Министерството на културата обяви, че 7-членно жури от специалисти с председател изкуствоведа проф. д-р Галина Лардева-Минкова, е разгледало постъпилите 17 проектни предложения за българското участие на Венецианското биенале за съвременно изкуство и класира на първо място проекта „Ето къде си“, с куратор Ирина Баткова и автор Михаил Михайлов.
Конкуренцията в конкурса
Проектът на Баткова и Михайлов е избран в конкуренция с известни автори на българското съвременно изкуство, сред които виждаме имената на Павел Койчев, Лъчезар Бояджиев, Калин Серапионов, а един от проектите - който има 19 автори - носи чудното българско заглавие „Киселото мляко на мечтите“. Да припомним, че тази година темата на Венцианското биенале е „Млякото на мечтите“.
Журито постави на второ място Ралука Воиня и Лъчезар Бояджиев с "Метро за Венеция", а на трето място - проекта на Ларс Нордби и Димитър Солаков "Нека човечеството се преобърне. Имам нужда от по-малко приоритети". Много интересен е бил и проектът на любимия на мнозина скулптор Павел Койчев — гигантска скулптура в неговия стил, която е трябвало да бъде разположена на площад „Сан Марко“, но журито е преценило, че за съжаление проeктът е технически неосъществим.
За какво ни е нужно Венецианското биенале
Както обясни на пресконференция във вторник Яра Бубнова, директор на НХГ и комисар на българското участие на Биеналето, няколко поколения български художници непрекъснато обсъждат нуждата от национално присъствие във Венеция. Биеналето е създадено през 1895 г., посветено на съвременното изкуство от времето си. Като вероятно най-старият от международни форуми важността на участието за националното самочувствие на страните, които присъстват в него, е именно това, че независимо от всички промени на взаимоотношения на културата с понятието за националното, Венецианското биенале все още ни вкарва в тази си традиционна система и естествено по един или друг начин се явява и състезание. Това не е толкова състезание на самите произведения и участващите автори, колкото състезание по съвременност между държавите, което представят своите национални павилиони.
Мястото
На биеналето има нации, които притежават своите постоянни сгради и други, към които се отнася и България, което всеки път намират и наемат специфично пространство, в което да се осъществи проектът на националното им участие. След като на 21 октомври 2021 бе публикувано решението на Министерския съвет за участието на България, се пристъпи към изследвяне на възможностите за намиране на пространство. Тази година това беше малко по-трудно, защото кметът на Венеция забрани използването на стари, исторически сгради, които досега много често са приютявали националните участия, но пространство беше намерено и то е хубаво.
Това е „Спацио Рава" (Spazio Rava). Сграда с двор, която се намира в централната част на Венеция в квартала Сан Поло на "Канале Гранде", в близост до моста Риалто, съобщиха от МК.
„Изборът, който направихме е изключително удачен първо, защото през това място минава почти всеки, който пристига във Венеция — разказва Яра Бубнова. — И второ, това е нов тип пространство, изчистено, модерно и по-лесно за боравене с него, тъй като источеските сгради имаха огромен брой рестрикции и сложни за художниците ограничения“.
Художникът
Михаил Михайлов е роден през 1978 г. във Велико Търново. Учил е във Факултета по визуални изкуства в Търново (1999-2004) и История на изкуството във Виенския университет (2002-2007). Работейки основно в Париж и Виена между 2007 и 2021 г. Михайлов има над 100 участия и проекти, както и 14 самостоятелни изложби във Виена, Париж, Сан Франциско… Една от последните му изложби - Self-Brainwashing, бе през лятото на 2021 г. в София, в Галерия +359, известна като Водната кула в Лозенец.
В работата си той използва фотография и видео, както и пърформанс и рисуване, за да изследва теми като интроспекцията, самоусъвършенстването и връзката на индивида с неговата среда. Често прилага „паразитни стратегии“ като „присвояване“ на арт обекти или произведения на други художници — например правил е портрет на Мона Лиза от пластилин върху дървен панел.
До Марсел Дюшан и Анди Уорхол
Художникът разказа за една от първите си публични работи във Виена, с която буквално се позиционира точно там, където винаги е искал — сред сред най-известните автори в Музея на съвременното изкуство във Виена. Това са художници като Марсел Дюшан, Франсис Бейкън… (имената им се виждат се са на снимката).
Става въпрос за интервенция върху един плакат на Музея за модерно изкуство във Виена, реклама, в която са изредени най-известните имена, които могат да се видят в музея.
„Имаше едно празно място на този плакат и това ме провокира да сложа името си между имената на всички тези известни автори — разказва Михайлов. — интервенцията беше така да се каже „незаконна“, но тя остана доста дълго незабелязана, преди хора да се обадят в музея, за да питат кой е този Михаил Михайлов“.
След това името му било премахнато от тази „Стена на славата“, както я наричали от музея. Но останали следите от лепилото, с което били залепени буквите, с времето по тях полепнал плах и името Михаил Михайлов отново се появило на музейната „Стена на славата“.
В този случай художникът трябва да е останал приятно изненадан от ролята на прахта, но в една от следващите си серии — може най-известната му, той вече отделя специално внимание на тази широко пренебрегвана в изкуството субстанция.
Прах при прахта
Това е серията Dust To Dust (Прах при прахта), по която Михайлов започва да работи през 2014 г. Тя представлява едно изследване на прахта, събираща се в ателието му, която той с помощта на цветни моливи, трансформира в рисунки.
„То не е само прах, има и различни дребни частици, които ние произвеждаме докато играем „пърформанса“ наречен живот — казва художникът. — Предвид, че прахта е нещо, което предпочитаме да не виждаме, я да заметем под килима, чрез трансформацията ѝ в изкуство, искам да придам нова стойност на този продукт, който е част от нас“.
С рисунки от тази серия Михаил Михайлов спечели наградата на изложението за съвременна рисунка DRAWING NOW в Париж през 2018 г. Той разказва за тази серия, защото за биеналето той ще направи такава рисунка на прах с размери 40 кв. м. Това разбира се, съвсем няма да е всичко, което ще ще включва проекта „Ето къде си“.
Парите
От МК обясниха, че сумата за наем на пространството в биеналето за седемте месеца на биеналета — от 23 април да 27 ноември, е 80 хиляди евро с ДДС, осигурени от бюджета на министерството. Изработването на самият проект проект "Ето къде си", който представлява постоянна инсталация, е на стойност 60 000 лева. Ката се добавят и разходите за пътуване, транспорт, командировъчни, деинсталация — цялата сума ще достигне около 600 хиляди лева.
