Свръхобемистите протоколи с изборните резултати, които трябваше да попълват секционните избирателни комисии (СИК), ще бъдат запомнени като един от основните пороци на вота на 4 април. Основната отговорност носи ГЕРБ, след като миналата година партията прокара през парламента паралелната употреба на хартиено и машинно гласуване на изборите. Това рязко увеличи броя на числата, които трябваше да попълват СИК-овете в протоколите. Своя принос обаче е дала и Централната избирателна комисия (ЦИК), при това по причини, които могат да бъдат проследени до европейските избори през 2019 г.
Небрежност или умисъл
На евровота за пръв път широко бяха употребени машини за гласуване. Такива устройства имаше в 3000 секции. Оказва се обаче, че много от секционните комисии след края на изборния ден не са прехвърлили преференциите, отбелязани на машините, в своите протоколи. Каква е причината, това остава неясно. Вероятно става въпрос за небрежност или незнание, но не може да се изключи, че някъде е имало и умисъл.
ЦИК се презастрахова
Този проблем на евроизборите става една от причините, поради която членовете на ЦИК решават да се презастраховат за вота на 4 април. Затова в протокола преференциите се отчитат по следния начин: в една кутийка се отбелязват преференциите от хартията, в друга – от машината, а в трета се сумират числата от предните две кутийки. И така за всеки отделен кандидат от листата на всяка партия и коалиция. Каква е разликата с протокола от евроизборите? В него се отбелязва само сумата от преференциите, получени от всеки претендент – без да се разделят на такива, които идват от хартия или машина. Очевидно е, че броят на операциите, които трябва да извършват СИК-овете на парламентарните избори, е далеч по-голям.
Да се отрази всяка преференция
Свидетелство за ролята, която е изиграл евровотът, се намира в протокола от заседанието на ЦИК от 11 март 2021 г. Тогава изборните комисари обсъждат възможността да се опрости изборната книга, за което настояват Общественият съвет към ЦИК и други организации, които се занимават с наблюдение на изборния процес.
В тази връзка, Николай Николов (от квотата на БСП) подчертава, че няма да се съгласи "да не бъдат отразени абсолютно всички преференции, дадени за абсолютно всички 30 кандидатски листи в съответната изборна бюлетина". И пояснява: "Нека си спомним изборите за членове на Европейски парламент, които бяха преди близо 2 години. Какво се случи тогава? Оказа се, че в близо една трета от секциите, а именно хиляда от всички 3000 секции, преференциите не са отразени. Мисля, че имаме яснота за този факт и някои от изказващите колеги вече го споделиха."
Затова Николов настоява "да създадем условия, пак да кажем, може би ще прозвучи максималистично: до последния кандидат в последната кандидатска листа № 30 от едно до тридесет да бъде отразена всяка от преференциите". "Да, естествено, че СИК и РИК няма да бъдат доволни от нови задължения, от нови изисквания, дори от елементарни неща да пресметнат колко е 2+8 или колко е 23+46 за по-известните кандидати в съответните листи ... Трябва да го наложим, защото е в интерес избирателите да имат увереност, че имат право на мажоритарен елемент и на личностни предпочитания в рамките на тези листи и в рамките на действащата система", заключава членът на ЦИК.
Без промени
На същото заседание председателят на комисията Александър Андреев предлага в протокола да останат кутийките, в които се отбелязват преференциите от хартиени бюлетини и машини, а сумирането им да отпадне. Идеята му обаче не събира мнозинство – противопоставят се комисарите, издигнати от БСП и ДПС, и протоколът остава в първоначалния си вид, в който е използван на вота.
