За първи път в 70-годишната история на фестивала главното събитие при откриването на "Берлинале" беше едноминутно мълчание в памет на жертвите на расистки атентат. Поводът бяха деветте убити в 90-хилядния град Ханау, близо до Франкфурт на Майн, предишната вечер.
Това се оказа и предизвикателство пред сценария на откриването, главно действащо лице в който беше нашият Самуел Финци. Очевидно всички планове за една ослепителна и забавна церемония по случай юбилея на най-„младия“ сред големите европейски фестивали в последния момент са били преобърнати с главата надолу, за да бъде отдадена подобаващата почит на жертвите, без в същото време окончателно да бъде помрачен празникът. Защото една от целите на подобни актове на насилие е да внушат страх и тревожност.
Като истински актьорски подвиг би трябвало да се оцени умението на Самуел Финци да запази самообладание и изпълни онова, за което беше ангажиран, в тази атмосфера на напрегната потиснатост. В своя близо 15-минутен стенд-ъп акт, който включваше кратка видео интродукция и интензивен комедиен монолог, той се движеше по острието на бръснача между политически ангажирания хумор и самоиронията на източноевропейски емигрант. Неговото изпълнение започна с поздравление към гостите на повече от десет световни езика – включително иврит, арабски и китайски, - за да завърши на български с „добър вечер, госпожи и господа“.
Финци специално подчерта гостоприемността на Берлин към чужденци от различни професии и националности, припомняйки своя български и еврейски произход, и изказа лична благодарност за възможността, предложена му от този град и Германия, да направи кариера в театъра и киното. Въпреки хладната реакция към шегите на водещия в началото, подсилена от нелепо подвикване от залата кога ще бъдат почетени жертвите от Ханау, той не изгуби самообладание. Санчо не пропусна да намекне за незаслужено пренебрежение към България, характерно за немалко западноевропейци. "Идвам от страна, която е в Европа. Тук за тази част от Европа казват: Там долу, демек ние тук сме горе, нали?". Разказа и за първите си филмови срещи с най-големите световни звезди, започнали от екрана на някогашното филмотечно кино „Дружба“ и легендарната реплика „Go back to Bulgaria“ в класиката „Казабланка“.
Неговият монолог завърши доста смело предвид конкретната обстановка - с иронична препратка към една от ключовите сцени в класическия филм на Фриц Ланг „М“. В нея той пародира трескавото търсене на новото ръководство на фестивала и на целия град Берлин, но не на убиеца („мьордер“ на немски), а на нещо, също започващо с „М“ – модератор за шоуто на откриването.
„Не забравяйте - не бива отново да издигаме стени, особено в Берлин не бива да го забравяме, това е открит град", завърши своята реч Санчо Финци и бе изпратен с аплодисменти. След това дойде времето за обявената от директорите на фестивала Карло Катриян и Мариете Рийзенбек минута мълчание, последвана от речите на политическите домакини на вечерта – министърката на културата на Германия Моника Грютерс и кмета на Берлин Михаел Мюлер. Те подчертаха още веднъж неотклонната линия на правителството и основните политически партии срещу расизма и подклаждането на омразата към чужденците.
След кратки откъси от филмите, които ще се борят за златната и петте сребърни мечки, беше представено и международното жури. Наред с палестинска документалистка, бразилски режисьор, германска продуцентка и млад италиански актьор по-известните имена в него са на американския режисьор и драматург Кенет Лонерган (отличен с „Оскар“ за сценария на „Манчестър край морето“), на френската актриса Беренис Бежо (известна от съвременния ням филм, награден също с „Оскар“, „Артистът“) и разбира се, на неговия председател – английският актьор и звезда на десетки кинопродукции Джеръми Айрънс.
