Историята на един от най-важните и най-големи форуми за съвременно изкуство започва в края на XIX в. с решение на Венецианския градски съвет. На 19 април 1893 г. е приета резолюция за създаване на двугодишна изложба на италианско изкуство (Esposizione biennale artistica nazionale) в чест на сребърната годишнина от сватбата на крал Умберто I и Маргарита Савойска. Година по-късно съветът решава част от изложбата да се резервира за художници от чужбина. Първата Международна художествена изложба на град Венеция е разгледана от 224 000 посетители.
България участва
рядко и нередовно на Венецианското биенале,
но пък в почти всички исторически периоди на ХХ век - още преди Първата световна война, по време на Втората, в началото на Студената война през 1948 г. и в края на хрушчовското размразяване през 1964 г. Въпреки че Венеция вече категорично е най-подходящото място различните нации да покажат пред света, че имат съвременно изкуство, така както олимпиадите са мястото да покажат, че имат и спорт, ние се връщаме там чак след промените – през 1993 г., и после отново по повод приемането ни в Европейския съюз през 2007 г. Почти всяко участие е организирано от различни личности и институции, участниците са избрани или посочени по различни правила - или без никакви правила…
България има 10 участия на Венецианското биенале, от които не всички се водят официално като национални: първото е през 1910 г., където в голяма изложбена зала с отделни раздели са представени 50 художници.
През 1942 г.,
в разгара на Втората световна война,
като съюзник на Италия отново сме във Венеция. А като съюзник и на Германия получаваме малко мародерската възможност българското изкуство да бъде настанено в освободения павилион на окупираната Полша. Поради някои комуникационни недоразумения - все пак е война, вместо петима живописци и няколко скулптори, както настояват организаторите, българският комисар Борис Денев пристига със 100 произведения на 43-ма автори. Сред тях са живописците Златю Бояджиев, Кирил Цонев, Васил Стоилов, Илия Петров, Никола Танев, скулпторите Любомир Далчев, Андрей Николов, Мара Георгиева, Йордан Кръчмаров и графиците Васил Захариев, Веселин Стайков, Павел Вълков.
Шест години по-късно, през 1948 г. биеналето тръгва отново - България се представя с творби на Ненко Балкански, Иван Лазаров, Стоян Венев, Дечко Узунов, Васка Емануилова и др., а комисар е Веселин Стайков. През 1964 г. СБХ избира и изпраща във Венеция трета, този път по-малка група художници: Марко Марков, Стоян Венев, Найден Петков, Величко Минеков и Светлин Русев, а комисар е Атанас Стайков.
След почти 30-годишна пауза, в която българското изкуство отсъства от световния арт форум, у нас се получава
индивидуална покана за Недко Солаков
Първото му участие е през 1993 г. на Aperto - формат за представяне на млади автори в рамките на биеналето, съществуващ от края на 80-те. Недко Солаков получава покана благодарение на работата му "Нов Ноев ковчег", показана предишната година на биеналето в Истанбул. Във Венеция се представя с инсталацията Dreams (Night), състояща се от видеа, обекти, рисунки и текстове на стени в подобно на лабиринт затворено пространство, в което зрителите влизат с фенерчета. Солаков е поканен отново и на следващото биенале през 1995 г. - тогава участва с центъра за съвременно изкуство Club Berlin Kunstwerke, куриран от Клаус Бизенбах, с видео, наречено Some Of My Capabilities (Някои от моите способности).
През 1997 г. Солаков праща писмо до президента Петър Стоянов за продължаващото крещящо отсъствие на България от международния художествен живот, което личи най-ярко във Венеция. Стоянов се отнася сериозно, задейства някои дипломатически канали, междувременно художникът се среща с вече обявения за куратор Харалд Зийман и го моли за максимално съдействие в преговорите с България. Но скоро след като в началото на 1999 г. пристига официална покана от биеналето, става ясно, че българската страна няма нито парите, нито необходимото желание, нито компетентността да организира отново участие във Венеция.
Една сутрин през март - три месеца преди откриването на биеналето (през 1999 г. то е от 13 юни до 7 ноември), Недко Солаков се събудил с идея, която не изисквала нито средства, нито време, нито пространство за реализация. Става дума за отпечатването на картички в цветовете на националния трибагреник, на които е изписано на български, италиански и английски:
Важно съобщение
След близо 30-годишно прекъсване на официалнuте си участия във Венецианското биенале, Република България има удоволствието да заяви гomовността си отново да участва по подобаващ начин в следващото издание на Венецианското биенале през 2001 година.
По очевидни причини „Важно съобщение“ е избрано за българското участие и преведеното решение незабавно заминало за Италия. От биеналето обаче заявили, че вече е късно и проблемът "България" е приключил. Въпреки отказа Яра Бубнова и Солаков решили все пак да представят „Важно съобщение“ във Венеция. На гърба на картичките и тениските трябвало да пише „това щеше да е официалното българско участие, ако не бяха бюрократичните задръжки от Италия и България“. В крайна сметка италианците приемат проекта за национално участие.
Отпечатаните 15 хил. картички са поставени в 8 кутии от плексиглас, разположени във френския, австрийския и италианския павилион и в Арсенале. Разпространени са и около 300 тениски със същия дизайн. Не всички разбрали веднага значението на концептуалния жест. Някои го схванали буквално - че България ще участва на следващото биенале. Години по-късно авторът и кураторката Яра Бубнова разбират, че този „виртуален павилион“ е бил обсъждан сериозно за награда на журито. Оттогава тази работа присъства във всичките ретроспективи на художника.
А през 2001 г.
България отново не успява да организира участие
във Венеция. Но Недко Солаков е поканен, този път с пърформанса „Живот (черно и бяло)“, който има голям успех и става най-известното му произведение, заедно с инсталацията „Строго секретно“, с която участва на „Документа 12“. Шест години по-късно успех жъне и проектът му „Дискусия (собственост)“, посветен на търговските спорове между България и Русия относно производството на автоматите „Калашников“. Зрители стоят и четат по 15-20 минути текста на стената, в който авторът описва препятствията и неудачните си опити да разговаря по темата „Кой притежава интелектуалните права, за да произвежда „Калашников“ с директора на завод „Арсенал“ и с руското посолство. Това е шестото му участие и за тази си инсталация художникът получава специалната награда на биеналето.
Същата 2007 г. още трима български художници показват съвременно изкуство във Венеция. Весела Ножарова е посочена като куратор, a свои произведения представят Правдолюб Иванов, Иван Мудов и Стефан Николаев. През 2011 г. за Венеция заминават Греди Асса, Павел Койчев, Хубен Черкелов, куратор е Джордж Лукс. Скандалът е, че никой не знае как е избран кураторът, тъй като няма организиран конкурс. Обществеността разбира за българските участници от сайта на биеналето, а Вежди Рашидов обяснява, че „волята на спонсора при избора на участниците е свещена“.
Чак през 2019 г. българското участие на Рада Букова (която работи във Франция) и Лазар Лютаков (който работи в Австрия) с куратор Вера Млечевска стана по правилата — поне според съда, защото сред участниците в конкурса имаше недоволни от (не)спазването на процедурата и избора на проекта, придобил своеобразна скандална известност като "чашите от Икеа".
Тази година министерството на културата успя да проведе конкурс и да осигури финансиране за второ поредно биенале — това се случва за първи път в 127-годишната история на форума. Ще ни представлява младият Михаил Михайлов, който работи в Австрия и Франция.
1. С какво българското участие на биеналето ще привлече вниманието?
Маргарита Доровска, куратор и директор на Дома на хумора и сатирата в Габрово: Михаил Михайлов и кураторката Ирина Баткова показаха страхотна работа с пространството на "Водна кула" през 2021. Разбирам, че проектът им е специално създаден за Спацио Рава, където ще бъде нашата изложба, и вярвам, че ще се справят отлично. И двамата имат опит и разбират предизвикателствата на преживяването на посетителя на биеналето – жегата, бързането, километрите ходене и умората от гледане на изкуство. Жалко е, че бяха поставени в ситуация да работят в непосилни срокове, ще им трябва огромен късмет. Да бъдем честни, те са на финалната права, само дето другите водят с много обиколки.
Диана Попова, изкуствововед: Първо участието привлича вниманието на специалистите – 24 хиляди са били те през 2019. Ако България не участва, няма как съвременното й изкуство да бъде забелязано. Нередовното участие също е проблем, ако през 8 години трябва отново да откриват, че имаме такова. Има и друга полза от участието – художниците получават повече покани за изложби, произведенията им влизат в колекции и т.н., което работи и за тях, и за страната в дългосрочен план. В дългосрочен план редовното участие работи и в самата България – и за професионалистите, и за широката публика. С осъзнаването, че сме на международната арт сцена.
Правдолюб Иванов, художник: Няма как да отговоря за все още неслучило се събитие, при това без да съм участник в него. Този въпрос е най-добре да се зададе на избрания автор и на неговия куратор. Познавам Михаил Михайлов от години, много забавен, щур художник, свеж и непредвидим, така че със сигурност ще успее.
2. Кое е най-доброто ни представяне във Венеция досега?
Маргарита Доровска: Антон Стайков публикува чудесно проучване на участието ни през 1942 с комисар Борис Денев. Вероятно то в своя исторически контекст е имало най-голямо въздействие. В нашето съвремие все ги правим в 12 без 5 нещата. За сравнение първото силно и важно участие на Литва в биеналето беше 2001-ва с художника Деимантас Наркевициус. 2019-а те спечелиха голямата награда „Златен лъв” с пърформанса-опера „Слънце и море”. Това са 20 години, десет участия систематична, качествена работа. Бюджетът е сравним с нашия. Ако се научим да управляваме процесите, най-доброто ни представяне предстои.
Дияна Попова: Откроявам три: 1999 - „Важно съобщение“ на Недко Солаков с куратор Яра Бубнова; 2007 – „Място, на което не си бил преди“ с участници Правдолюб Иванов, Иван Мудов и Стефан Николаев, куратор Весела Ножарова; 2019 – „Как живеем“ на Рада Букова и Лазар Лютаков, куратор Вера Млечевска. Първите две бяха заявка за редовно участие на България, с третия проект това започна да се осъществява.
Правдолюб Иванов: България толкова рядко е участвала на това биенале, че всяко появяване на страната ни е успех. Като участник през 2007-а заедно с Иван Мудов, Стефан Николаев и куратора Весела Ножарова ми се иска да кажа — нашето участие, но всъщност съм възхитен от представянето на проекта на Вера Млечевска, Лазар Лютаков и Рада Букова на последното биенале. Председателката на журито сподели във Фейсбук, че няколко павилиона, между които и българският, я карат да съжалява, че наградите на биеналето са толкова малко (1 "Златен лъв" и една почетна грамота за националните павилиони). Но ще повторя, всяко участие вече е успех за страната, министерството и участниците, точно в този ред.
