В Румъния днес гласуват за президент. Правото си на глас ще упражнят над 18 милиона румънци в страната, а за живеещите в чужбина над 989 хил. румънци гласуването зад граница започна още в петък.
Кандидатите за поста президент са 13. В бюлетината обаче те са 14, тъй като Лудовик Орбан - кандидатът от "Силата на десницата", обяви твърде късно, че се оттегля от президентската надпревара.
Ако се съди по последните социологически проучвания, никой от кандидатите няма да получи необходимия брой гласове, за да спечели на първия тур.
Очаква се фаворит на първия тур да е досегашният министър-председател - социалдемократът Марчел Чолаку. Неговият основен съперник е лидерът на националистическата партия „Алианс за обединение на румънците“ Джордже Симион.
По време на предизборната си кампания Джордже Симион се противопоставя на доставките на оръжие за Украйна. Той е обвиняван и във връзки с руските разузнавателни служби, на което отговаря, че оглавява „най-русофобската партия в Румъния“. Джордже Симион е известен и със своя евроскептицизъм и хомофобски изказвания. Забранено му е да влиза в Молдова и Украйна, защото твърди, че части и от двете държави трябва да бъдат анексирани от Румъния.
Социалдемократическата партия (СДП), в която политическо място намериха кадрите от режима на Чаушеску, партията доминира румънската политика от над 30 години и е единствената в Източния блок, която не е загубила подкрепата си като наследничка на социалистическия режим, коментира "Дойче веле".
Корупционни скандали
Противно на името си Социалдемократическата партия по-скоро се идентифицира с дясна и националистическа политика, примесена с лява социална реторика. За много румънци СДП е олицетворение на корупцията и корупционните мрежи в посткомунистическата държава. Тя обаче остава водеща политическа сила в селските райони в източната и южната част на Румъния.
Премиерът Чолаку, който според социологическите проучвания ще получи около 24 процента подкрепа, е ветеран на партията и е извървял пътя от местната политика в началото на 90-те години до лидерското място. Чолаку представлява консервативно-националистическото крило на партията и на няколко пъти се прочу с предполагаеми корупционни скандали, включително с неотдавнашна афера около луксозно пътуване. За много румънци обаче той е олицетворение на предсказуемия, средностатистически политик от СДП, който гарантира стабилност и спокойствие и не забравя "малките хора" въпреки възможните корупционни скандали. Ако стане президент, от Чолаку не може да се очаква антиевропейски завой, подобен на този в Орбанова Унгария, а по-скоро, че Румъния ще остане лоялен съюзник на ЕС и НАТО, но във вътрешната политика антикорупционните и съдебни реформи ще бъдат стопирани.
Кандидат на Москва, политически и семейни драми
При Джордже Симион от Алианса за обединение на румънците (АОР) ситуацията е друга. Ултранационалистът събира около 15 на сто подкрепа, но няма нищо общо с румънските националисти от миналото - Симион е почерпил от опита на политици като Тръмп и Орбан и е познат основно от социалните мрежи. На него му е забранено да влиза в Молдова и Украйна, защото твърди, че части и от двете държави трябва да бъдат анексирани от Румъния. Предполага се, че Симион има връзки с руските тайни служби, но доказателства за това няма.
За второто място се бори и Елена Ласкони, лидер на либералния Съюз за спасение на Румъния. Бившата известна журналистка е издигната от партията, позиционираща се като антикорупционна. В тази политическа сила обаче има немалко проблеми и вътрешни диспути, а кампанията на Ласкони отразява именно тях. Кандидатката се опитва да балансира между прогресивната политика и "близостта с хората”. Преди няколко години Ласкони обяви, че е гласувала против референдума за узаконяване на еднополовите бракове, което предизвика скандал, след като дъщеря ѝ обяви, че е част от ЛГБТИ общността. В сравнение с нея за Марчел Чолаку е по-добре на балотаж да иде Джордже Симион - повечето румънци автоматично ще подкрепят "по-малкото зло", както е ставало и преди.
На 1 декември в Румъния ще се проведат и парламентарни избори, а на 8 декември - втори тур на президентските избори.
Допитване
В Букурещ успоредно с първия тур на президентските избори се провежда и местен референдум.
Жителите на града с население близо 2 милиона души са поканени да отговорят на три въпроса, отпечатани на три отделни бюлетини. Сред тях са за разпределението на данъците върху доходите и местните данъци, за издаването на разрешителни за строеж в града, както и за финансирането на програма за здравно образование и превенция на наркотиците в училищата там.
Резултатите от референдума трябва да станат ясни на 28 ноември, а от президентския вот утре. Ако има балотаж, той ще бъде на 8 декември.
