Quantcast
Ведеонаблюдението на изборите стигна до Съда на ЕС | СЕГА
facebook
twitter

България

Ведеонаблюдението на изборите стигна до Съда на ЕС

603
 Илияна Кирилова
Върховните съдии искат тълкуване за GDPR и изборите.

Върховният административен съд поиска помощ от Съда на ЕС, за да реши делото за видеонаблюдението на изборите. Така решението по казуса се отлага за неизвестен период, а междувременно най-вероятно ще получи и законова регламентация.

ВАС бе сезиран от "Демократична България", след като Комисията за защита на личните данни и ЦИК със съвместни инструкции забраниха видеонаблюдението. Двете комисии обаче бламираха делото и съдът не успя да се произнесе преди вота, а сега отправя 6 въпроса до съда в Люксембург. Те се въртят около Общия регламент за защита на личните данни (GDPR) и дали той се прилага за наглед вътрешна ситуация, каквито са изборите за Народно събрание.

Има и въпрос дали при общински избори и избори за Европейски парламент е допустима национална мярка да забранява видеозаснемане. Съдиите искат да знаят и дали общият регламент допуска видеонаблюдение на изборите като задача от обществен интерес, оправдаваща определена пропорционална намеса в личните данни на присъстващите в изборните помещения лица, когато те изпълняват официална, публична, законово регламентирана функция.

Допустима ли е забрана на видеозаснемане на материали, обекти и предмети, които не съдържат лични данни, когато е налице потенциална възможност да бъдат снимани и хората, работещи в помещенията.

"Безспорен е фактът, че членовете на секционните избирателни комисии и лицата имащи право да присъстват в изборните помещения имат публично качество и изпълняват законово регламентирана, обществена дейност, при провеждане и приключване на изборния процес. Същите се регистрират публично, присъстват публично и са достъпни и разпознаваеми за всички гласоподаватели в процеса на гласуване. В този смисъл след регистрацията им и влизането им в изборното помещение в началото на изборния ден, разпознаваемостта и идентификацията им е несъмнена, респективно защитата на личният им живот - относително условна. От което следва изводът, че реализирането на преследваната цел (със забраната на ЦИК и КЗЛД) също е под условие", пишат в определението си върховните съдии Мариника Чернева, Диана Гърбатова и Владимир Първанов.

 

Още

Започнаха изборите в Русия на фона нарастващ обществен гняв

17.09.2021

2455
Президентът: Изборите ще са "2 в 1" на 14 ноември

11.09.2021

Обновена

2671
Сачева: Мантрите за кражбите трябва да спрат

11.09.2021

2429