4200 лв. максимален осигурителен доход, 850 лв. минимална заплата за държавен служител, минимум половин средна заплата за всички останали, две преизчисления на пенсиите, безплатни учебници за всички ученици, еднократни помощи за втори, трети и четвърти клас, необлагаеми доходи от трудови правоотношения на хората до 26-годишна възраст и необлагаем минимум от трудови правоотношения до линията на бедност.

С този пакет от промени преди второ четене на удължителния закон, с който се удължава действието на бюджетните закони за 2022 г. Корнелия Нинова откри наддаването за нови харчове в стария бюджет, които да действат през следващата година. Днес е крайният срок за внасяне на предложения преди второ четене на закона, а именно от тях ще се види с какво парламентарните сили смятат да натоварят предизборно бюджета. Обсъждането на промените на второ четене е планирано за извънредно заседание на бюджетната комисия следващия вторник.

До този момент единствените предложения между първо и второ гласуване са на БСП. С тях Левицата изпълнява заканата си да внесе всичките си социални искания накуп, част от които неуспешно предлага от години. Какво предлага БСП?

- до този момент очакванията бяха да няма повишение на максималния осигурителен доход през 2023 г., но сега БСП предлага той да се вдигне от 1 януари от 3400 на 4200 лв. Това увеличение с 800 лв. е над 23%. Тази година максималният осигурителен доход бе увеличен от 1 април от 3000 на 3400 лв. (13,3%) при остри спорове между партиите и между управляващите и ИТ сектора. В тези спорове бяха разпространени данни от НОИ, според които около 382 хил. българи ще плащат по-високи осигуровки заради повишението от 3000 на 3400 лв., като от тези хора 165 хил. получават заплати над 3400 лв. Предложението на БСП почти съвпада с искането на синдикатите за 4250 лв. максимален осигурителен доход;

- БСП внася и две предложения за доходите на физическите лица - необлагаеми да бъдат доходите от трудови правоотношения на лицата, ненавършили 26 г., както и месечните доходи от трудови правоотношения в размера на линията на бедност. Това означава необлагаем минимум за доходи от трудови правоотношения от 413 лв. месечно за тази година. Догодина линията на бедност се вдига на 504 лв.;

- БСП внася отново и предложението си за промени в Кодекса на труда, с които минималната заплата да стане 50% от средната за страната през предходните 12 месеца, като се определя до края на октомври в предходната година, а тази по изключение - до края на декември. Тук, както вече писахме, има проблем с базата за определяне на минималната заплата - към 31 октомври са известни само данните за първите шест месеца на съответната година. За 2023 г. БСП смята, че този механизъм на обвързване ще означава 850 лв. минимална заплата. Тази промяна в КТ беше одобрена на първо четене в социалната комисия преди седмица. С отделен текст в Закона за държавния служител се предлага минимална основна заплата за държавен служител от 850 лв., тъй като според този закон този гарантиран минимум се определя ежегодно с бюджета. Паралелно с тези текстове се предлага и обезщетението през втората година на майчинството да се изравни с минималната заплата, което е абсурдно, тъй като това означава хиляди жени на минимална заплата да получават повече през втората година, вместо през първата, каквато е логиката на това обезщетение. Този проблем съществува и сега, тъй като двете суми са равни;

- Нинова отново предлага и двете преизчисления на пенсиите от 1 януари и от 1 юли, които бяха отхвърлени в социалната комисия на първо четене миналата седмица и нямат голям шанс за одобрение в пленарна зала;

- предложени са и текстове в закона за семейните помощи за деца, с които еднократна помощ от 300 лв. ще има не само за децата в първи и в осми клас, но и за тези във втори, трети и четвърти. Това също е предложение, което получи подкрепа в социалната комисия на първо четене;

- Левицата е включила и предложение от следващата учебна година - 2023/2024, всички ученици да имат право на безплатни учебници. Сега само книгите до 7-и клас са безплатни. Такива промени вече минаха на първо четене в просветната комисия.

Не е ясно как всичко това ще се гласува паралелно с отделните законопроекти, които вече се разглеждат по комисии. Сега на практика излиза, че едни и същи промени трябва да се приемат два пъти. Отделно има доста спорове може ли въобще в удължителен закон да се вкарват толкова големи нови разходи.

КАКВО ГЛАСИ ЗАКОНЪТ

Въвеждането на необлагаем минимум е ключова данъчна промяна и приемането й при липса на редовен бюджет противоречи на духа на Закона за публичните финанси. Чл. 87 от закона гласи следното : 

Чл. 87. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2016 г.) В случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде приет от Народното събрание, приходите на бюджета се събират в съответствие с действащите закони, а извършването на разходите и предоставянето на трансфери е в размер не по-голям от размера им за същия период на предходната година, до размера на постъпилите приходи, помощи и дарения, като се отчитат влезли в сила актове на Народното събрание и на Министерския съвет, които предвиждат допълнителни или намалени бюджетни средства, и при спазване на фискалните правила по този закон и одобрените от Министерския съвет със средносрочната бюджетна прогноза фискални цели.

Тази редакция допуска извънредни разходи, ако са гласувани от НС, но логиката не е да се изменят ключови данъчни закони, при това при яснота, че редовен бюджет няма да има, коментират експерти.