Втора партия в управляващата коалиция се обяви против реформите на просветния министър акад. Николай Денков в областта на висшето образование. След като "Има такъв народ" почти стопира предложената от него нова методика за атестация на университетските преподаватели, на свой ред "Демократична България" атакува новите критерии за академично израстване, които според тях не нива да бъдат определени с акт на МС, а да бъдат включени в закона за развитие на академичния състав, т.е. да се предложат наново в променен вид.
От ДБ посочват, че споделят заявените от акад. Денков общи цели за подобряване на качеството на българското висше образование и повишаване на неговата международна видимост, но имат различия по някои аспекти от предложените от него проекти.
Да защитим академичната автономия
Оттам припомнят, че през 1999 г. сме избрали либерален механизъм за гарантиране на качеството, основаващ се на академичната автономия и децентрализацията на академичната отговорност. Той включва атестирането - като вътрешен инструмент за управление на качеството, и акредитирането - като външен инструмент за партньорски контрол. През 2010 г. се добавят още два елемента, които са под прекия контрол на министъра на образованието - инструмент за централен държавен контрол върху придобиването на научни степени и заемането на академични длъжности (има минимални национални изисквания за длъжностите и степените - бел. ред.), и държавна рейтинговата система на висшите училища.
"Ключов компонент на всички тези инструменти е определен набор от наукометрични данни, извлечени от международните библиографски бази данни Scopus и Web of Science. Предложените промени са поставени на обществено обсъждане без да има яснота по ключов аспект от тях - кой и според какви критерии ще определя „списъка на научните издателства, публикуван от МОН“, както и какво следва да се случи с референтния списък на НАЦИД", казват от ДБ. Затова са на мнение, че подходът на министър Денков влиза в противоречие с принципите за либерализиране на системата за висше образование и при обсъждане на каквито и да било промени "не бива да губим от поглед цялостната картина на процесите и тяхната системна свързаност, както и да разгледаме обстойно структурата на проверките и балансите в тази система, за да защитим принципите на академичната свобода, които са основополагащи за нашата система".
Против атестация през задния вход
От партията на Христо Иванов, също както и ИТН, се противопоставят на вкарване на атестацията за преподавателите през задния вход - чрез решение на МС, а не чрез промяна в закона за висше образование. Според тях ако се предлага подобна редакция - професори и доценти да се атестират според национална методика, предложена от МС, то тя трябва да се обсъди задълбочено и широко. Затова и по-скоро подкрепят проекта на ИТН за промяна на пар. 17 от закона за бюджета, с който атестацията по новите правила отпада като условие вузовете да получат допълнително 20 млн. лв. към бюджетите си.
Против новите правила за академично израстване
От ДБ изказват притеснение и по отношение на промените на правилника за прилагане на закона за развитието на академичния състав, които въвеждат нови, актуализирани минимални изисквания за академично израстване. "Предложените промени представляват опит стандарт за качество, отговарящ на спецификите на научноизследователската дейност в областта на природните науки, да бъде изведен като универсален, и наложен на всички останали научни области и направления. Това неизбежно ще доведе до неравнопоставено отношение към различните научни области и направления - едни (най-вече природните, техническите, инженерните и математическите науки) ще бъдат високо оценени, а други (най-вече социалните и хуманитарни науки, както и изкуствата) - не. При първите науки обществената добавена стойност се измерва основно като принос към световното знание, за което предложеният стандарт е по-скоро адекватен, докато при вторите - съществена част от тази им стойност е свързана с приноса им към знанието в национален план, както и към развитието на националната култура и общество, за което предложеният стандарт е неприложим в голямата си част. "Усилието за увеличаване на международната видимост на българските научни изследвания не бива да става за сметка на тяхното въздействие върху знанието, културата и обществото в България", казват оттам.
"За да могат да публикуват в престижни реферирани и индексирани издания, българските изследователи имат нужда от пълноценен достъп до съвременна научна литература, както и до средства за заплащане на таксите за публикуване с отворен достъп с цел постигане на максимална международна видимост на публикациите. За съжаление сроковете, които се предлагат за влизане в сила, както и предложението личи ретроактивно действие спрямо вече започнали процедури за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности. В предложената методика за атестиране пък се предвижда при отрицателна оценка да се направи нова атестация през следващата календарна година. Всички тези предложения сякаш умишлено игнорират факта, че изпълнението на новите изисквания за публикуване и цитируемост изискват дългосрочно планиране и отнемат немалко време. Предвидените промени не взимат предвид също така, че хората, които са се подготвили по едни критерии, сега ще бъдат оценявани по други, за което трябва да им бъде осигурена съответното време за подготовка. Наложителното решение в този случай е да се предвидят разумни срокове, както и да се осигурят необходимите ресурси за постигане на изискваните резултати", посочват още от ДБ.
"Предвид дългосрочния характер на политиката, нуждата от сериозно обсъждане на всякакви промени в нея, както от необходимостта от максимална предвидимост на правилата, свързани с развитието на академичния състав, е основателно и наложително показателите и точкуването на минималните национални изисквания за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности да се определят не с акт на Министерския съвет, а да бъдат включени в Закона за развитие на академичния състав", казват още от ДБ и декларират готовност да участват в задълбочено обществено обсъждане с академичната общност.
...............
Министър Денков неколкократно е защитавал промените с аргумента, че предвиждат повишаване на качеството на образованието и гарантират, че веднъж станал доцент или професор, въпросният учен продължава да се развива със същата интензивност. Последно той отговори на някои от въпросите на гилдията към него чрез в ."Сега". Отговорите му може да се видят тук:
Протестно
Днес в просветна комисия предстои разглеждане на 2-о четене на промените в закона за висше образование, с които се въвежда обучение на един студент от няколко вуза едновременно и се урежда статутът на проектните докторанти. От синдикат "Висше образование и наука" към КНСБ обаче настояха с протестна декларация тези поправки да не се гледат днес, докато не се приеме в пленарна зала проектът на ИТН (одбрен на първо четене в бюджетна комисия), според който вузовете могат да получат 20-те млн. лв. допълнително към бюджетите си без условието да приемат националната методика за атестация.
От синдиката посочват, че допълнителното финансиране на висши училища трябва да бъде използвано за увеличение на възнагражденията на лицата от академичния състав. "Текстът не трябва да предвижда ограничения, изключения или условия за предоставянето на средствата. Мярката "увеличение на възнагражденията" има за цел да компенсира неблагоприятните последици, резултат от инфлационните процеси в страната, и следва да е насочена единствено и само за постигане на тази цел - увеличаване на възнаграждението на всеки асистент, главен асистент, доцент, професор, преподавател, старши преподавател", казват оттам. Според тях е налице правна несигурност и засягане на конституционните права на лицата, заемащи академични длъжности в държавните вузове. "Създават се предпоставки за цялостно нарушение на трудовото законодателство чрез нарушаване на основни конституционни принципи", казват от синдиката.
Повече по темата:
