Румънският премиер и лидер на Социалдемократическата партия Марчел Чолаку печели 25 процента в първия кръг на президентските избори, а председателката на десноцентристкия Съюз за спасение на Румъния Елена Ласкони получава 18 процента, според резултати от екзитпол на компанията АВАНГАРД, цитирани от Аджерпрес, предаде БТА.
На трето място с 16 процента остава независимият кандидат Калин Джорджеску, сочат данните от екзитпола. Същите проценти на тримата кандидати дава и екзитпол на компанията КУРС.
Според АВАНГАРД на следващите места се нареждат: лидерът на националистическия Алианс за обединение на румънците Джордже Симион (15 процента), председателят на Национално-либералната партия Николае Чука (14 процента) и независимият кандидат Мирча Джоана (5 процента).
В екзитпола на КУРС се запазва същото подреждане: Джордже Симион (14,1 процента), Николае Чука (13 процента) и Мирча Джоана (5,5 процента). Балотажът е на 8 декември.
Избирателната активност е 51,19% или 9 219 431 души. Над 700 000 румънци в чужбина са упражнили правото си на глас
В Румъния днес гласуваха за президент. Кандидатите за поста президент бяха 13. В бюлетината обаче те са 14, тъй като Лудовик Орбан - кандидатът от "Силата на десницата", обяви твърде късно, че се оттегля от президентската надпревара.
Очакваше се фаворит на първия тур да е досегашният министър-председател - социалдемократът Марчел Чолаку. Неговият основен съперник бе лидерът на националистическата партия „Алианс за обединение на румънците“ Джордже Симион, но според екзитполовете остава трети.
По време на предизборната си кампания Джордже Симион се противопоставя на доставките на оръжие за Украйна. Той е обвиняван и във връзки с руските разузнавателни служби, на което отговаря, че оглавява „най-русофобската партия в Румъния“. Джордже Симион е известен и със своя евроскептицизъм и хомофобски изказвания. Забранено му е да влиза в Молдова и Украйна, защото твърди, че части и от двете държави трябва да бъдат анексирани от Румъния.
Социалдемократическата партия (СДП), в която политическо място намериха кадрите от режима на Чаушеску, партията доминира румънската политика от над 30 години и е единствената в Източния блок, която не е загубила подкрепата си като наследничка на социалистическия режим, коментира "Дойче веле".
Корупционни скандали
Противно на името си Социалдемократическата партия по-скоро се идентифицира с дясна и националистическа политика, примесена с лява социална реторика. За много румънци СДП е олицетворение на корупцията и корупционните мрежи в посткомунистическата държава. Тя обаче остава водеща политическа сила в селските райони в източната и южната част на Румъния.
Премиерът Чолаку, който според социологическите проучвания трябваше да получи около 24 процента подкрепа, е ветеран на партията и е извървял пътя от местната политика в началото на 90-те години до лидерското място. Чолаку представлява консервативно-националистическото крило на партията и на няколко пъти се прочу с предполагаеми корупционни скандали, включително с неотдавнашна афера около луксозно пътуване. За много румънци обаче той е олицетворение на предсказуемия, средностатистически политик от СДП, който гарантира стабилност и спокойствие и не забравя "малките хора" въпреки възможните корупционни скандали. Ако стане президент, от Чолаку не може да се очаква антиевропейски завой, подобен на този в Орбанова Унгария, а по-скоро, че Румъния ще остане лоялен съюзник на ЕС и НАТО, но във вътрешната политика антикорупционните и съдебни реформи ще бъдат стопирани.
Втората според екзитполовете е Елена Ласкони, лидер на либералния Съюз за спасение на Румъния. Бившата известна журналистка е издигната от партията, позиционираща се като антикорупционна. В тази политическа сила обаче има немалко проблеми и вътрешни диспути, а кампанията на Ласкони отразява именно тях. Кандидатката се опитва да балансира между прогресивната политика и "близостта с хората”. Преди няколко години Ласкони обяви, че е гласувала против референдума за узаконяване на еднополовите бракове, което предизвика скандал, след като дъщеря ѝ обяви, че е част от ЛГБТИ общността.
На 1 декември в Румъния ще се проведат и парламентарни избори. Новият президент ще встъпи в длъжност на 21 декември.
Допитване
В Букурещ успоредно с първия тур на президентските избори се проведе и местен референдум.
Жителите на града с население близо 2 милиона души отговориха на три въпроса, отпечатани на три отделни бюлетини. Сред тях са за разпределението на данъците върху доходите и местните данъци, за издаването на разрешителни за строеж в града, както и за финансирането на програма за здравно образование и превенция на наркотиците в училищата там.
Резултатите от референдума трябва да станат ясни на 28 ноември.
