Българският павилион на Биеналето за архитектура във Венеция е класиран в Топ 10 на най-впечатляващите експозиции на световния форум, съобщиха от пресцентъра на Министерството на културата. Селекцията е на престижното издание Artribune и в нея попадат още Швейцария, Канада, Австрия, страните от Скандинавския полуостров, Словения, Чехия, Узбекистан, Латвия и Литва.
„Убедителната и запомняща се инсталация в павилиона на България разказва за обезлюдяването на една страна, която някога е била земеделска, и за опустяването на селата, а в някои случаи и на градовете. Снимките на Александър Дюмарей документират изоставените училища в една страна, която е загубила милиони свои граждани през последните 40 години. Но има надежда и павилионът представя не само проблема, но и възможни решения“, пише изданието.
Българският павилион бе открит на 18 май от министъра на културата Найден Тодоров. На 20 май бе проведен видео мост между Венеция и София. Откритата дискусия за бъдещето на обезлюдените региони се състоя в реално време в зала „Тициано“ – част от Centro Culturale Don Orione Artigianelli във Венеция, където е българският павилион, и на амфитeaтъpa пpeд гaлepия „Kyб“ в Цeнтъpа зa cъвpeмeнни изĸycтвa „Топлоцентрала“ в Coфия.
Събитието обедини участници от различни сфери, които изследваха възможностите за възраждане на тези западнали региони и вдъхване на нов живот в опустелите сгради. В дискусията участваха министър Найден Тодоров, архитектите Божидара Вълкова, Лиляна Тодорова, Моника Маринова и Елена Стойчева, фотографът Александър Дюмарей, урбанистът Виктор Муньос, Ива Бонева от сдружение „Ела“, политикът и общественик Мартин Заимов и др.
Припомняме, че участието на България в архитектурното биенале във Венеция след 15-годишно отсъствие от форума започна със скандал. Пресконференцията за представяне на избрания проект на екипа на арх. Борис Тикварски в края на януари, както и „Сега“ писа, прерасна в отправяне на критики към качествата му, а от културното министерство и Камарата на архитектите в България се опитаха да успокоят духовете с обещание да представят всички участвали проекти в книга и изложба и да организират дебат. Идеята България да се представи на архитектурно биенале с фотографска експозиция на изоставени училища бе остро разкритикувана от участници в конкурса. Според тях този проект няма нищо общо нито с архитектурата и урбанизма, нито с темата на тазгодишното биенале – „Лаборатория на бъдещето“ с акцент върху Африка. Освен това демонстрира проблем, с който България сякаш се самобичува пред света, смятат те. Членовете на журито начело с арх. Тодор Булев тогава се опитаха да защитят проекта с аргумента, че той формулира много прецизно социален проблем, а подобен подход са прилагали и други държави. Целта на биеналето е точно такава – да показва архитектурата в по-широк, социален контекст, изтъкнаха те.
