Националният исторически музей за пета поредна година официално представя постиженията на проучвателите от отдел „Археология“ в музея с изложба „Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2022”.
Настоящият сезон е изключително успешен, отчитат от НИМ. Експозицията включва близо 500 археологически артефакта. Открити са голям брой предмети от бита, обхващащи почти всички периоди от праисторията до Средновековието по българските земи. Всяка година НИМ попълва фонда на българската култура с между 500 и 1000 уникални предмета, отбелязва директорът на музея доц. д-р Бони Петрунова. По думите й част от предметите в изложбата са извадени от земята буквално преди две-три седмици. Тази година бюджетните средства за археология закъсняха. Страната бе изправена пред опасността за пръв път от началото на прехода да няма археологически сезон, припомни доц. Петрунова, отбелязвайки, че над тях се е смилила природата, подарявайки им дълга и топла есен за разкопки, а служебното правителство е реагирало бързо и адекватно, отпускайки закъснялото финансиране.
Изследователите от музея са провели теренни проучвания на 16 обекта със средства на НИМ, както и с финансовата подкрепа на Министерство на културата, програма „Култура“ на Столична община и местните общини, частни спомоществователи. Географският обхват на тазгодишните разкопки се простира от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина. Сред най-интересните локации са скритата могила край с. Порой, средновековният манастир на Ахтопол, крепостите Лютица, Букелон, Калята, Кокалянски Урвич... Изследвани са обекти с различен характер: селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости и селища.
И през 2022 г. продължи проучването на селищната могила в местност Скритата могила, при с. Порой, община Поморие. Открити са многобройни, различни по форма и големина керамични съдове, кремъчни, каменни и костени оръдия на труда, части от накити, антропоморфни и зооморфни фигурки. Сред находките се откроява изключително интересен наниз мъниста от кост, датиран в каменно-медната епоха.
В резултат на провежданите от 2017 г. редовни археологически разкопки на античната крепост Равадиново са разкрити и документирани доказателства за добре укрепен обект, съществувал на територията на гръцката колония Аполония Понтика. Най-масово откривани там са амфорите от Тасос, Хиос, Менде, Милет, датирани между първата половина на V в.пр.Хр. и III в.пр.Хр.
Друг акцент в тазгодишната изложба са находките от късноантичната и средновековна крепост в местността Балък дере край Ивайловград. Сред тях са бронзова патера (съд за религиозни обреди), глинена лампа с кръгъл резервоар и бронзова монета на император Проб (276-282 г.), както и 3 монети от V в., които потвърждават тезата, че началото на функционирането на крепостта трябва да се отнесе именно към неговото начало.
Интересни са и подводните изследвания на акваторията на Бургас и региона под ръководството на зам.-директора на музея проф. Иван Христов, където влизат обектите нос Христос и местността Каваците южно от Созопол, както и ранновизантийската крепост Хрисосотира при град Черноморец. И през това лято разкопките на великолепната средновековна столица на Добруджанското деспотство – Калиакра, с научен ръководител директорът на НИМ доц. д-р Бони Петрунова, потвърждават, че северното Черноморие носи значим влог в богатото културно наследство на страната.
Експозицията ще бъде достъпна за обществеността до март 2023 г.
