Медия без
политическа реклама

„Целувката“ на Спартак Дерменджиев разследва лъжи и истини в историята

Известният художник открива отдавна лелеяна изложба/инсталация на „Шипка“ 6

21 Юни 2023
Скулптура, стара снимка и архивни документи са трите компонента на изложбата.
СБХ
Скулптура, стара снимка и архивни документи са трите компонента на изложбата.

Известният художник Спартак Дерменджиев открива утре, четвъртък, от 18.00 ч. на ул. „Шипка“ 6 изложба/инсталация, наречена „Целувката“. Авторът от няколко години прави опити да реализира идеята си, събрала лични емоционални състояния и творчески търсения, но до момента, по думите му, е срещал съпротива от страна на частни и държавни галерии. Сега, в пространството на фоайето на 4-ия етаж в галерията на СБХ, проектът му най-сетне ще се осъществи и резултатът ще може да се види до 15 юли.  

Тази индивидуална предистория е интересна сама по себе си, но с изложбата художникът задава и общовалидни екзистенциални въпроси: за обективността на историята, за връзката между реалния живот и историята и какво от реалния живот остава в нея, доколко то е правдиво и обективно и доколко е преиначавано още преди да стане история, а и след това… И къде в крайна сметка е мястото на изкуството и каква е ролята му.

Изложбата включва три компонента: стара снимка с посвещение, факсимилета на публикувани текстове и една скулптура от теракота. Снимката символизира спомените за това как сме живели, как си представяме живота, а документалните откъси от архиви – какво остава от нас в историята. Често тези два компонента нямат допирни точки, те се събират само в изкуството – именно изкуството разкрива това, което историята се опитва да скрие, да премълчи, да манипулира, убеден е Спартак Дерменджиев.

Ето какво разказва самият той: „Една стара фотография от 1956-а с посвещение на гърба. Посвещението е от 1978-а и гласи: „За спомен на Спарто да не забравя, че…“. Случайно или по волята на съдбата на това място химикалката е отказала да пише и е оставила само вдълбаната следа върху хартията (но е продължила да пише на други места)“.

Десетте „документа“ – части от ръкописи и записки, са „обнародвани“ от „заинтересовани“ лица, като специално са подбрани и отделени от контекста. Тези фрагменти са публично достояние от години (по-точно от 2011-а) и оттогава многократно са публикувани  анонимно в различни сайтове, блогове и социални мрежи. Били са предоставени в различни държавни институции и след време, когато се четат от историци, куратори, изкуствоведи, никой не би се усъмнил в тяхната достоверност, отбелязва художникът. В думите му се усеща намек за досиета, за предателства, за доноси, предрешавали човешки съдби, за целувки като тази на Юда и нож в гърба…

Скулптурата – вдъхновена от старата снимка и текстовете в изложбата, без да ги следва буквално, разкрива идеята на автора тя да бъде възприемана като израз на събития, случвали се отдавна през годините, но повтарящи се и днес и определящи съвременното развитие на обществото.

Спартак Дерменджиев е роден в София през 1954 г. През 1982-ра завършва скулптура в Художествената академия. Той е сред най-изявените съвременни български художници, с близо 25 самостоятелни изложби. Заглавията на някои от най-скорошните ясно говорят за доминантните теми, които го вълнуват: „Море“ – живопис и скулптура (галерия Стубел“), „Планета Клевета“ – компютърна графика, и „Изгубени“ – взаимни портрети от Крум Дерменджиев и Спартак Дерменджиев, фотоси и възстановки (Център за култура и дебат „Червената къща“), „От албума на майка“ – скулптура и семейни снимки (галерия „Дебют“), „Колоните, които крепят небето, или Храмът на Венера“ – скулптурна инсталация (галерия „Възраждане“, Пловдив), Fin du monde – пърформанс и живопис, („Червената къща“), „Клевети“ – изложба, планирана в афиша на галерия „Астри“, която е отменена в последния момент…

И по-рано повечето изложби на Спартак Дерменджиев са със социални послания: „Грехът като официална идеология“, „Изкуството създава идеалисти, а животът ги убива“, „Цинизмът, породен от отчаяние и безизходица – като убежище на обикновения човек“, „Подмяната на истината и социалното инженерство“, „Клеветата като основната градивна единица на обществото“ и др., припомня OpenArtFiles.bg.

Личността на Спартак Дерменджиев не се възприема еднозначно в съсловието – нерядко художникът е бил обект на ожесточени спорове и критика в социалните медии и обществото. Виртуозното му майсторство като творец обаче е извън всякакви дискусии и съмнения.

От 2014 г. Дерменджиев развива идеята за творби във виртуална среда, в която се случват все повече културни събития, и досега е направил 23 „виртуални паметника“. Наред с личностите, той е „въздигнал“ паметници на дъгата, на божествения ден, на влюбените, на дюните, на невъзможната любов и т.н. Последният, от 2023-та, е „Животът е танц/втори паметник на Кристо и Жан Клод“.

Художникът е носител на множество български и международни отличия, сред които наградата на СБХ за скулптура (1998). Негови работи са притежание на Националната галерия, СГХГ, галериите в Пловдив, Варна, Плевен, Добрич, Благоевград, както и на частни колекционери от България, САЩ, Русия, Франция, Испания, Германия, Австрия, Италия, Холандия, Гърция и Южна Корея.

 

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата