Медия без
политическа реклама

ЦИК и КЗЛД бламираха делото за видеонаблюдението на вота

Върховният съд отложи процеса за 14 април

02 Апр. 2021Обновена
Председателят на КЗЛД Венцислав Караджов лично се яви в съда, за да блокира делото за видеонаблюдението на броенето на бюлетините. Вдясно е Надежда Йорданова, която пледира от името на "Демократична България".
БГНЕС
Председателят на КЗЛД Венцислав Караджов лично се яви в съда, за да блокира делото за видеонаблюдението на броенето на бюлетините. Вдясно е Надежда Йорданова, която пледира от името на "Демократична България".

Централната избирателна комисия и Комисията за защита на личните данни използваха всички процесуални хватки, за да бламират делото за видеонаблюдението на изборите и излъчването в реално време на броенето на бюлетините. Въпреки обществения интерес спорът да бъде решен от съда преди изборите в неделя, двете държавни институции осигуриха отлагането му.

Софийският административен съд разреши заснемането на обработването на гласовете, но Централната избирателна комисия и Комисията за защита на личните данни обжалваха решението пред Върховния административен съд. Върховните магистрати Мариника Чернева, Диана Гърбатова и Владимир Първанов заседаваха по делото днес, но заради КЗЛД и ЦИК не дадоха ход по същество. Причината е, че двете комисии възразиха, че не са били призовани преди повече от 7 дни, както изисква законът. Това не би било пречка, ако бяха изразили съгласие делото да се гледа. Те обаче обявиха, че са неподготвени, защото не са се запознали с жалбите си (ЦИК с жалбата на КЗЛД и обратното) и съдът нямаше друг избор, освен да отложи процеса. Новата дата е 14 април.

"Демократична България", която прати забраната на ЦИК за видеозаснемането, в съда, поиска ВАС да допусне предварително изпълнение на решението на първата инстанция. Това искане бе подкрепено и от прокуратурата. ВАС обаче остави без разглеждане това искане. Магистратите са преценили, че не е налице процесуална възможност за произнасяне по съществото на заявеното искане, съобщи съдът. Такова възниква след сезиране на съда с позоваване на нови факти и обстоятелства, каквито в случая липсват. Затова искането е недопустимо, приемат върховните магистрати. Произнасянето на съда в какъвто и да е смисъл подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВАС, тоест не може да влезе в законна сила до провеждане на изборите на 4 април, подчертава се в съобщението на съда.

Искането за спиране на изпълнението на съвместните указания на ЦИК и КЗЛД беше направено за първи път днес по време на открито съдебно заседание от "Демократична България", посочва съдът.

"Изказваме голямо уважение към съда, че се произнася в такива кратки срокове. Но определението показва как ЦИК и КЗЛД с днешните си действия препятстваха да имаме решение по същество преди изборите", коментира пред "Сега" адвокат Йорданова. И подчерта, че се прави всичко, за да бъде протакано делото.

По-рано в съдебната зала председателят на Комисията за защита на личните данни реагира остро срещу становището на първоинстанционния съд, че специализираният закон и европейският регламент за защита на личните данни не се прилагат по време на изборите. Венцислав Караджов обаче отговори утвърдително на въпроса - щеше ли да е допустимо видеонаблюдение, ако то беше изрично уредено в Изборния кодекс. "След като има правила и тези правила, когато се приемат, законът за нормативните актове изисква да се съгласуват с органа, който извършва надзор, тоест комисия за лични данни. При положение, че има достатъчно гаранти за физическите лица, тоест спазени са всички изисквания на регламента и на българския закон за защита на личните данни", каза той, цитиран от БНР.

Централната избирателна комисия ще обжалва решението на Административния съд - София-град, с което бе разрешено видеозаснемането и излъчването от броенето на гласовете в нощта на изборите на 4 април. Решението е взето на заседание на ЦИК с 12 гласа “за” и 6 “против”.

ВАС в петък се произнесе по същество по друго изборно дело - за подменените изборни комисии в чужбина, в които бяха пратени партийни функционери. Казусът бе отнесен в съда от Мая Манолова и Николай Хаджигенов от коалиция "Изправи се! Мутри вън!". Съдиите отхвърлят жалбата им и приемат, че решението на ЦИК да намали броя на членовете на секционните комисии е законно. Решението на ВАС е окончателно.

Пореден казус се заформи около изборния процес в чужбина.

 

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата