От 1 юли минималната работна заплата на държавен служител е 780 лв., а минималната пенсия за стаж - 532,04 лв. Това гласуваха депутатите при окончателното приемане на поредното удължаване на закона за държавния бюджет за 2022 г.
Законът за бюджета за миналата година ще важи не по-късно от 31 юли - дотогава трябва да бъде приет новият бюджет за 2023 г.
До появата на редовен бюджет за тази година държавата ще прави разходи до размера им в същия период на 2022 г., но като се имат предвид влезлите в сила закони, както и постановления на Министерския съвет. Това означава, че от 1 юли ще се направи осъвременяването на пенсиите с 12% по швейцарското правило, така както е разписано в Кодекса за социално осигуряване. Именно с 12% се увеличава и минималната пенсия, която сега е 467 лв.
Имаше идея в удължителния закон да се потвърди размерът на еднократната помощ от 300 лв., която се дава на учениците от втори, трети и четвърти клас по подобие на помощта за първокласници и осмокласници. Тази мярка бе приета в Закона за семейните помощи за деца в края на 2022 г., но сумата трябва да бъде потвърдена и в закона за бюджета за съответната година. Такъв текст в удължителния бюджет събра достатъчно гласове в ресорната комисия по финанси в НС в сряда, но в пленарната зала днес не мина.
По въпроса с помощите за учениците възникна спор, който противопостави не само управляващи и опозиция, но дори и двете формации в коалицията. Красимир Вълчев от ГЕРБ бе учуден защо се налага с удължителния закон за бюджета, който ще е в сила до 31 юли, да се гласува размер на помощта за учебната 2023-2024 г., след като тя ще се даде след 15 септември. И настоя разпоредбата да се запише в редовния бюджет за 2023 г.
От "Продължаваме промяната" обаче настояха, че това е наложително, иначе Агенцията за социално подпомогане не можела да изплати парите. Всъщност по тази линия не предстоят плащания - сумите за отиващата си учебна година вече са платени на семействата, а за предстоящата ще се плащат наесен.
Еднократната помощ се дава без значение на доходите на родителите и вида на училището - държавно или частно. Това отново породи дискусия можем ли да си позволим да даваме пари на калпак. Красимир Вълчев, който беше министър на образованието в последното правителство на Бойко Борисов, разкритикува даването на калпак на подобни помощи, без да има гаранции, че родителите ще похарчат парите за учебни пособия, дрехи или нещо свързано с образованието на децата си. Според Вълчев ученическите стипендии са много по-насочени към образованието, но са много ниски и призова финансовия министър Асен Василев да помисли за тяхното повишение.
Вълчев нападна своите коалиционни партньори, че правят популизъм с помощите за учениците, въпреки, че ГЕРБ гласува всички текстове на ПП-ДБ. "Това е политически маркетинг, за да се хвалите после пред електората. Ако искате да подпомагате децата, трябва да се увеличат средствата за образование. Това подпомагане е най-добре да става чрез училищата", каза Вълчев.
"Това е пълен абсурд! Разгромихте собственото си предложение! Оттеглете го тогава!", призова Цончо Ганев от "Възраждане".
От БСП пък се засегнаха, че всъщност ПП-ДБ им е откраднала идеята да се запише изрично в бюджета размерът на помощта за учениците от втори, трети и четвърти клас и тя да е равна на тази за първокласниците и осмокласниците (това не е нечия идея, а съществуващ текст в закона от години).
"Добре е, че отваряме дебата за въвеждане на критерии за получаване на тези помощи", каза Мартин Димитров от "Демократична България". Той припомни, че в края на миналата година парламентът е задължил НАП да води регистър на всички облагаеми и необлагаеми доходи на гражданите. "Това е пътят да се знае кой какви помощи да получава. Само фокусираното подпомагане е истинска помощ. Давайки пари на всички, постигаме много слаба ефективност", каза Димитров, давайки заявка, че в следващия бюджет за 2024 г. ДБ ще настоява за промени в начина на подпомагане на гражданите и фирмите.
Съпартиецът му Манол Пейков директно предложи помощите за учениците, чиито родители имат добри доходи, да се пренасочат към повишение на заплатите на музейните работници и на оркестриращите музиканти. Според разчетите на МФ еднократната помощ от 300 лв. за учениците във втори, трети и четвърти клас е нов разход за бюджета от 23 млн. лв.
От БСП опонираха, че специално за децата не трябва да се прилага "тази безчовечна икономическа ефективност". "За БСП всички деца са равни. В образованието не трябва да делим децата на бедни родители и на богати родители. 300 лв. е малка стъпка", посочи Кристиян Вигенин.
Почти без дебати мина окончателното гласуване на текстовете, които оставят блокирани средствата в Сребърния фонд. Първоначално служебното правителство искаше да отпадне забраната да се харчат за текущи нужди парите в Сребърния фонд, предназначени за подкрепа на пенсионната система след време, както и постъпващите по европрограми средства от Брюксел. Това искате предизвика големи брожения, въпреки уверенията на МФ, че Фискалният резерв, където се държат парите на Сребърния фонд, не може да падне под 4.5 млрд. лв. Това е над сумата, която в момента се е събрала в резервния пенсионен фонд - 3.8 млрд. лв.
"Сребърният фонд трябва да остане като изключение от общото ползване на парите във Фискалния резерв, Трябва да се гарантира целевото предназначение на тези пари и да не се посяга на тях в тази все още несигурна ситуация", заяви Теменужка Петкова от ГЕРБ.
