Режисьор: Лиза Шопова
Участват: Петър Калчев, Маргарита Хлебарова и други

В ролите на баща и син, каквито са двамата в реалния живот, се изявяват на сцена Христо Мутафчиев и Асен Мутафчиев. Става дума за спечелилата конкурса на Сатиричен театър "Алеко Константинов" пиеса - "Трима мъже и една Маргарита", чиято премиера се състоя в края на миналата седмица. Автор е Лиза Шопова (майка на Асен Мутафчиев), която бурно аплодираме и в качеството й на режисьор на спектакъла.
Задъханото действие, което протича в рамките на осем часа, е изцяло съсредоточено в една болнична стая. Сценографията, дело на Антония Попова, умело подсилва някои деликатно прокрадващи се внушения на драматуржката. Изневиделица, също като героите, зрителите се озовават в типичната нашенска държавна болница (поне до неотдавна). Положението ни е до болка познато - токът спира, персоналът не достига, а дежурният екип е зает ако не да спи, да се фокусира върху личните си проблеми. Така че на пациентите не им остава друго, освен взаимно да се обслужват, както могат. Маргарита Хлебарова, която ни е фаворит още от "Тъпи ентусиасти" на Теди Москов и Симон Шварц - другото премиерно заглавие в афиша на Сатирата, е неподражаема в ролята на медицинската сестра, съименница впрочем на актрисата. С ролки на главата, нахлуваща като стихия в стаята, ако въобще се весне да нагледа пациентите, тя има, разбира се, уважително оправдание за непрофесионалното си поведение. А именно - на другия ден й предстои да се омъжи. В ролята на четвъртия персонаж гледаме Петър Калчев, който прави заявка за театрална номинация. Една от любимите ни сцени е, когато под влияние на изпушения по погрешка джойнт халюцинира, че е щраус, и френетично размахва бинтованите си ръце.
В болничната стая, където по ирония на съдбата едновременно попадат тримата участници в едно и също пътнотранспортно произшествие, в по-дълбок смисъл се явява кръстопът за персонажите. Пиесата се позовава на добре "отрепетирана" в реалния живот ситуация - човек тръгне нанякъде, а се озове не по своя воля на съвсем друго място. Режисьорката следва принципа, че за да има комедия, трябва да има драма. И станала свидетел на зрелищни по нашенски крамоли по пътищата, се вдъхновява да напише пиесата. Притиснати от обстоятелствата, на героите им се налага да забравят за болестите и да вземат съдбовни решения. Това обуславя изключителната емоционална динамика и серията от неочаквани разкрития, които прави всеки от тримата. 
Представлението се играе отново на 16 и 28 май, както и на 13 юни.