обърна се той към Ананиев. Депутатът от ПП отвърна с язвителна забележка за "сакове с пари" от магистрала "Хемус". "Какви торби, какви чували, какви глупости говорите!", включи се шефът на групата на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова.
Ананиев се пробва да върне дебата към правилното място - за ролята на групите при разпределението на парите. "Ако парите са определени за народния представител и те ще влязат по банков път в неговата сметка, защо трябва да има решение на парламентарната група за това нещо?", попита той. Атанасова му отвърна, че става въпрос за решаване на вътрешни въпроси на групите. "Ако има парламентарна група, която взима адекватни решения, то няма никакъв смисъл да променяме текста", добави мъгляво тя.
По искане на Атанасова, което другите формации одобриха, отделните предложения на ПП за промени във финансовите правила бяха гласувани разделно. Така двете предложения, които засягаха превеждането на заплатата и начисленията към нея по банков път, минаха безпроблемно. Против нямаше, само ДПС и "Възраждане" се въздържаха.
Когато се стигна обаче до идеята допълнителните пари да се превеждат директно на депутатите, без решение на парламентарните групи, картината беше съвсем различна. Подкрепиха го само ПП и неколцина от ДБ. Отхвърлиха го ГЕРБ-СДС, ДПС, БСП, ИТН, "Възраждане" и дори повечето от депутатите на десницата. Това показа и кой е бил истински важният въпрос в цялото обсъждане.
Неочакван обрат
Дали умишлено, дали поради недоглеждане, депутатите одобриха промяна в парламентарния правилник, съвсем сходна с друго предложение, което бяха отхвърлили категорично предния ден. Става въпрос за идея на Атанас Славов от ДБ. Десният политик настояваше длъжностни лица, които не са се явили на изслушване в парламентарни комисии, в които са били повикани, да носят юридическа отговорност. Искането му предизвика дълъг и тежък дебат в пленарната зала, при гласуването получи минимална подкрепа и пропадна.
Днес обаче беше одобрено друго, аналогично негово предложение. То гласеше, че ще носят юридическа отговорност лица, неявили се на изслушване или отказали да предоставят сведения или документи пред парламента, с мотива, че са възпрепятствани от административни, съдебни и други висящи производства пред държавни органи. Гласуването смути пленарната зала и затова беше повторено. Резултатът обаче беше същият.
Успехът на Славов се дължеше на подкрепата на ПП, както и на пасивността на депутатите от другите парламентарни групи. Вероятно и самият вносител не го е очаквал, тъй като текстът му беше одобрен с по-широката формулировка „юридическа отговорност“, която той самият вчера искаше да промени на „административно-наказателна отговорност“. Така и не се разбра какво следва от приетия текст, тъй като депутатите не дефинираха какво означава "юридическа отговорност", нито как ще се реализира.
За обществените обсъждания
Депутатът от ГЕРБ-СДС Екатерина Захариева настоя да се провеждат обществени обсъждания преди разглеждането на първо четене на законопроектите, внесени от депутати. Мотивът й беше, че становищата на неправителствените организации и гражданите по законодателните предложения трябва да бъдат чути преди разглеждането им. В подкрепа на идеята се обяви Атанас Славов от ДБ.
Бившият председател на парламента Ива Митева (ИТН) обаче възрази. Аргументът й беше, че не става ясно какви ще са последствията, ако депутатски законопроект бъде отхвърлен от участниците в общественото му обсъждане – дали вносителят му трябва да го преработи или направо да го изтегли. Самата Митева предложи да се предвиди такова обсъждане по време на самото първо четене.
Социалистът Георги Свиленски изтъкна, че законотворците трябва да събират мнения и становища от гражданите и бизнеса по законопроектите си преди да ги напишат и внесат. „Недейте да забавяте законодателния процес. Народните представители са достатъчно грамотни. А становищата трябва да се движат съпътстващо с гледането на законопроектите“, обърна се той към бившите управляващи.
Румен Чолаков цитира реч на възрожденския деец и политик Тодор Икономов в Учредителното събрание от 1879 г.: „Народната воля, както се изразява в законите, трябва да бъде твърда и постоянна, защото и законите трябва да бъдат яки и определени, а не дело на каприз на минутата. А за да бъдат законите следствие на дълбоко уяснени причини и цели, тий трябва да бъдат плод на здраво обмисляне и всестранно разглеждане ...“ Той използва това като аргумент, че обществените обсъждания се необходими, за да бъде законодателството да бъде трайно и стабилно.
Дебатът продължи, но накрая предложението на Екатерина Захариева не се прие. Пленарната зала одобри идеята на Ива Митева обсъжданията да се провеждат едновременно с първото четене.
можете да направите дарение през PayPal
